Горещите вълни, особено продължителността им и достигнатите нива на температурите, оказват влияние върху разпространението и протичането на заболявания, а много от съществуващите прогнозни модели не отчитат тази връзка, показват данни от изследване на учени от дъблинския Тринити колидж, цитирани от електронното издание Юрикалърт.

Проучването установява, че разликите при периоди на екстремно високи температури на въздуха – като например колко са над нормалните стойностите за определено време от годината и продължителността на подобни периоди – могат да увеличат тежестта на протичане на заболяванията до 13 пъти. Това сочат резултати от експериментален модел при животни.

Заключението на изследователите е представено в момент, когато климатичните промени и свързаните с тях метеорологични явления продължават да оказват влияние върху много хора по различни начини. Температурите на въздуха в Пакистан миналия месец достигнаха 50 градуса Целзий, а Южна Африка бе обхваната от нетипични студове, отбелязва Юрикалърт.

Специалистите имат сравнително добра представа за влиянието на температурата върху някои вируси, болестотворни патогени и паразити, но знаят доста по-малко за ефектите от внезапните горещини или студени вълни, както и за въздействието на продължителността на тези явления.

Учените от дъблинския Тринити колидж анализират поведението на водната бълха (Daphnia magna) и на патогена Ordospora colligata – широко използван модел за болести, предавани по екологичен път. Дафнията е единствен гостоприемник на патогена. Експертите анализират въздействието на топлинните вълни – продължителност, нива на температурите над обичайните и др.

„Променихме амплитудата и продължителността на топлинните вълни при четири средни температури и четири различни момента, в които гостоприемниците са изложени на патогена. Този подход ни даде 64 уникални варианта на горещи вълни за сравнение“, казва Ниам Маккартън, който е водещият автор на изследването.

Най-важното е, че в сравнение с други видове температурни колебания (като например студени вълни), горещините се държат по различен начин – променят тежестта на протичане на болестта, причинена от паразитите, до 13 пъти, показват резултатите от проучването.

„Наскоро беше публикувано проучване, според което 58 процента от човешките патогенни заболявания са се влошили от климатичните и температурните промени, като влияят върху податливостта на гостоприемника заради промяна на начина на функциониране на имунната ни система, както и на нашето поведение“, припомни Маккартън.

Според него това показва необходимостта от по-подробни, специфични за определена ситуация модели, които да помогнат за по-доброто прогнозиране на вероятното въздействие на горещите вълни и изменението на климата върху различните заболявания.

Изследователят отбеляза също, че има проучвания, които предполагат, че почти 70 на сто от случаите на заболели от COVID-19 през лятото на 2022 г. е можело да бъдат избегнати, ако не е имало жеги по това време.

„Заради изменението на климата видовете комари, които пренасят болести като денга, зика и малария, се срещат все по-често в части от Южна и Централна Европа, включително Италия и Франция – райони, които преди това са били твърде хладни, за да ги поддържат”, отбеляза Маккартън и друг аспект на връзката между климатичните промени и болестите.

Научният екип е на мнение, че е важно бъдещите модели за специфични заболявания да отчитат колебанията и екстремните температури, а не само средните стойности.

Данните са публикувани в изданието PLOS Climate.

Източник: Offnews.bg