Свят
АФП: Руските удари по Украйна, извършени с дронове с голям обсег, са намалели с една трета през август спрямо юли

Руските удари по Украйна, извършени с дронове с голям обсег, са намалели с една трета през изминалия месец август спрямо предходния месец юли. Това показва анализ на френската информационна агенция Франс прес, публикуван днес на фона на интензивни дипломатически усилия за слагане на край на руската инвазия в Украйна, които обаче остават безрезултатни.
Това намаляване на атаките с дронове става след три месеца на засилване на руските въздушни атаки и съвпада със срещата в Аляска между президентите на Русия и на САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп, последвана от срещата между Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски, придружаван от няколко европейски лидери, ръководителката на Европейската комисия и генералния секретар на НАТО, състояла се във Вашингтон.
И ако всички тези срещи породиха надежда за прогрес в преговорите за постигане на мир, то по това досие след това напредък нямаше, отбелязва Франс прес.
Според анализ на френската агенция на ежедневните сводки на украинските военновъздушни сили през август Русия е изстреляла общо 4132 дрона по време на тези среднощни атаки срещу Украйна. Това е с 34 процента по-малко в сравнение с юли.
Въпреки това намаляване руските бомбардировки си остават убийствени, предизвиквайки много жертви сред цивилните, коментира Франс прес.
Украинските военни сводки си остават обаче индикативни и в тях много често се включват само среднощните атаки, подчертава Франс прес, като цитира украинските военновъздушни сили. Според тях глобалният брой на дроновете с голям обсег, използвани от руската армия, е несъмнено малко по-висок.
През юли Москва е изстреляла 6297 дрона с голям обсег и 198 ракети по Украйна, според същите украински военни сводки. Това беше рекорд от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
На 28 август Киев беше подложен на най-опустошителната атака с руски дронове и ракети, в която бяха убити 25 души, сред които много деца, основно жители на един и същи блок.
През юни руските атаки с дронове и с ракети по украински градове доведоха до рекорден брой жертви и ранени сред цивилните в Украйна от началото на конфликта преди повече от 3 години, според данни на ООН.
Среднощните удари са ежедневие от началото на войната в Украйна, която е най-убийственият конфликт в Европа от Втората световна война. Освен дроновете „Геран“, проектирани от Русия на базата на иранските дронове „Шахед“, Русия е изстреляла и 156 ракети по Украйна през август.
Украинската противовъздушна отбрана е свалила 83 процента от дроновете и ракетите на Русия през август спрямо 88 процента през юли, показва още анализът на Франс прес.
Намаляването на атаките с дронове е било през първата половина на месеца, предшествала срещата на Тръмп с Путин в Аляска, приключила без значим напредък относно края на конфликта. През втората половина на август Русия извърши две големи въздушни атаки по Украйна, в които участваха няколкостотин дронове и ракети.
Източник: БТА
Свят
Френските социалисти обещаха, че ще увеличат данъците на най-богатите, ако дойдат на власт

Френската социалистическа партия заяви днес, че ще увеличи данъците за най-богатите и ще отхвърли мерките за строги съкращения, ако поеме властта след очакваното сваляне на правителството на министър-председателя Франсоа Байру другата седмица, предаде Ройтерс.
Във вторник крайнодясната партия „Национален сбор“ и други опозиционни партии заявиха, че на 8 септември ще свалят правителството на малцинството при вота на доверие, който Байру неочаквано поиска миналата седмица, търсейки подкрепа за непопулярните си планове за бюджета за 2026 г.
Президентът Еманюел Макрон досега изключваше провеждането на предсрочни избори, ако Байру загуби вота на доверие, така че вероятно ще трябва да намери нов премиер – вероятно от редиците на левоцентристите, след като последните четирима премиери от редиците на десноцентристите не успяха да се справят със силно фрагментирания парламент, отбелязва Ройтерс.
„Време е да се скъса с политиката на строги икономии и с несправедливата фискална политика на макронистите. Възможен е и друг път, един ляв, справедлив път, който би подобрил живота на френския народ“, заяви днес лидерът на социалистите Оливие Фор.
„Ако сме на власт, „ще търсим нови източници на приходи, включително и в джобовете на богатите“, заяви Фор след срещата си с Байру. Премиерът провежда разговори с основните партии преди вота на доверие.
Фор подчерта, че социалистите са готови да работят с всички политически партии поотделно.
В събота социалистите представиха контрабюджет, който би намалил дефицита с 21,7 милиарда евро – по-малко от плана на Байру за съкращения в размер на близо 44 милиарда евро, отбелязва Ройтерс.
Планът на социалистите включва 14 милиарда евро бюджетни съкращения и 26,9 милиарда евро увеличения на данъците, генерирани главно от предложеното облагане с най-малко 2 процента върху личното богатство на хората, притежаващи над 100 милиона евро.
Франция се опитва да овладее държавния дълг, който е достигнал 113,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), и дефицита, който миналата година бе почти двойно по-висок от препоръчителната граница от 3 процента, определена съгласно Маастрихтските критерии на Европейския съюз.
Макрон бе избран за президент през 2017 г. с обещания да преодолее разделението между десните и левите и да модернизира Франция с благоприятни за икономически растеж данъчни облекчения и реформи. Много от плановете му обаче се провалиха поради поредицата от кризи, в това число протести, пандемията от КОВИД-19 и излизащата извън контрол инфлация.
Левите партии във Франция също са изправени пред предизвикателства. Те се явиха на миналогодишните парламентарни избори с обединена листа, но сега партиите в нея са силно разделени, отбелязва Ройтерс.
Източник: БТА
Свят
ЕК: Никога не сме твърдели, че в случая със самолета на Фон дер Лайен над Пловдив става дума за целенасочени действия

Никога не сме твърдели, че в случая със самолета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен над Пловдив става дума за целенасочени действия. Това заяви говорител на ЕК на пресконференция в отговор на въпроси. Той добави, че комисията никога не е твърдяла с колко самолетът е закъснял, докато се приземи.
За съжаление това не е изолиран случай, има множество съобщения за заглушаване на GPS-сигнал, особено по източните граници на ЕС, след началото на руското военно нападение срещу Украйна. Това се отразява на движението на самолети и кораби, затова търсим общоевропейско решение, поясни говорителят.
Българските власти сами преценяват какво да направят в случая, каза той. Мисля, че ЕК няма възможност да разследва сама, посочи говорителят.
Мога да потвърдя, че е имало смущения на GPS-сигнала преди кацането на Фон дер Лайен в Пловдив. Най-важното е, че самолетът се приземи безопасно. Българското Ръководство на въздушното движение потвърди смущенията в сигнала, посочи говорителят и припомни цитати от съобщението на Министерския съвет по този повод.
Говорителят не потвърди съобщенията на вестник „Файненшъл таймс“, че самолетът е „кръжал час“ над Пловдив, преди да се приземи, както и че пилотите използвали „хартиени навигационни карти“. ЕК никога не е заявявала какво е било закъснението на полета, каза говорителят.
/ГГ/
Източник: БТА
Свят
Пратеникът на САЩ Стив Уиткоф се срещна с европейски лидери, за да обсъдят гаранции за сигурност за Украйна

Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф днес се срещна с европейски лидери Париж, за да обсъдят гаранции за сигурност за Украйна, предаде Асошиейтед прес.
Пратеникът, който е назначен от американския президент Доналд Тръмп да посредничи в мирните преговори, планира да се срещне и с украинския президент Володимир Зеленски, каза официален представител на канцеларията на украинския държавен глава.
Уиткоф бе поканен да участва в срещата на т. нар. „Коалиция на желаещите“, на която се обсъжда помощта за Украйна, включително плановете за военна подкрепа след евентуално споразумение за прекратяване на огъня, за да бъде възпряна бъдеща руска агресия.
Френският президент Еманюел Макрон и британският министър Киър Стармър, които са начело на групата, настояват, че каквато и да било европейска сила за „гаранции“ в Украйна трябва да има подкрепа от страна на САЩ.
Според Зеленски САЩ миналия месец са променили политиката си и са изпратили положителни сигнали относно готовността си да подкрепят гаранции за сигурност за Украйна, които биха били подобни на мандата за колективна отбрана на НАТО. Все още обаче не е ясно как би изглеждала тази подкрепа на практика, отбелязва АП.
Украйна се надява САЩ да продължат да споделят разузнавателна информация и да предоставят въздушна поддръжка.
Междувременно Русия снощи насочи срещу Украйна 112 ударни дрона и дрона-примамки, съобщиха украинските военновъздушни сили. В тяхно изявление се казва, че силите за противовъздушна отбрана са прехванали или заглушили сигнала на 84 дрона.
/ГГ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати