От 1970 година насам „Софийски музикални седмици“ не само чертаят културния ритъм на столицата, но и изграждат мостове – между поколения, между Изтока и Запада, между жанрове, естетики и епохи. Международният музикален фестивал, основан по идея на проф. Богомил Стършенов, се утвърждава през десетилетията като водеща платформа за среща на върхови постижения в изпълнителското и композиторско изкуство. Преживял златни години и бурни преходи, днес фестивалът, под ръководството на проф. д-р Момчил Георгиев, продължава да изненадва с размах, устойчивост и креативна визия.

Тази година фестивалът отново събира знакови имена и млади дарования, премиери и тематични акценти, образователни събития и хибридни проекти. Искра Ангелова разговаря с проф. Георгиев за новите посоки, за тежестта на традицията, за визионерските жестове и конкретните акценти в програмата след 4 юни.

Г-н Георгиев, фестивалът тази година вече предложи изключителни срещи – Александрина Пендачанска, Шломо Минц, Веско Ешкенази… Какво ви остана като емоция от първите седмици?

– Радост и празничност в новите срещи на публиката с прекрасните музиканти и стилните програми, както и предусещане за нови музикални лакомства.

След 4 юни какви акценти бихте очертали като особено значими в програмата? Има ли „перли“, които непременно препоръчвате на публиката?

– Продължаваме във всички програмни насоки на фестивала – отбелязваме значими годишнини, концерти в цикъла „Преглед на оркестрите“, Студио на младия музикант със силни бъдещи звезди и др. Под слогана „Произведено в България“ ще чуем множество български музиканти с огромна задгранична кариера, а за първи път на софийска сцена събират творческите си енергии Албена Данаилова и Веско Стамболов, Людмил Ангелов и Симеон Гошев, Фан Тао и Георги Арнаудов, Ксения Сидорова и Найден Тодоров, Борислава Танева и Урош Лайовиц, Дора Бръчкова и Борис Недялков, Анна Бинета Диуф и Алваро Коллао Леон, Кремена Оксенкруг и Виктория Василенко, Даниела Минева и Мирослав Димов, Владимир Атанасов и Александър Лиалиос, Матиас Гредлер и Вилиана Вълчева, Мария Радоева, Олег Чухлиб и Виржиния Атанасова, Лаура Монтеро и Румен Трайков, Красимира Султанова и Анжела Тошева, Антония Раднева и Алек Аведисян, и т.н.

Цикълът „По Владигеровски“ – каква е идеята зад този формат и защо е важно да се поддържа?

– Всъщност още в честването на 125-годишнината на класика, започнало миналата година, се появи и получи реализация тази великолепна идея на Къщата музей „Панчо Владигеров“ – да се възстановят програми, които са изпълнявани навремето от активно концертиращите тогава братя Владигерови, и да се изпълняват днес предимно от млади даровити музиканти. Сега цикълът е съществено обогатен – с концерт на внуците на Владигеров, с участието на прекрасни артисти от Румъния, Сърбия, с произведения на приятеля на Владигеров Джордже Енеску, клавирен рецитал на Иво Върбанов и др.

Корейско-българската вечер на 18 юни изглежда като културен диалог с дълбок замисъл. Как се създаде тази програма и какво е значението ѝ в контекста на мисията „Изтокът среща Запада“?

– „Софийски музикални седмици“ за пета поредна година дава сцена на сътрудничеството между български и корейски музиканти именно в изпълението си на мост между културите. Концертът е под надслов „Корейски музикален калейдоскоп“ и съчетава традиционната корейска музика с иновативни съвременни композиции. Тази година публиката ще чуе 9 произведения, всички за първи път изпълнени в България. В програмата са включени 6 нови композиции от корейски композитори с много успешни кариери, както и 3 традиционни корейски произведения. Концертът съчетава уникални корейски инструменти – гаягъм, хегъм, пири, таекум, джанггу, с класически западни инструменти като пиано, виола, виолончело и перкусии. Особено внимание привлича пхансори – традиционен вокален жанр, отличаващ се с характерен стил на пеене.

Фестивалният оркестър ще представи премиери на Джон Тавенър и Христо Йоцов на 17 юни. Разкажете повече за тази вечер – как се изгражда подобен репертоар?

– За произведението на наскоро напусналия ни Тавенър великолепната челистка Калина Кръстева идва чак от Австралия (над 15 години не е била на софийска сцена) – това е нейно предложение, което веднага бе прието от мен и диригента Христо Павлов. Софийска премиера ще има и Концертът за пиано и оркестър на Христо Йоцов (отбелязваме 65-годишнината му и с друг концерт на 13 юни в Градската галерия) в изпълнение на дъщеря му Надежда Йоцова.

Събития като „Алма“ в Сфумато и „Жените на Йохан Щраус“ в Музикалния театър показват, че границите между театър, опера и концерт са все по-пропускливи. Това съзнателна програмна линия ли е?

– Тази година във фокус са камерни сценични произведения и преди всичко монодрамите/монооперите. Някъде е преоткриване на традиционния формат на „зингшпила“ в съвременни одежди, другаде в естетическото наследствона Шонберг. Във великолепния постановъчен екип на „Алма“ по музика на Любомир Денев и либрето на Герган Ценов са режисьорът Вера Немирова, сценографът Юлиан Табаков, диригент е Велислава Скрильова, солисти са Мария Хелгат и Ася Радославова (продукция е на Русенската опера). Световна премиера на 2 юли ще има и монодрамата на Георги Арнаудов „Записки на жената призрак“ по либрето на Яна Букова с изключтелен международен изпълнителски екип. Друга моноопера ще чуем на 9 юни – ERMESINDE’S LONG WALK – монодрама от Албена Врачанска в изпълнение на ансамбъл „Арс Нова Люкс“ – Люксембург с гост-солист сопраното Сара Карнейро.

Какво е мястото на младите музиканти в тазгодишното издание? Цикълът „Сцена на младия музикант“ се разгръща в множество зали. Какви са вашите наблюдения за новото поколение?

– Никола Богомилов, Борис Узунов, Марина Мравова, Лаура Монтеро, Александрина Боянова, Варта Естер-Каспарян и други, са имена от бъдещето. Това са музиканти с безупречно техническо майсторство и до голяма степен вече зряло сценично и интерпретационно присъствие. Затова са част от традиционната ни подкрепа на млади таланти, търсещи голямата фестивална сцена.

Съпътстващата програма – книги, дискове, конференции – звучи като паралелен фестивал. Кое бихте откроили като най-важно в тази зона на „критическо мислене“ за музиката?

– Дисковете на Васил Казанджиев, Ромен Гариу и Даниела Дикова и особено трите диска-интеграл на клавирното творчество на Любомир Пипков, записано от Веско Стамболов за швейцарска компания. Книгите на проф. Симо Лазаров, тритомника-летопис за Софийската филхармония на Андрей Андреев, на Полина Антонова за Панка Пелишек, на Деворина Гамалова на 11 юни от 17.30 ч., на Миглена Ценова за перцепцията на китайската музика у нас, на Ивайло Василев за флейтовата школа в България и др. Майсторските класове на Сузана Клинчарова, Борислава Танева, Людмил Ангелов, Десислава Петева, конференцията, посветена на изкуствения интелект, мултимедийната изложба за 100-годишнината на Старозагорската опера и др.

Много се говори за българските музиканти по света – дори правихте неформално преброяване на концертмайстори. Как фестивалът привлича „разпиляната“ българска музикална диаспора?

– Мотото на тазгодишния фестивал „Произведено в България“ не е самоцел или прецедент. Всяка година фестивалът привлича българските музиканти с кариера зад граница – изцяло със своя престиж и стремеж към качество и богато репертоарно съдържание, а не с големи хонорари. Затова сме изключително благодарни за музиката и майсторството, които те даряват на софийската публика.

Какви са механизмите днес за осигуряване на устойчивост на фестивала? Подкрепа от институции, спонсори, доброволци?

– Основни финансови донори са Министерството на културата и Столичната община, основен домакин и съорганизатор е Софийската филхармония. Винаги привлечените от партньорите средства надхвърлят в пъти предоставеното – реалният разход на партньорите на фестивала всяка година надхвърля 500 000 лева. В този смисъл фестивалът няма аналог сред другите прояви в Столичния културен календар като съотношение между отпуснатите и привлечени средства. Тук ролята на съорганизатора Софийска филхармония, на НБУ и НМА «Панчо Владигеров“, на чуждестранните културни институти и посолства у нас и на задграничните ни партньори, е незаменима. Административните ни разходи са минимални, а имаме и доброволци, включително и аз самият работя безвъзмездно за фестивала.

Публиката също се променя. Забелязвате ли нови публики, нови интереси? Привличате ли и млади хора, извън академичната публика?

– Застаряването на публиката е световен проблем и пред всеки организатор на събития с класическа музика е изправен пред това предизвикателство. И ние търсим различни канали за достигане на по-широка аудитория – социалните мрежи, стрийминги, класически рекламни материали като флаери, афиши, брошури, клипове, интервюта и т.н.

Мултимедийни и интердисциплинарни формати – като концерта „Вторите части в музиката“ или филма за Ваня Монева „Крилете на песента“ за нейния хор с режисьор Милена Гетова, оператор Николай Илиев, сценарист Олга Бузина и продуцент Анелия Дошева (Едита) – какво търсят и какво дават те?

– Тук донякъде е и втората част от отговора и на предишния въпрос: по-лесен достъп на публиката до музикално съдържание, търсене на нова публика, популяризиране на творби и творци и др.

В каква посока бихте искали да развиете фестивала в следващите години? Има ли мечта или визия, която все още чака да се реализира?

– Мечтите са много – свързани и с нов репертоар, и с привличане на нови артисти, с възможност да предоставим на публиката достъп до големи световни музиканти и оркестри и др.

Как се усеща фестивалът в международен план днес – продължавате ли да получавате заявки, покани, сътрудничества от чужбина?

– От програмата е видно, че географията на фестивала е обширна – от Бразилия до Южна Корея с участници от 17 страни. Сътрудничим си фестивали в Белград, Ротердам, Мехелен, с големи международни конкурси, кандидатстваме сега и с проект в „Творческа Европа“ съвместно с фестивали от Армения, Португалия и Сърбия. Особено е радващо, когато продуцирани от фестивала концерти се поемат от организатори в чужбина – такъв ще бъде тази година например случаят с монодрамата на Георги Арнаудов, която ще бъде представена още във Виена, Рим, Люксембург и Ванкувър.

И накрая – ако трябва да опишете „Софийски музикални седмици“ с три думи, какви биха били те?

– Традиция, качество, осмисленост.

Повече за фестивала и неговата програма можете да научите ТУК. 

А тук поместваме програмата на международната конференция „Изкуственият интелект в изпълнителските изкуства“, която се организира от Софийски музикални седмици и Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, съорганизатор е Хана Арт Нетуърк. Конференцията ще се проведе в Националната музикална академия, в Зала 48, на 17 юни 2025 г.

Откриване и представяне на участниците
13.45 – 14.00 Регистрация
14:00 – 14:10 Откриване и представяне на участниците

ЛЕКЦИОННА ЧАСТ

14:10 – 14:40

AI unplugged: the perspective of the live performance sector/ Изключен изкуствен интелект: перспективата на сектора на живите изпълнения Agnie1szka Paczyńska /Агниешка Пачинска – изследовател по европейски проект на FIM и PEARLE

14:40 – 15:00 AI и дигитални стратегии за успешен маркетинг на фестивали Д-р Боян Желязков
15.00 – 15.20 Суми Ким
15:20 – 15:40 Корейски доклад

15:40 – 16:00 КАФЕ ПАУЗА

16:00 – 16:20 Демонстрация на музикалния софтуер DJazz Marc Chemillier/Марк Шемилие
16:20 – 17:00 Кръгла маса Модератор проф. д-р Момчил Георгиев
17.00 Представяне на книгите на проф. Симо Лазаров

Източник: Offnews.bg

„Йона“ на Силвиу Пуркарете има две представления на 7 юни в Народния театър. Събитието е част от „Световен театър в София“, съобщават организаторите. По думите им, веднага след премиерата си на международния театрален фестивал в Сибиу, пиесата на Марин Сореску оживява на сцената на най-големия ни театър.

В главната роля е японският актьор Кураносуке Сасаки, познат от хитовия филм „Годзила: Минус едно“, носител на „Оскар“ за визуални ефекти.

„Йона“ не е просто монолог. Това е болезнено красиво съзерцание на човека, попаднал в „корема“ на своето време. Театрална поема за самотата, идентичността и отчаяното търсене на отговор. Сценографията на Драгош Бухагиар и музиката на Василе Ширли изграждат свят, в който всяко мълчание тежи и всяка дума звучи като последна“, посочва критиката. По думите ѝ спектакълът е интензивна и вълнуваща среща между румънското и японското класическо и съвременно сценично изкуство, която се вглежда в хаотичния свят на съвременния човек през знаковата историята на библейския персонаж Йона.

В предговора към пиесата, Сореску отбелязва, че най-страшният момент е, когато Йона спира да чува собственото си ехо. Първоначално той вика „Йона“ и ехото му отговаря „Йона“. В последствие обаче ехото става наполовина и започва да отвръща само „Йо“ – като античната дума за „аз“.

Силвиу Пуркарете е роден в Букурещ, Румъния, през 1950 г. и е един от най-известните румънски театрални режисьори с кариера както в страната, така и на международно ниво. След като завършва Националната академия за театър и кино в Букурещ през 1974 г., работи като режисьор в театрите в Пятра Нямц, Констанца, Букурещ, Крайова и Сибиу. Преподава в Националната академия за театър и кино и поема ръководството на театър „Буландра“ в Букурещ. През 1996 г. става директор на Националния център за драматични изкуства в Лимузин, Франция, където основава училище за млади актьори. Работи и за Кралската шекспирова компания, Бургтеатър – Австрия, Норвежкия театър в Осло, Националния театър на Португалия в Порто – „Сао Жоао“, театър „Катона Йожеф“ в Будапеща, Националния театър в Будапеща, театър „Вахтангов“ в Москва, Комеди Сент Етиен във Франция, както и в оперите в Бон, Гласгоу, Кардиф, Виена, Нанси, Есен. Носител е на множество награди, включително на критиката и наградата на фондация „Хамада“ за артистично отличие от фестивала в Единбург през 1991 г., награда Златен Глобус Питър Брук, „Най-добър режисьор“ през 1995 г., Специална награда на журито от Международния шекспиров фестивал в Гданск и Специална награда от Европейските театрални награди.

Марин Сореску (1936-1996) е румънски поет, драматург и романист. След революцията през 1989 г. заема поста на министър на културата в периода 1993-1995 г., но без да членува в политическа партия. Автор е на 23 стихосбирки, член е на поетическата академия „Стефан Маларме“ (1983) и на Румънската академия (1992). Творчеството му се отличава с достъпен и устойчив език, както и със силно чувство за ирония. Именно то му помага да избягва конфликтите и винаги да заема балансирани позиции. Поради това свободно публикува поезията си и романите си през целия си живот. Драматургичното му творчество обаче има по-различна съдба. Пиесата му „Йона“ е издадена през 1968 г. и е поставена за пръв път през 1969 г. в Букурещ. На премиерата залата е препълнена, но самият текст звучи противоречиво и спектакълът е спрян скоро след това. Въпреки краткия си сценичен живот, пиесата печели международно признание и е преведена на различни езици. Сореску е повлиян от Йожен Йонеско и театъра на абсурда.

Кураносуке Сасаки е роден през 1968 г. в Киото, Япония. Син е на японски пивовар на саке. Кариерата му на актьор започва от трупата за физически театър „Планета шамфъстък“ (Planet Pistachio), на която е съосновател. След като се премества в Токио, участва в много театрални продукции, филми и телевизионни сериали, в които играе водещи и второстепенни роли. Едни от най-значимите му главни театрални роли са в спектаклите „Ричард III“ от Шекспир и „Скъперникът“ от Молиер, поставени от Силвиу Пуркарете; „Лъвът през зимата“ от Джеймс Голдман (2022 г.), „Макбет“ – моноспектакъл по Шекспир, режисиран от Андрю Голдбърг (2015 г.), „Бент“ от Мартин Шърман (2016 г.), „Изкуплението Шоушенк“ по романа на Стивън Кинг. Участва също в театър Кабуки. През 2023 г. е отличен с Наградата на Киото за култура.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg