Средните температури в Хърватия, според прогнозите, ще се повишат с повече от 2°C до 2070 г., което ще доведе до по-тежки горещи вълни, суши и горски пожари, но метеоролозите подчертават, че навременните действия все пак биха могли да ограничат най-тежките последици от изменението на климата, предаде хърватската агенция ХИНА.

Затоплянето е осезателно през всички сезони, но е най-силно изразено през лятото, като и дневните максимални, и минималните температури са се повишили.

Топлите вълни все по-често се характеризират не само с горещи дни, но и с топли нощи, когато температурите вече не падат под 20°C според доклад на Сара Ивасич от Хърватската метеорологична и хидрологична служба (DHMZ).

През 90-те години на миналия век континентална Хърватия почти не е имала топли нощи; през последното десетилетие, сред най-горещите в световен мащаб, е имало до десет годишно. По адриатическото крайбрежие стойностите са дори по-високи: в Дубровник и Сплит 91% от нощите през лятото на 2004 г. са класифицирани като топли. Някога редки, необичайно горещите летни дни и нощи сега са част от ежедневната климатична реалност.

От 33°C до 35°C – новата норма

При сценарий с умерени емисии (RCP4.5) летата между 2041 и 2070 г. ще бъдат значително по-топли в сравнение с периода 1981-2010 г. По адриатическото крайбрежие и в Централна и Източна Хърватия се очаква максималните летни температури да се повишат с 2,0-2,2°C, докато в планинските райони и във вътрешността на Истрия увеличението може да достигне 2,2-2,4°C.

„Горещият летен ден, който в момента е 33°C, в бъдеще ще бъде по-близо до 35°C, което вече не е изключение, а редовно явление“, каза Ивасич.

В Централна Хърватия може да има със 7,5–10 повече горещи дни всяко лято, във вътрешността на страната – с 5–10 повече, а по крайбрежието – с 10–17,5 повече горещи дни. Прогнозите са, че топлите нощи ще се увеличат с 22% по адриатическото крайбрежие и с 20-22% в Централна Хърватия.

„Увеличаването на топлите нощи намалява шансовете за нощно разтпускане и качествена почивка, а това допринася за повишаване на топлинния стрес както за хората, така и за природата“, добави Ивасич.

По-малко дъжд, повече суша

Прогнозите показват и промени в моделите на валежите. Очаква се летните валежи да намалеят почти навсякъде, най-силно намаление от 15-20% ще има в крайбрежния регион, в Централна Далмация и в планинските райони.

По-малко дъждовни дни означава повече суша, особено в планинската и вътрешната Далмация, с до 7,5% повече сухи дни годишно. Летата ще бъдат най-силно засегнати, което вероятно ще доведе до по-чести продължителни сухи периоди.

Ефектите на градските топлинни острови – от бетон, асфалт, емисии от трафика и климатици, отделящи топлина – ще влошат условията в градовете, които може да бъдат с до 10°C по-топли от околните селски райони.

Въздействие върху селското стопанство, туризма и риска от пожари

Климатичните промени ще повлияят пряко на живота и икономиката. По-високите температури може да удължат вегетационния период и натрупването на топлина за културите, но липсата на валежи ще застраши добивите. По-топлите почви ще ускорят изпарението и загубата на вода, а рискът от горски пожари ще се увеличи както в Далмация, така и във вътрешността на страната.

Туризмът също може да се промени, като пиковите летни дни станат по-малко привлекателни, а пролетта и есента – по-атрактивни.

„Прогнозираните промени – по-горещи лета, повече топли нощи, по-малко валежи и по-чести суши – не са далечни сценарии. Процесът вече е в ход“, предупреди Ивасич.

Тя подчерта, че макар предизвикателствата да са сериозни, решителните действия за намаляване на емисиите на парникови газове и инвестициите в адаптация може да смекчат най-лошите последици. В същото време Хърватия би могла да се възползва от някои предимства, като например удължаване на туристическия сезон към пролетта и есента.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Износът на Албания се е увеличил с 2,6% на годишна база през първите седем месеца на 2025 г., достигайки 239 милиарда албански лека, а вносът е намалял с 2,1% до 515 милиарда лека, предаде за БТА албанската агенция АТА, позовавайки се на оповестени днес официални данни.

Според Националния статистически институт (INSTAT) търговският дефицит на Албания за периода януари – юли е намалял до 276 милиарда лека, което е с 5,8% по-малко в сравнение със същия период на 2024 г.

Само през юли износът се е увеличил с 5,7% на годишна база до 35 милиарда лека, въпреки че е намалял с 0,5% спрямо юни. Вносът през юли е достигнал 83 милиарда лека, което е с 2,4% по-малко спрямо миналата година, но е нараснал с 9,1% на месечна база.

Месечният търговски дефицит е 48 милиарда лека, което е със 7,5% по-малко спрямо юли 2024 г., но със 17,3% по-високо от юни.

Основните двигатели на растежа на износа през юли са минералите, горивата и електроенергията (+12,8 процентни пункта), машините и оборудването (+1,2 процентни пункта) и храните, напитките и тютюнът (+0,8 процентни пункта).

Спад е регистриран при строителните материали и металите (-8,0 процентни пункта) и при химическите и пластмасовите продукти (-1,3 процентни пункта).

При вноса по-ниски обеми се отчитат при строителните материали и металите (-2,0 процентни пункта) и машините и оборудването (-1,7 процентни пункта), докато увеличение е регистрирано при храните, напитките и тютюна (+0,9 процентни пункта) и минералите и енергията (+0,7 процентни пункта).

Според ИНСТАТ данните за юли отразяват подобрение на търговския баланс на страната на годишна база, обусловено главно от представянето на промишлеността.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА