Починалият вчера на 84-годишна възраст бивш американски вицепрезидент Дик Чейни остави рядка по рода си следа във външната политика на САЩ. Стратег на „войната срещу тероризма“ по времето на президента Джордж Буш – младши и на инвазията в Ирак, неговото наследство все още отеква и днес.

„Убеден съм, че всъщност ще бъдем посрещнати като освободители“, каза той на 16 март 2003 г., няколко дни преди инвазията в Ирак, целяща да бъде свален Саддам Хюсеин, официално под претекст заради предполагаемото наличие на оръжия за масово унищожение в страната.

Историята обаче го опроверга.

Войнственият неоконсерватизъм на този вицепрезидент републиканец с дълга политическа кариера днес е до голяма степен отхвърлен от двете големи американски партии.

Джефри Енджъл, специалист по американските президенти в Южния методистки университет, написа вчера в списание „Форин полиси“, че „Чейни е допринесъл за организирането на инвазията и окупацията на Ирак през 2003 г., което без съмнение е едно от най-лошите стратегически решения в историята на САЩ“.

След като Америка изпадна в шок след атентатите от 11 септември 2001 г., Дик Чейни проповядваше доктрината за превантивна война, според която САЩ трябва да нанесат изпреварващ удар, преди заплахите да се материализират, като при необходимост да свалят враждебните режими.

Саддам Хюсеин беше заловен, съден и екзекутиран, но войната в Ирак продължи до 2011 г. Американските войски останаха там още едно десетилетие, като загубиха 4500 военнослужещи, докато страната потъна в хаос.

Последвалата атаките от 11 септември 2001 г. инвазия на САЩ в Афганистан доведе до над 2300 загинали от американска страна и приключи през 2021 г., когато президентът Джо Байдън изтегли последните американски военнослужещи, намиращи се в безизходица, позволявайки на талибаните да поемат отново контрола над страната.

Тези два конфликта нанесоха травма на Америка и допринесоха за победата на демократа Барак Обама през 2008 г., избран за президент отчасти, за да сложи край на тези войни.

Дарт Вейдър

„Мисля, че би било трудно да се оспори, че той е бил най-влиятелният вицепрезидент“, казва Арън Манъс, политолог от Университета на Мериленд.

„Много се говореше за него като за някакъв президент в сянка, подобен на Дарт Вейдър, който ръководеше всичко. Не съм сигурен обаче, че това е вярно“, добавя той.

В публикувана през 2015 г. книга с интервюта бившият президент Джордж Буш – старши (1989-1993) дори каза, че синът му Джордж Буш – младши (2001-2009) е бил под „вредното“ влияние на „твърдия“ Дик Чейни и „перчещия се“ Доналд Ръмсфелд (тогавашен шеф на Пентагона – бел. АФП), които го подтикнали да започне войната в Ирак.

Решението да се нападне Ирак все още отеква в Близкия изток и тегне над американската външна политика.

Миналата година Доналд Тръмп нарече Чейни „краля на безкрайните и абсурдни войни, които отнемат човешки животи и милиарди долари“.

Макар Тръмп да не се поколеба да прибегне до сила, било то за бомбардиране на ирански ядрени обекти или за унищожаване на плавателни съдове, заподозрени в наркотрафик в Карибско море, той иронизира дългосрочните усилия на САЩ да прекроят света.

Наследството на Дик Чейни, който говореше с приглушен глас и със страховита увереност и никога не се извини за Ирак, обаче не спира дотук.

Бившият вицепрезидент беше и един от най-големите защитници на американските техники за силови разпити, които днес се считат за изтезания.

При встъпването си в длъжност Барак Обама обеща, че САЩ „няма да изтезават“. Той обаче не потърси отговорност от никого, с надеждата да затвори тази страница.

Затворът за неограничено задържане в Гуантанамо, който Обама искаше да закрие в рамките на една година, продължава да функционира 15 години по-късно, макар и с много по-малко затворници.

Според Сара Ягър от „Хюман райтс уоч“, която отдавна настоява за разследване срещу Чейни, „е наистина жалко, че на никого не е била потърсена сметка, което да позволи да се обърне страницата на изтезанията в САЩ“.

(БТА)

(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)

Източник: БТА