За мен е изключително приоритетно и важно да се приемат промени в Закона за българското гражданство, с които да се създаде публичен регистър към правосъдното министерство, в който да бъдат вписани всички, получили гражданство по произход и то със задна дата. Това заявява в интервю за вестник „24 часа“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев.  

На второ място, отбеляза той, е много важно публично да бъде заявена българската идентичност. Ние имаме 120 000-130 000 граждани на Република Северна Македония (РСМ), които са получили гражданство по произход, затова смятам, че проектозаконът, който подготвих и дадох на колегите си в Народното събрание, трябва да бъде разгледан и приет. Хората ги е страх да си признаят, че имат и българско гражданство, изтъкна евродепутатът.

Ковачев напомни, че българският парламент единодушно гласува решение страната ни да продължава да стои зад заключенията на Съвета от 2022 г. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос каза, че българите трябва да бъдат включени в конституцията на РСМ, не само в преамбюла. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща  в Скопие също потвърди, че не може да се очаква промяна на преговорната рамка. Ние ще помагаме в процеса на присъединяване, увери евродепутатът. Според него е несериозно да се говори за бартер – подкрепа за еврочленството на РСМ срещу влизане на България в еврозоната. Спорът не е двустранен, подчерта Ковачев.

Във връзка с отложения доклад на Томас Вайц за напредъка на Р Северна Македония за присъединяване към ЕС, той изтъкна, че задължението на докладчиците е да регистрират срещите си. След като колегите забелязаха и повдигнаха въпроса, той регистрира 31 срещи с представители на властта в Скопие, каквито първоначално не бяха отчетени. Няма проблем да се провеждат срещи, трябва обаче да има прозрачност с кого се е срещал, особено след като е основен докладчик, обясни евродепутатът.

Ковачев разказа, че в лични срещи с докладчиците „в сянка“, а и самият Вайц, са му казвали, че се няма предвид „многовековната“ македонска идентичност и език, а става въпрос за сегашната.

Не нападаме лично докладчика, но искаме ясно, недвусмислено, представяне на доклада, а за момента това не е така, посочи Ковачев. По думите му основното доказателство са постоянните изяви на премиера Христиан Мицкоски  точно по този текст.

Във връзка с думи на Марта Кос, която определя ситуацията между София и Скопие като двустранен спор, в който ЕС може да посредничи, Ковачев отбеляза, че тя е длъжна да оценява напредъка по договора и годишните протоколи.

Имаме заключенията на Съвета от 2022 г., в което 27-те страни членки са се съгласили с тях, както и страната кандидат, изтъкна евродепутатът, но, за съжаление, правителството на РСМ не изпълнява поетите ангажименти. Има и общ европейски консенсус, както и договор за добросъседство от 2017 г., които трябва да се изпълняват. От 2017 г. е имало само две междуправителствени срещи, трябва да има трета, която да завърши с годишен протокол, добави Ковачев. 

На въпрос защо Скопие продължава да не изпълнява ангажиментите си отговори, че сегашното правителство на Християн Мицкоски губи ценно време да обикаля по света и да се опитва да променя заключенията на Съвета от 2022 г. Досега това е обречено на неуспех, защото не е имало случай приет консенсус по отношение на страна кандидат да бъде променен и то три години по-късно под натиск на самата държава кандидат. Те са го дебатирали в техния парламент и са приели включването на българите във всички части на Конституцията, не само в преамбюла, както казва Мицкоски, добави Ковачев. Въпреки че той говори за няколкостотин българи, е доказано, че мнозинството на територията на сегашната РСМ исторически са с български произход, посочи той.

Притеснение у колегите буди, ако не се изпълни всичко, което Северна Македония иска, да не отиде при Русия и Китай. Притеснителна е оста Орбан-Вучич-Мицкоски-Додик-Путин, обясни Ковачев. А Мицкоски използва и друг емоционален момент – да представи държавата си като жертва, добави той. Според него въпросът е дали наистина РСМ има желание за членство в ЕС. Нека да работи историческата комисия, защото историята трябва да се разглежда като наука, а не като рупор за пропагандна, смята българският евродепутат.

Източник: БТА