Цяло село в Турция носи една и съща фамилия, а жителите му използват прякори, за да избегнат объркването, съобщава турската частна новинарска агенция ДХА.

Село Йешилдере се намира в югоизточния окръг Хаккяри и в него има 65 домакинства с около 500 жители, всички от които с фамилията Билиджи. 

Хората обаче са съумели да преодолеят сходството в имената чрез прякори, разказва 47-годишният кмет на селото Мелих Билиджи.

„За да избегнем объркване, използваме прякори като „високия“, „ниския“ или името на бащата, например „Мехмет, синът на Керем“, и така да можем лесно да различим кой кой е“, казва кметът и допълва, че еднаквите имена понякога могат да създадат объркване и в документацията.

В цялото село единствено имамът е с различно фамилно име – Ръдван Куш. Местният учител в началното училище с общо 17 ученици обаче също е Билиджи.   

Кметът на Йешилдере разказва, че поради роднинските връзки в селото никога не е имало неприятни случаи.

„Нашият дядо се е заселил тук през 1915 г. Децата и внуците му продължават да живеят тук с едно и също фамилно име. Ние сме щастливи от това. Всички в селото сме едно семейство; живеем в единство и разбирателство като чичовци, братовчеди и племенници“, каза той.

Върховният касационен съд на Румъния наложи запор на акциите на канадската минна компания „Гейбриъл Рисорсис“ (Gabriel Resources) като гаранция за възстановяване на сумата от около 9 милиона евро, която компанията дължи на румънската държава след загубеното дело във връзка с инвестициите в златна мина в зоната Рошия Монтана в централна Румъния, съобщава новинарският сайт Хотнюз.

Решението на съда е окончателно и идва след като преди това Националната агенция за данъчна администрация взе решение за налагане на запор на акциите на „Гейбриъл Рисорсис“, което канадската компания оспори в съда. 

Според съдебното решение, ако „Гейбриъл Рисорсис“ не изплати сумата от 46 779 769 леи (над 9 милиона евро) в предвидените от закона срокове, запорираните ѝ акции може да бъдат принудително иззети и прехвърлени в собственост на държавата. Дължимата сума представлява разходите на румънската държава в международното арбитражно дело, заведено от компанията, след като Румъния блокира добива на злато в зоната Рошия Монтана, окръг Алба.

На 8 март 2024 г. Румъния спечели международния арбитраж срещу „Гейбриъл Рисорсис“, която искаше обезщетение от около 6,7 милиарда долара. Освен това Международният център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка присъди на Румъния обезщетение за арбитражните разноски заедно с лихвите.
 
Базираната в Канада компания „Гейбриъл Рисорсис“ получи лиценз за разработване на златното находище в Рошия Монтана през 1999 г. Според данни на компанията от находището могат да бъдат добити 300 тона злато и 1600 тона сребро, а стойността им се оценяваше на 16 милиарда долара. Около проекта обаче възникнаха спорове заради начина на добив на ценните метали – с помощта на цианиди, което според природозащитните организации би довело до „екологична катастрофа“ в района. 

През 2013 г. тогавашното правителство на премиера социалдемократ Виктор Понта прие проектозакон, даващ зелена светлина за експлоатация на залежите, и го изпрати за гласуване в парламента. В резултат на това десетки хиляди хора излязоха по улиците и протестираха в продължение на три седмици под мотото „Спасете Рошия Монтана“. В резултат на общественото недоволство проектозаконът беше отхвърлен в парламента и проектът „Рошия Монтана“ беше спрян. 

През юли 2015 г. „Гейбриъл Рисорсис“ инициира търговски арбитражен процес пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка заради „незаконния отказ на Румъния да разреши минния проект в Рошия Монтана“, като първоначално компанията поиска обезщетения в размер на 3,3 милиарда долара, а после сумата достигна около 6,7 милиарда долара.