За пациентите в София, Пловдив и Варна има доста модерни клиники за лечение на инсулт, но в малките населени места болните имат ограничен достъп, което забавя диагностиката и лечението и влошава прогнозата. Нужно е да се помисли за финансиране на клинична пътека по неврорехабилитация.

Това каза проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на Управителния съвет на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, на срещата „Мозъчното здраве – глобален приоритет“.

Председателят на фондацията проф. д-р Николай Габровски заяви, че приемането и следването на Национален план на мозъчните заболявания е от изключителна важност. По думите на председателя на Българското дружество по неврохирургия през октомври предстои форум, посветен на Националния план на мозъчните заболявания, като създаването му е особено важно, за да начертае пътя занапред и да бъде следван на държавно ниво.

През последните пет години има значителен напредък в разбирането за лечението на неврологичните заболявания, разработени са нови терапии за редица редки болести, а модерните техники за образна диагностика позволяват по-ранно откриване на болестта още преди клиничната ѝ изява, подчерта проф. д-р Димитър Масларов. По думите му едно от най-големите научни предизвикателства в неврологията е разработване на методи за диагностика на някои форми на деменции. Тези заболявания започват десетилетия преди клиничната им проява, посочи още той. Международната тенденция в неврологията е насочена към персонализиране в терапевПо думите му трябва да се обърне внимание на темата за финансиране на клинична пътека по неврорехабилитация.

„Въвеждането на телепсихиатрия и на дигитални устройства са предизвикателствата през нас“, каза проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация. Създадената Национална стратегия за психично здраве до 2030 г, трябва да бъде променена, така че да отговаря на реалните потребности и да осигури устойчиво инвестиране в психично-здравните услуги, да бъдат създадени резидентни услуги и дневни центрове, да се преодолее острият дефицит на специалисти и да се улесни специализацията, посочи проф. Ончев другите предизвикателства според психиатрите.

„Очакваме пробив в изследванията за първичните психични разстройства, както и биомаркери за индивидуализирана диагностика, нови терапии, нова биоетична рамка, въвеждане на дигитални здравни технологии, връщане на регионалната отговорност с осигуряване на обслужване на пациента, близо до общността, преодоляване на стигмата, модерни центрове за психично здраве, мотивация и задържане на специалистите в практиката“, подчерта професорът.

Напредъкът в ендоваскуларното лечение се отбелязва от неврохирурзите като най-голям успех в последните години, каза проф. Габровски. Навлизането на роботизацията и на изкуствения интелект, който улеснява взимането на решение, както и повишеното от миналата година реимбурсиране на гръбначните импланти се оценява високо от неврохирурзите, допълни лекарят.

Той подчерта необходимостта от въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение.

„Предизвикателство пред нас е недостигът на кадри, особено сред медицинските сестри, на които ние много разчитаме“, допълни той. По думите му друг сериозен проблем е липсата на лечебни заведения за долекуване на пациентите. „В близко време този проблем също трябва да бъде решен“, добави проф. Габровски.

Като друго предизвикателство проф. Габровски посочи заплащането на иновативните терапии, което е предизвикателство и пред други здравни системи в света. Бъдещето на медицината е предоставянето на интегрирани услуги, категоричен бе неврохирургът.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg