/СУ/

Източник: БТА

Железопътната инфраструктура в Хърватия в момента се обновява чрез проекти на стойност 1,7 милиарда евро, като скоро се очакват допълнителни инвестиции за милиарди, предаде ХИНА.  До 130 нови влака биха могли да се движат по железопътната мрежа на страната до 2032 г., беше подчертано на конференция в Загреб днес.

Конференцията, озаглавена „Свързана Хърватия: Модернизация на железниците“, беше организирана от всекидневника „Вечерни лист“ и Министерството на морето, транспорта и инфраструктурата.

Жарко Тушек, държавен секретар в министерството, заяви, че в момента са активни проекти на стойност 1,7 милиарда евро като част от усилията за обновяване на железопътния транспорт и че до 2031 г. ще бъдат инвестирани още 6 милиарда евро – сумата, считана за необходима, за да се издигне железопътната система до нивото на развитие, наблюдавано в съседните на Хърватия западни страни.

„Наясно сме, че това е голямо предизвикателство, включващо проекти от мащаб, невиждан досега в Хърватия, независимо дали финансово или технически. Гордеем се с всички усилия, които полагаме като министерство, което отговаря за развитието на този сектор, в сътрудничество с управителните съвети на компаниите H.I.G. Infrastructure, H.I.G. Passenger Transport, H.I.G. Cargo и техните свързани компании, за да ускорим тези проекти и да позиционираме железопътния транспорт там, където заслужава да бъде по отношение на икономическото развитие на Хърватия, пътническия и товарния транспорт, социалната и екологичната устойчивост и всички неща, които съвременните железници трябва да представляват днес“, каза Тушек, цитиран от ХИНА.

Той подчерта, че железопътният транспорт е ключов фокус и на европейско ниво, като Европейската комисия отделя значителни средства за развитие на железопътната инфраструктура чрез редица оперативни програми. Хърватия добави национално финансиране към това, заедно със заем от Европейската инвестиционна банка на стойност близо 1 милиард евро. Тушек отбеляза също, че се подготвят нови фондове и механизми за по-нататъшно стимулиране на развитието на нови коридори, железопътна инфраструктура и закупуването на нови влакове.

Държавният секретар призна неудобствата, които обновяването на железопътния транспорт носи в ежедневието, и благодари на обществеността, бизнеса, транспортните оператори, корабните компании и всички останали, свързани с железопътния транспорт, за тяхното разбиране.

Иван Кършич, главен изпълнителен директор на H.I.G. Infrastructure, заяви, че компанията е стартирала голям инвестиционен цикъл преди няколко години. В момента строителните работи на стойност над 1 милиард евро са в ход, а през следващите десет години са планирани проекти на обща стойност 6 милиарда евро.

„През следващото десетилетие ще реконструираме и модернизираме около 1000 километра релси, което е приблизително половината от цялата мрежа“, каза Кършич.

Той посочи, че в железопътната инфраструктура не е инвестирано от години, отчасти поради фокуса върху изграждането на магистрали. По думите му държавата не е могла да финансира всичко наведнъж и сега е ред на железопътния транспорт.

Желко Укич, главен изпълнителен директор на H.I.G. Passenger Transport, отбеляза, че компанията е изправена пред две основни предизвикателства през този период на мащабни инфраструктурни работи – организиране на транспорта по време на строителната фаза и осигуряване на нови влакове.

„H.I.G. Passenger Transport ще разполага със 70 нови влака до края на годината, което е малко повече от 50 процента от активната наличност. В следващия период ще подпишем и нов договор за осигуряване на 13 допълнителни влака“, каза Укич.

От тези 13 нови влака пет ще бъдат електродизелови, предназначени за превози на дълги разстояния, а останалите ще са четири батерийни и четири батерийно-електрически влака. Влаковете, захранвани с батерии, са предназначени за линиите в Истрия и Далмация, докато батерийно-електрическите влакове ще обслужват континенталната част на страната.

Укич добави, че целта е пълното обновяване на пътническия транспортен парк до 2032 г., което би означавало, че оперативният парк ще се състои от около 130 нови влака.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Проектът „Ядар“ за добив на литий в Западна Сърбия на мултинационалния минен гинант „Рио Тинто“ (Rio Tinto) получи нов тласък миналата седмица, след като ЕС го включи в списъка си със стратегически нови проекта за критични суровини, добивани извън блока.

Пътят към получаването на новия статут беше открит миналата година, когато сръбските власти и вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович, в присъствието на тогавашния германски канцлер Олаф Шолц и сръбския президент Александър Вучич, подписаха Меморандум за разбирателство, който даде началото на Стратегическо партньорство в областта на устойчивите суровини, електрическите превозни средства и веригите за създаване на стойност при производството на батериите.

Властите в Сърбия, която е страна кандидат за членство в ЕС, виждат в проекта „Ядар“ възможност за икономическо развитие и повишаване на жизнения стандарт.

От години обаче този проект се сблъсква с недоволството на граждани, политици и екоаткивисти и новопридобитият статут беше посрещнат с критики и обещания за противопоставяне на фона на продължаващите масови антиправитепствени протести, започнали след рухването на бетонната козирка на гарата в северния сръбски град Нови Сад през ноември, коствало живота на 16 души.

През 2021 и 2022 г. сръбски природозащитници събраха 30 000 подписа в петиция, с която настояваха парламентът да приеме закон за спиране на проучването на литий в страната, припомня Ройтерс.

Сръбското правителство отне разрешителните за проучвания на „Рио Тинто“ през 2022 г. след масови протести. Миналата година, след решение на Конституционния съд обаче, властите възстановиха лицензите на минния гигант и отново последваха масови протести, тъй като местните хора се опасяват, че откриването на литиева мина в долината Ядар, която е земеделски развит район, ще нанесе необратими щети на околната среда.

Какво означава новият статут, даден от ЕС

На 4 юни ЕС обяви списък от 13 нови проекта за добив на суровини извън блока, които биха помогнали на Съюза да увеличи доставките си на метали, необходими за запазване на конкурентоспособността му в енергийния преход, както и в отбраната и аерокосмическата индустрия. В списъка бе включен и сръбският проект „Ядар“.

Така новият списък на ЕС със стратегически проекти в тази област вече достигна 60, след като през март ЕК обяви 47 проекта, които са в страни от ЕС.
Целта на създаването на такива списъци е да се намали зависимостта на Стария континент от вноса на редките метали, които се използват например в производството на батерии за електрически превозни средства и мобилни устройства, постоянни магнити за вятърни турбини, слънчеви панели.

Включването на проекта „Ядар“ в този списък означава, че ако държавното ръководство на Сърбия реши да осъществи проекта, ЕС ще даде специални облекчения за осъществяването на този проект, включително помощ във връзка с финансирането. Включването в списъка на ЕС не означава, че Сърбия е длъжна да осъществи проекта. Окончателното решение е в ръцете на сръбските власти. Това, че „Ядар“ попадна в списъка на ЕС, говори, че държавата преди това е дала зелена светлина на ЕК, въпреки че проектът формално все още не е приет в Сърбия, пише новинарският сайт „Юръпиън Уестърн Болканс“.

ЕС може да обяви някой проект за стратегически само ако изпълнява определени условия, включително да е „технически осъществим и изпълнен по устойчив начин, по-специално що се отнася до мониторинг, предотвратяване и минимизиране на въздействието върху околната среда, както и предотвратяване и минимизиране на отрицателните последици за обществото“. Ако Комисията установи, че проектът повече не изпълнява условията да бъде стратегически, тя може да отнеме този статут.

Директорът на „Рио Тинто“ за сътрудничество с държавните институции и гражданското общество Емил Атанасовски също посочи, че решението какво ще се случи с проекта зависи от сръбските власти.

„Решението за това как ще продължи проектът зависи от компетентните органи в Сърбия, каза той пред ТАНЮГ. Атанасовски допълни, че решението на ЕК е показало, че проектът може да изпълни всички най-строги стандарти за защита на околната среда, както и стандартите за добив и че проектът може да се реализира безопасно.

„За“ и „против“ “Ядар”

Председателката на сръбския парламент Ана Бърнабич определи включването на „Ядар“ в списъка със стратегически за ЕС проекти в областта на критичните суровини като „отлична новина за Сърбия“.

„Не е вярно, че Сърбия е европейска минна колония, защото стандартите на ЕС вече трябва да се прилагат към проекта „Ядар“, а това ще означава, че разполагаме със стратегическа суровина, която ще осигури до 20 000 нови работни места по начин, който не застрашава нашата околна среда, нашите води, нашата земя, нашия въздух“, коментира миналата седмица Бърнабич, цитирана от сръбските медии. Тя добави, че Сърбия няма да изнася литий, а ще го използва за повишаване на жизнения стандарт в Сърбия.

„Рио Тинто“ не е посочил дата за начало на проекта, който се очаква да произвежда 58 000 кубични тона литиев карбонат годишно, но обеща мината да не замърсява околната среда, отбелязва Ройтерс.

„Проектът ще бъде изпълнен според най-високите нива на прозрачност, най-високи нива на опазване на околната среда и най-високите стандарти за човешки права“, каза Чад Блуит, управляващ директор на „Рио Тинто“, отговарящ за „Ядар“.

Той уточни, че компанията преразглежда цената на проекта.

Миналата година Дубравка Джедович Ханданович, министър на минната промишленост и енергетиката на Сърбия, заяви в интервю за АП, че долината Ядар съдържа около 158 милиона тона литий, или около 17 процента от общите прогнозни запаси на европейския континент. Тогава тя оцени, че „Ядар“ може да „постави Сърбия на най-високото място не само в Европа, но и в света“, когато става дума за борбата с изменението на климата.

Решението на ЕС да включи проекта „Ядар“ сред стратегическите проекти на блока обаче предизвика остри реакции сред екоактивисти и част от сръбската опозиция.

Депутатът и лидер на опозиционната партия „Екологично въстание“ Александър Йованович Чута заяви, че с решението си ЕС изпраща послание, че не се интересува от здравето и околната среда, в която живеят гражданите на Сърбия, а се интересува най-вече от печалбата, информира телевизия Ен1.

„Подписана е смъртна присъда на всичко, което диша, живее, мърда и тича там,“ каза Александър Йованович Чута, цитиран от сръбските медии. Той призова гражданите да продължат борбата за запазване на долината Ядар.

Движението „Крени-Промени“ определи решението на ЕС за „Ядар“ като „подкрепа за провален проект,“ който няма да се случи в Сърбия.

„ЕС всъщност подкрепи провален проект, който няма да бъде реализиран в Сърбия. Проектът „Ядар“ беше посрещнат със силна съпротива от цялата научна общност в Сърбия, както и с решително „не“ от гражданите по време на големите екологични протести и блокади през 2021 г., след което правителството беше принудено да го спре“, обявиха от „Крени-Промени“.

Златко Коканович, фермер от региона на Ядар и председател на сдружение „Не даваме Ядар“ е решен да не допусне реализирането на проекта Ядар. 

„Има неща, които не могат да се купят с пари,“ каза пред Ройтерс Коканович, който е баща на пет деца и един от най-големите млекопроизводители в региона.

Той заяви, че местните жители ще отстояват позицията си докрай и ще защитават земята си, използвайки „всички разрешени и забранени средства, с които разполагат“.

„Искам да им кажа, че би било по-разумно да не опитват нищо, защото това само ще ускори падението на (управляващата) Сръбската прогресивна партия. Те са единствените, които са най-близките защитници на „Рио Тинто““, каза Коканович, цитиран от Ен1.

Миналата година сръбският президент Вучич описа протестите срещу добива на литий като политически, оркестрирани от неуточнени чужди сили и насочени лично срещу него и правителството.

Как протестиращите могат да спрат проект, който има подкрепа както в страната, така и чужбина, не е ясно. Обаче масовите протести, начело със студенти в Сърбия, започнали след трагедията в Нови Сад миналата година, успяха да свалят правителството, а това показва силата на гражданското общество в страната, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА