Албанското крайбрежие страда както от глобалното затопляне, така и от хаотичната урбанизация – от Велипоя, където настъплението на морските вълни води до изчезването на вековни борови дървета, до Голем, където презастрояването ускорява ерозията, пише Франс прес.

В резултат на изменението на климата повишаването на морското равнище засяга цялата планета и според НАСА между 1993 г. и 2023 г. средното морско равнище на Земята се е повишило с 10 см.

В Албания, където туризмът отбелязва невероятен ръст – от 5,9 млн. посетители през 2018 г. до над 10 млн. през 2023 г., увеличаването на броя на хотелите, ресторантите и баровете на плажа също се отразява на природата. 

„От 273 км брегова линия на Адриатическо море, 154 км са засегнати от ерозия“, обобщава Бесяна Шеху, специалист по градско планиране.

Смъртта на един остров 

Във Велипоя, в най-северната част на страната, морето напредва с повече от пет метра всяка година, настъпвайки на повече от 200 метра в гората, заплашвайки цяла екосистема, която не може да живее в солена вода.

На брега боровете трудно устояват на агресивното настъпление на вълните: по пясъка лежат стволовете на десетки паднали дървета, някои от които са изхвърлени от силните бури през последните няколко дни на април.

Макар в туристическите пътеводители и карти все още да фигурира о-в Франц-Йосиф, в устието на река Буна, от 2012 г. той е невидим: погълнат е от морето.

Наречен така от австрийските картографи през 1870 г. в чест на император Франц-Йосиф I, островът е създаден от плодородни алувиални наноси.

Само на 150 метра от брега, неговата площ от 19,5 хектара е била покрита с гори и дива растителност. „Рай за много видове морски птици, убежище на спокойствие и за нас… напълно изчезна“, оплаква се с приглушен глас Люле Цоли, управител на малък плажен бар.

Островът e изчезнал постепенно, ставайки жертва на покачващите се води и ерозията. Изграждането на язовири и водноелектрически централи в региона също се превръща в истински капан за седиментите, ускорили „смъртта“ на острова, подчертава Ервис Крюми, професор по география. 

Няколко километра по на юг, в Куна, жителите също са притеснени. Година след година морските бури се засилват и брегът вече прилича на гробище за дървета. 

„В резултат на изменението на климата през последните години морето стана много агресивно, движейки се към сушата с неистова скорост“, предупреждава Як Джини, експерт по околна среда в Лежа.

Наводнения

Погълнати от вълните, бункерите, построени по крайбрежието от албанската комунистическа диктатура през 70-те години на миналия век, са изчезнали. Заедно с тях са изчезнали и малките крайбрежни барове, управлявани от местни семейства. 

Силата на морето е била толкова голяма, че дори пълните с пясък чували не са послужили за нищо. 

„Тук е имало два бункера. Сега те са под водата. Морето навлиза все по-навътре и ще ни отнеме всичко… след 4-5 години тук няма да остане нищо“, казва с треперещ глас Вера Фасляй, която управлява малкия ресторант „Посейдон“ с надеждата, че гръцкият бог на морето ще го защити.

Албанските власти твърдят, че повишаването на морското равнище създава сериозен риск от наводнения за повечето градски райони на страната.

„Общо до 2030 г. около 1082,45 кв. км, или 32 на сто от площта на крайбрежните местообитания ще пострадат от преките последици от наводненията“, изчислява Агенцията за гражданска защита и извънредни ситуации.

В Голем, на 49 км югозападно от Тирана, собствениците на хотели са обезпокоени от безразличието на властите към намирането на решения и предложенията за забрана на неконтролираната урбанизация по крайбрежието. 

„Морето няма да чака властите да се събудят“, казва Едвин Дуле, управител на хотел. 

Плажът е загубил около 70 метра от бреговата линия през последните 16 години – никнещите като гъби хотели там допълнително са изострили ерозията и са свили плажните ивици, които привличат туристи. 

„Това е много тревожно явление, което има пряко въздействие върху икономиката и туризма: ако не можем да предложим условия, чадъри, шезлонги, забавления на плажа, ние намаляваме качеството на нашата оферта, което след това се изразява в цифри“, твърди Едвин Дуле.

Източник: БТА