/СУ/

Източник: БТА

В Основния съд в Прищина днес продължи делото срещу трима от обвиняемите за нападението в северното косовско село Банска до Звечан, при което през септември 2023 г. беше убит полицаят Африм Буняку, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

На заседанието показания даде Албан Рашити, член на Звеното за бързо реагиране, който беше ранен по време на нападението.

Подсъдимите – Благойе Спасоевич, Владимир Толик и Душан Максимович – бяха изправени пред съда при строги мерки за сигурност. Те са в предварителен арест от септември 2023 г.

В отговор на въпроси на специалния прокурор Наим Абази полицай Албан Рашити заяви, че терористичната атака в Банска е била добре планирана. По време на показанията си той описа как, връщайки се към базата си в Кущова във Влахия, са се натъкнали на два камиона, блокиращи моста в село Банска.

Рашити обясни, че след 21:00 часа в базата им е получена първата информация за превозно средство тип джип на поляна, но то не е било идентифицирано от граничния екип, тъй като не е било в системата.

„Заедно с колегите ми Чирим Шачири и Мирсад Криезиу продължих от Извоти, за да мина близо до село Банска, за да продължа по главния път и да се върна в базата в Кущова, Влахия. Когато стигнахме до моста в Банска от дясната страна на пътя, водещ към Банска, забелязахме два тежкотоварни камиона, които бяха барикадирали моста, разположени върху него. Проверихме за нещо подозрително, но не видяхме подозрителни лица, само камионите. Колегите докладваха в центъра, но имаше проблеми с комуникацията с радиото. Отдалечихме се до място, откъдето можехме да дадем информация за случващото се, и проверихме пътя за други препятствия. На главния път към базата нямаше нищо подозрително и съобщихме, че два камиона са блокирали пътя“, каза той.

Албан Рашити говори и за подкрепленията, пристигнали с два автомобила с шестима полицаи, включително загиналия офицер Африм Буняку.

Той каза също, че в критичната нощ на терористичната атака в Банска осветлението на моста е било необичайно. Той смята, че осветлението е било манипулирано от терористичната група.

На въпрос на специалния прокурор Наим Абази за нараняванията му по време на нападението, Рашити каза, че е имал няколко рани от първата експлозия, а най-тежката е била в лявата част на гърдите му.

Рашити свидетелства, че терористичната атака в Банска е била планирана и координирана. Според него това е била атака на военно формирование.

Освен от прокурора, Рашити беше разпитан от адвоката си Наим Рудари и от съдебния състав, но не и от адвокатите на тримата обвиняеми.

На 11 септември миналата година Специалната прокуратура на Косово повдигна обвинения срещу Милан Радойчич и 44 други за терористичната атака на 24 септември 2023 г. в село Банска до Звечан.

Основният съд в Прищина отхвърли задочните съдебни процеси срещу обвиняемите, които не са в ареста. Подсъдимите са обвинени в използване на насилие с тежко оръжие с цел да се откъснат северната част от територията на Косово и да я анексират към Сърбия, което е довело до смъртта на полицая Африм Буняку и е застрашило живота на други полицаи и цивилни.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Председателят на албанския парламент Елиса Спиропали потвърди днес признателността на Албания за непоколебимата подкрепа на България по пътя на страната й към членство в ЕС, като изрази увереност, че София ще продължи да подкрепя амбициозната цел на Тирана да приключи преговорите за присъединяване до 2027 г. и да си осигури пълноправно членство в ЕС в рамките на десетилетието, съобщи агенция АТА.

На съвместна пресконференция с председателя на българското Народно събрание Наталия Киселова Спиропали заяви, че „подкрепата на Народното събрание и лично на председателя Киселова ще служи за допълнителна гаранция за постигането на тази цел“.

Спиропали каза, че по време на срещата са обсъдили „традиционното, историческо и културно приятелство между нашите страни и народи, което се засилва в полза на нашия народ и европейската перспектива на Албания“.

„Политическите отношения между Албания и България са отлични, стабилни и свободни от каквито и да е нерешени въпроси“, посочи тя.

Спиропали е предала на Киселова ангажимента на Албания да засили двустранните връзки чрез продължаващ политически обмен на високо равнище.

„Ние вярваме в подкрепата на България, включително на заседанията на Съвета на ЕС като страна членка. Албания призова за ускорен процес на присъединяване към ЕС, което е ключово не само за Западните Балкани, но и за самия Европейски съюз, като се имат предвид последиците и отраженията от руско-украинската война върху Западните Балкани и европейския континент“, подчерта тя.

Председателката на албанския парламент добави, че „същите надежди и желания са валидни за европейската интеграция и на други страни в нашия регион, чиято естествена дестинация в Европейският съюз“.

Спиропали посочи, че „членството е процес, базиран на заслуги, и ние вярваме, че двустранните спорове трябва да бъдат решавани с утвърждаване на европейските ценности и добросъседските отношения“. „Сътрудничеството между албанския парламент и българското Народно събрание е интензивно и се развива на високо равнище. Имам предвид не само днешната среща, но и посещението на бившия председател на парламента (Росен) Желязков (настоящ премиер на България – бел.ред.) в албанския парламент през февруари 2024 г, както и други срещи на различни равнища“, добави тя.

Спиропали и Киселова изразиха общия си ангажимент да засилят и разширят парламентарното сътрудничество чрез групи за приятелство, парламентарни комисии и отделни депутати.

„Албания и България са си сътрудничили и ще продължат да го правят като активни членки на НАТО, работейки заедно за насърчаване на мира и сигурността в региона, Европа и отвъд“, посочи тя, като добави, че Албания цени високо усилията на България за укрепване на регионалните инициативи и увеличаване на въздействието им върху европейската перспектива на Западните Балкани.

Председателя на албанския парламент каза още, че „България е икономически партньор на Албания, но аз вярвам, че има потенциал за допълнително засилване на икономическите и търговски отношения“. 

„Съвместният план за действие в областта на туризма, подписан през октомври 2024 г., може да бъде последван от сътрудничество в други области, като например Коридор 8 – проект от стратегическо значение за двете държави, както и други проекти в областта на инфраструктурата, енергетиката, свързаността и устойчивото развитие. Това са не само икономически инвестиции, но и принос към мира и сигурността. И двете ни страни ще продължат да подкрепят справедливата борба и сигурността на Украйна като част от по-широката рамка на европейската и световната отбрана“, посочи Спиропали.

„Споделяме едно и също мнение, че албанската общност в България и българската общност в Албания имат подкрепата на своите парламенти, правителства и институции в опазването на езика и културното си наследство, както и в насърчаването на развитието и просперитета – ценности с голяма стойност и мостове на приятелство между нашите две страни“, посочи в заключение тя.

Източник: БТА