Избирателната активност в средата на изборния ден (14.00 ч. бълг. време) на втория тур на изборите за кметове в 32 общини и столицата Скопие в Република Северна Македония е 19,96 процента, съобщиха от Държавната избирателна комисия в страната. Най-много гласували има в общините Пробищип – 36,66 процента, Крушево – 34,86 процента и Лозово – 34,54 процента, а най-ниска – в скопските общини Сарай – 3,58 процента, Чаир – 5,35 процента и Шуто Оризари с 12,78 процента.

В Скопие са гласували 15,28 процента. В столицата на Северна Македония, освен за кмет на града, гражданите избират и кметове на някои от общините в него, а най-висока избирателна активност е отчетена именно в такива общини – 22,14 процента в Карпош и в Център – 21,58 процента. 

Изборният ден протича спокойно и без особени нарушения, съобщиха и от МВР, а по време на деня за размисъл вчера са регистрирани 10 сигнала за нарушения в няколко района, сред които Скопие, Охрид, Щип, Тетово и Битоля, които обаче не са били потвърдени след проверка на място.

В информацията на МВР се съобщава и за 19 публикации в социалните мрежи по време на деня за размисъл с призиви за гласуване за определени кандидати и видеоклипове и снимки от партийни дейности, провеждани в централите, а едно лице е арестувано за изясняване на инцидент със заснемане на един кочан с бюлетини в скопската община Шуто Оризари. 

Право на глас в днешния балотаж за избор на кметове имат 1 013 375 избиратели. Изборният ден започна в 7.00 ч. и завършва в 19.00 ч. местно време. 

В първия тур на изборите за местна власт в Северна Македония бяха избрани кметове на 44 общини, а в четири общини изборите ще бъдат повторени от началото на процедурата, заради недостигнат праг на избирателна активност от повече от една трета от гласоподавателите, вписани в избирателните списъци. Според законодателството в страната изборите могат да бъдат повторени не по-късно от 60 дни след обявяване на резултатите от гласуването днес.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА

В осмата годишнина от задържането на турския бизнесмен и филантроп Осман Кавала група представители на различни политически и интелектуални кръгове в Турция излязоха със съвместно писмено изявление, в което настояват за освобождаването му от затвора. В изявлението се подчертава необходимостта от „изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2019 г. за незабавното освобождаване на Кавала“.

Според информация във в. “Оксижен” призивът е отправен от бившия турски президент и бивш министър на външните работи Абдуллах Гюл, бившият министър на правосъдието и бивш шеф на парламента Джемил Чичек, бившите министри Ертугрул Гюнай и Мурат Караялчън, бившият съдия от ЕСПЧ Ръза Тюрмен, писателят нобелист Орхан Памук, академици и известни журналисти, или общо 29 души.

”11-ият турски президент Абдуллах Гюл наруши мълчанието си заради свободата на Осман Кавала“, посочва вестникът предвид това, че бившият турски президент почти не се появява в публичното пространство, след като изтече 7-годишният му мандат през 2014 г.

Гюл подчертава, че познава Осман Кавала още от времето, когато е бил външен министър (2002–2003 г.). 

„Според мен Осман Кавала, като бизнесмен, подкрепяше социалните и културните начинания в съответствие със собствените си убеждения, точно както много искрени консервативни бизнесмени доброволно подкрепяха дейността на фондациите и сдруженията на нашата общност. В Партията на справедливостта и развитието, с изменението, което направихме в член 90 от Конституцията през 2004 г., взехме предвид, че решенията на Европейския съд по правата на човека не могат да бъдат игнорирани в нашите правни практики. Следователно, прилагането на решението на ЕСПЧ относно Осман Кавала ще поправи както нанесената му несправедливост, така и ще допринесе за имиджа на Република Турция”, заявява Абдуллах Гюл.

“Изминаха осем години, откакто Осман Кавала беше затворен! Безграничната несправедливост и потисничество, които той претърпя, и фактът, че ние стояхме безучастно и наблюдавахме, ни карат да чувстваме, че не само Кавала, но и всички ние сме пленници като него”, посочва носителят на Нобеловата награда за литература през 2006 г. Орхан Памук.

Според бившия съдия в ЕСПЧ Ръза Тюрмен „случаят Кавала“ е показателен за живота в Турция. 

“Научихме много за осем години. Как да политизираме закона, как да гарантираме, че съдебната система действа по нареждане на политическата власт, как да предотвратим прилагането на решенията на ЕСПЧ, как незаконно да затваряме хора с години, защото политическата власт го изисква, как да разрушим върховенството на закона, как да проведем операция за управление на възприятието, за да дискредитираме дадено лице в очите на обществеността – всичко това сме научили. Знаем всичко“, посочва той с ирония.

„Всеки ден, който Осман Кавала и другите осъдени за парка Гези прекарват в затвора, е обида към самата концепция за справедливост и човешки права, принципи, които турската държава се е ангажирала да защитава, но многократно и безразсъдно е нарушавала. Осман Кавала навърши 68 години през октомври. Не сме се отказали от искането си за освобождаване на Осман Кавала и други затворници на съвестта си”, посочва Аниес Каламар, генерален секретар на правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“.

Осман Кавала бе арестуван преди 8 години по обвинение, че е финансирал протестите за парка Гези в Истанбул през 2013 година. Институции като Европейския съд по правата на човека настояваха за освобождаването му с аргумента, че делото е политически мотивирано. Впоследствие Кавала за кратко бе освободен, но след това върнат в затвора. Той бе оправдан по една от присъдите, свързани с протестите от 2013 г., но след това бе осъден на доживотен затвор от друг съд заради опит за промяна на конституционния ред.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) с решение от 10 декември 2019 г. по делото Кавала срещу Турция (28749/18) присъди незабавното му освобождаване от затвора. Решението влезе в сила на 11 май 2020 г., но Турция не признава решенията на ЕСПЧ.

През 2022 г. Кавала беше осъден на доживотен затвор за предполагаем опит за сваляне на правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган. Присъдата му, която мнозина смятат за политически мотивирана, бе потвърдена от Върховния касационен съд през септември 2023 г.

Източник: БТА