Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев заяви, че „присъствието на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов в сръбската столица не е било безметежно, но е допринесло за придобиване на безценен опит за него, така че да се превърне в централна фигура на българската емиграция.“ 

„Установявайки връзки с политическата организация „Омладина“ той (Любен Каравелов) се включва в пълнокръвните политически процеси, които текат в сръбското общество по това време, разбира се, че търпи отделни санкции, но това е безценен опит, когато впоследствие се прехвърля в румънската столица Букурещ“, каза проф. Вълчев пред БТА в Белград.

Проф. Вълчев добави, че „19-и век е метежният век на създаването на отделните балкански държави и тази част от интелигенцията, която представлява  Любен Каравелов много често са мечтали Балканите да бъдат една различна зона, зона на разбирателство и взаимен интерес и взаимен възход и да се стигне до създаването на голяма Балканска федерация.

Думите на проф. Вълчев идват в деня, когато паметната плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов, който е живял в Белград, бе поставена на постоянното ѝ място на фасадата на сградата на българското консулство в сръбската столица.

„Ние трябва да се грижим паметта за Любен Каравелов да просъществува, защото въпреки кризите и периодите на трудности, които изживяваме като общество, паметта е тази, която ни споява и която ще позволи най-накрая да се създаде тази мечтана от възрожденците ни държава“, допълни ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев. 

Днес в сръбската столица генералният директор на БТА Кирил Вълчев предложи инициативата „Българските места“, която по думите му представлява обобщена карта на паметници, паметни плочи и знаци по света, които са свързани с места, личности и събития от българската история.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев подчерта, че за българската Алма Матер е изключително важно да се включи в инициативата  „Българските места“, предложена от БТА.

Проф. Вълчев препоръча в следващите години инициативата „Българските места“ да се превърне в сериозна програма, зад която да застанат всички български институции.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев предложи нова инициатива, наречена „Българските места по света“. „Идеята е, че е време да направим обобщена карта на българските места по света, места, свързани с личности и събития от българската история, хора, които са българи, но родени в други страни или починали там, или прекарали важна част от живота си там, или дали съществен принос за развитието на тази друга страна. Част от тази карта трябва да бъде карта на вече поставени паметни знаци – паметници и паметни плочи, с описание на тяхното състояние и кой се грижи за тях.“, заяви Кирил Вълчев пред БТА в Белград. 

„Нужен е и план за поставяне на нови паметни знаци с информация за отговорните местни институции за издаване на съответните разрешения, процедурите и срокове. Ние тук в Сърбия натрупахме известен опит, отне ни повече от 6 месеца да извървим нужните процедури и ако искаме да сложим паметни знаци във връзка със съответните годишнини, би трябвало да имаме ясен план достатъчно рано“, допълни Вълчев. 

„На БТА ѝ прилича да предлага да бъдат поставени паметни плочи, свързани с известни журналисти“, уточни генералният директор на БТА Кирил Вълчев и допълни, че предложения могат да идват от различни институции.

Според Вълчев  за осъществяването на новата инициатива е необходимо създаването на художествен съвет, който да уеднаквява критериите при изработването на паметните плочи, както и да се осигури финансиране.

Кирил Вълчев предложи инициативата „Българските места“ в деня, когато паметната плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на постоянното ѝ място на фасадата на сградата на българското консулство в Белград в присъствието на посланик Петко Дойков, ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и водещия на предаването на БНТ „Панорама“ Бойко Василев.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев изрази благодарност към присъстващите и изтъкна значимостта на фигурата на Любен Каравелов за българската история като председател на Българския революционен централен комитет.

„Благодарение на усилията и на българския посланик в Белград получихме официално разрешение от община Белград паметната плоча да бъде поставена тук, недалеч от пресклуба на БТА в Белград. Избрахме неслучайно днешния ден, защото на 29 април 1872 г. започва заседанието на БРЦК, то се провежда в Букурещ, но на него Любен Каравелов е избран за председател. Другият повод е, че след 2 дни ще отбележим годишнината от Априлското въстание, а един от идеолозите на това въстание е Любен Каравелов“, каза Вълчев.

На 8 ноември 2024 г. по съвместна инициатива на БТА и българското посолство в Белград плочата в памет на Любен Каравелов бе поставена на вътрешната стена на сградата на българското консулството в сръбската столица в очакване на разрешение от общинските власти да бъде преместена, така че да се вижда от улицата.   

„На БТА прилича да бъде инициатор на поставянето на тази паметна плоча на Любен Каравелов не само заради законовото ѝ задължение да защитава и популяризира националните традиции и култура и да осигурява информация за живота на българите, живеещи извън границите на Република България, както и осведомяването им за събитията в страната. Това е и изпълнение на дълг към българската журналистика, защото Любен Каравелов е едно от най-ярките ѝ имена като редактор на възрожденските вестници „Отечество”, “Свобода“ (в който му помага Христо Ботев, когато вестникът става орган на Българския революционен централен комитет) и “Независимост“ (редактиран отново заедно с Ботев), както и на списание „Знание“, заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев при откриването на паметната плоча миналата година.

Източник: БТА