Свят
АФП: Какви са исканията на Киев и Москва

Руснаците и украинците днес се срещат в Истанбул за първи двустранни разговори относно войната в Украйна. Това са първите преки разговори между двете воюващи страни от пролетта на 2022 г., когато имаше първи подобни преговори, които не доведоха до резултат.
Ето какви са официалните позиции на двата лагера, които ще преговарят днес.
Руският президент Владимир Путин запазва от началото на руската инвазия в Украйна максимални изисквания. Той повтаря, че процесът за намиране на решения на конфликта трябва да се захване със сериозните причини за него, на първо място желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, един алианс, който Москва смята за екзистенциална заплаха, която се простира до границите й.
Русия има претенции относно анексията на четирите южни и източни украински области, които контролира частично – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, както и относно Кримския полуостров, анексиран през 2014 г. В края на март руският външен министър Сергей Лавров реши да обяви, че международното признаване на принадлежността към Русия на тези територии е неотложно за уреждане на конфликта.
Владимир Путин представи много оправдания за офанзивата от февруари 2022 г. срещу Украйна, по-специално защитата на рускоговорящите в източната част на Украйна и денацификацията на една страна, която той обвинява, че е под влиянието на враждебни за Русия западни сили.
Москва иска по-специално да спрат доставките на западни оръжия за Украйна и отстраняването на ултранационалистически украински групировки.
В края на март Путин също така спомена идеята за преходна администрация за Украйна под егидата на ООН, една опция, която би означавала и оттеглянето от власт на Володимир Зеленски. Путин не смята Зеленски за легитимен президент и казва, че неговият петгодишен мандат е изтекъл през май 2024 г., въпреки че избори в Украйна са невъзможно заради войната. Путин също така смята революцията на Майдана, която доведе в Киев прозападни власти през 2014 г., е била държавен преврат срещу тогавашния проруски президент.
В Украйна въпросът за териториалните отстъпки разделя силно обществото. Населението от 2014 г. направи огромни човешки жертви и понесе огромни материални разрушения, за да запази границите си, установени при разпадането на СССР през 1991 г.
Зеленски спомена за възможността за размяна на територии с Москва относно зоните, държани от Киев в руската Курска област, но украинските сили в крайна сметка бяха изгонени оттам в края на април от руските сили.
Остава следователно да се разбере какви отстъпки могат да бъдат направени между Киев и Москва в момент, в който Украйна продължава да изисква изтеглянето чисто и просто на всички руски войски от територията си.
Сред висящите въпроси е трънливата тема за Крим. Зеленски заявява публично, че Киев няма да отстъпи този украински полуостров, в който до голяма степен има рускоговорящо население и който Москва анексира през 2014 г. Зеленски казва, че украинската конституция постановява, че Крим е част от украинската територия.
В по-широк план Зеленски призовава съюзниците си да предоставят гаранции за сигурността на Украйна, за да бъде разубедена Русия да нахлуе отново там след сключване на споразумение за мир.
В тази оптика Киев има основно искане – да се присъедини към НАТО, една възможност, която Москва отхвърли категорично и която беше изключена и от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Украйна споменава като друга опция заедно с европейците да бъде създаден западен военен контингент, който може да бъде разположен в страната с подкрепата на НАТО в случай на мир. Тази възможност също е категорично отхвърлена от Москва.
За да се задейства дипломатическият процес за намиране на решение на конфликта, Киев призовава от няколко седмици, подобно на администрацията на Доналд Тръмп, за безусловно прекратяване на огъня за 30 дни, което да предшества разговорите. Неговите европейски съюзници заедно с американците поставиха през уикенда ултиматум на Русия – или да приеме прекратяване на огъня по време на преговорите или да бъде подложена на масирани санкции, ако не се съгласи на това.
Путин на този етап отхвърли на няколко пъти исканията за прекратяване на огъня от страна на Киев и на съюзниците му, защото смята, че то ще позволи на украинските сили, които имат трудности на фронта, да се превъоръжат благодарение на западняците.
Но в отговор на този европейски натиск и на Киев руският президент предложи провеждането в Истанбул в четвъртък на преки преговори между руснаците и украинците относно изхода от конфликта. Това се случва за първи път от пролетта на 2022 г., когато първоначалните дискусии, водени в Беларус и в Турция, така и не доведоха да край на конфликта. (БТА)
Превод от френски: Габриела Големанска
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
