Седем от общо 11 кандидати за президент на Румъния участваха в последния предизборен дебат, организиран от телевизия Антена 3 Си Ен Ен тази вечер в сградата на парламента в Букурещ – втората най-голяма сграда в света след тази на Пентагона. Пред огромна публика те отговаряха на журналистически въпроси, но и задаваха въпроси помежду си, а основен акцент бе поставен върху икономиката.

“При тежки икономически условия за страната ще режа от бюджета за отбрана. Не искаме допълнително въоръжение“, каза независимият кандидат за президент на Румъния Джон Йон Бану-Мусчел. Той допълни, че би се отказал от президентската си заплата и би я дарил на неправителствена организация. В хода на дебата Джон Йон Бану-Мусчел се обяви и против специалните пенсии.

Призивът му подкрепи кандидатът на Хуманистичната социално-либерална партия Лавиния Шандру. 

Другата жена кандидат за президентския пост в Румъния Елена Ласкони обяви, че би работила за растеж на икономиката чрез привличане на инвестиции. Тя изрази мнение, че трябва да бъде намален броят на народните представители от 464 на 300. По думите й много институти, инспекторати и агенции, които нямат ясна цел, трябва да бъдат премахнати и затворени, защото там се харчат много пари. 

На свой ред независимият кандидат Даниел Фунериу изрази мнение, че и правителсвото, и институциите могат да функционират с по-малко служители. 

Кандидатът на управляващата коалиция Крин Антонеску категорично изключи повишаване на данъците и намаляване на пенсиите и заплатите при сериозни икономически условия за Румъния.

“Дефицит означава инфлация. Бях в тази ситуация преди четири години в Общината, когато тя имаше огромни дългове. Който те е загробил, няма да те извади от дупката”, каза независимият кандидат и настоящ кмет на Букурещ Никушор Дан. Като възможни мерки той посочи намаляване на разходите и и увеличаване на усвояването на еврофондовете.

Кристиан Терхеш от Румънската национално-консервативна партия  бе още по-категоричен. “Няма да разпиша нито един бюджет, който увеличава данъците и таксите. Не е нормално 45 на сто от заплата на румънците да отива за данъци и такси”, сподели той.

Не липсваха и емоции в залата. Те достигнаха връх, когато Никушор Дан заяви, че на предстоящите президентски избори опциите за Румъния са четири и се обърна към избирателите на Елена Ласкони с молба да премислят и да го подкрепят.

“В противен случай ще бъде Симион-Понта или Симион-Антонеску “, каза Никушор Дан.

В друг контекст Елена Ласкони попита “Не искате ли да занесем социологическите проучвания в Конституциониня съд и той да реши кой да е президент”.

В хода на дебата Никушор Дан предложи членовете на Конституционния съд да идват от съдебната система, Крин Антонеску поиска по-ясно да бъде дефинирано в Конституцията равенството между жените и мъжете, Лавиния Шандру се обяви за президентска република по примера на Америка, Кристиан Терхеш настоя дефиницията за брак като съюз между мъж и жена да залегне в Конституцията, Даниел Фунериу лансира идеята референдумите да са задължителни, а отстраняването на президента да става с одобрението на Конституциония съд на Румъния.

Далеч от камерите тази вечер останаха фаворитът за държаното кресло във всички социологически проучвания и лидер на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион, независимият кандидат за президент на Румъния Виктор Понта, кандидатът на партия „Лига Национално действие“ Силвиу Предою и кандидатът на партия „Нова Румъния“ Себастиан Попеску.

Източник: БТА

Външнотърговският оборот на Черна гора за първите три месеца на годината възлиза на 1,08 милиарда евро, отбелязвайки ръст от 6,8 процента на годишна база, предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на предварителните данни, публикувани от черногорския статистически институт – Монстат.

Износът през този период възлиза на 105,1 млн. евро, което е спад от 0,5% на годишна база, а вносът се увеличава с 8,1% до 934,1 млн. евро.

„Стойността на износа представлява 16,2 процента от стойността на вноса, което е спад спрямо 17,5 процента през същия период на миналата година“, се казва в прессъобщението на Монстат.

Според статистиката по-голямата част от износа, осъществен през периода, е на електроенергия на стойност 42,4 млн. евро.

С най-голям дял във вноса са моторните превозни средства за 99,8 млн. евро.

По-голямата част от стоките, изнесени от Черна гора, са отишли ​​за Сърбия, Швейцария и Словения, докато по-голямата част от вноса в Черна гора идва от Сърбия, Китай и Германия.

По-голямата част от външнотърговския обмен е извършен със страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и с Европейския съюз.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Данните за заплатите за февруари 2025 г. показват, че 70% от хърватските работници печелят между минималната заплата от 754 евро нетно и 1512 евро, каза днес Даре Ханзалек, президент на Независимите хърватски синдикати, отбелязвайки, че хърватските заплати все още изостават от заплатите в ЕС, предаде агенция ХИНА.

По време на панелна дискусия, озаглавена „Да бъдеш работник в Хърватия на 1 май 2025 г.“, той каза, че според Евростат средните брутни разходи за труд на час в Хърватия през 2024 г. са били 16,5 евро, докато средните за ЕС са били 33,5 евро. В Австрия, Германия и Ирландия, където ставката е около 43 евро на час, разликата е още по-голяма, отбеляза той.

„Твърденията на работодателите, че хърватските работници са твърде скъпи и че това се отразява на конкурентоспособността и повишава цените, просто не издържат“, каза Ханзалек.

Той подчерта, че хърватските работодатели трябва да се стремят да бъдат конкурентоспособни по отношение на условията на труд и заплащането или рискуват продължаващ недостиг на работници и загуба на бъдещи перспективи. Около 65% от хърватските работници печелят по-малко от средната национална заплата от 1416 евро.

Заплатите в Хърватия са ниски във всички сектори, но е особено болезнено, че остават ниски дори при най-богатите работодатели в частния сектор, включително телекомуникациите, банките и енергийната компания INA, каза Весна Мамич, президент на Хърватския телекомуникационен съюз.

На служителите на „Хърватски Телеком“ (Hrvatski Telekom) им писна и обявиха протест за 10 май на централния площад в Загреб, включващ нископлатени служители от HT, A1 и Telemach, каза тя. „Искаме да изпратим послание: печалбите не могат да бъдат за сметка на работниците.“

Иван Форгач, президент на Синдиката на хърватските железничари, каза, че заплатите в железниците остават под средните въпреки добавките за тежки условия на труд.

Той посочи сериозни проблеми в сектора, като каза, че големи държавни предприятия като „ХЕС Инфраструктура“ (HЕЅ Infrastruktura) и „ХЕС Карго“ (HЕЅ Cargo) се възползват от позицията си над по-малките компании, които поддържат влакове и релси, изисквайки много ниски цени на услугите. В резултат на това в подизпълнителите средната заплата през миналата година е била едва 970 евро, въпреки че 90% от служителите са със средно професионално образование, добави той.

Ненад Лечек, ръководител на Хърватския синдикат на работниците в сектор текстил, обувки, кожи и каучук, каза, че ситуацията в тези индустрии е тревожна поради ниското заплащане, лошите условия на труд и масовите съкращения, особено след изплащането на държавни субсидии за запазване на работни места.

„Компаниите се затварят, работодателите се преместват в чужбина, а субсидиите са изразходвани без надзор“, каза той.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА