Държавният глава Румен Радев ще се срещне днес с президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев в двореца „Акорда“ в Астана. Радев е на официално посещение в страната, а утре му предстои официална визита в Узбекистан.

В Казахстан ще бъдат обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в различни области от взаимен интерес. Във фокуса на разговорите ще бъде и насърчаването на търговско-икономическите връзки с Казахстан, която е основен партньор на ЕС в Централна Азия, съобщиха от прессекретариата на президента.

Румен Радев ще бъде официално посрещнат днес с тържествена церемония в двореца „Акорда“ от Касъм-Жомарт Токаев. Двамата ще проведат среща „на четири очи“, след което ще се състоят пленарни разговори между официалните делегации на двете държави. Двамата президенти ще направят съвместно изявление за медиите. В присъствието им ще бъдат подписани меморандум за разбирателство за развитие на Транскаспийския международен транспортен маршрут, меморандум за сътрудничество между Дипломатическите институти на двете държави, както и между градовете София и Астана и между Пловдив и Шимкент. 

Двамата президенти ще участват в Казахстанско-български бизнес форум, организиран от Националната компания „Казах Инвест“. В Астана Румен Радев ще се срещне още с министър-председателя Олжас Бектенов и ще посети Международния финансов център. 

Казахстан

Република Казахстан е държава в Централна Азия с население от над 20 млн., посочва отдел „Справочна“ на БТА. Столицата е Астана. Казахстан е република. Действа конституция, приета на 30 август 1995 г., с последни промени от 5 юни 2022 г. Държавен глава е президентът, който се избира чрез общи, преки и тайни избори за срок от седем години и за не повече от един мандат. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент. 

На 23 декември 1991 година. България признава независимостта на Казахстан, а на 5 юни 1992 г. са установени дипломатически отношения между двете страни, посочва Министерството на външните работи на своя сайт.

Българската общност в Казахстан

Българската диаспора в Казахстан има над 120-годишна история, корените ѝ са в Бесарабия. Българската общност в Казахстан е със статут на национално малцинство, посочва отдел „Справочна“ на БТА.

Към 2003 г. по официални данни българите в Казахстан са 7000, а към 2019 г. са 4500 души. По неофициални данни на българската общност от 2003 г., като се имат предвид смесените бракове, диаспората достига 40 000 души.

По данни на Агенцията по заетостта (АЗ), предоставени на БТА, от началото на 2024 г. до 13 септември 2024 г. 282 граждани на Казахстан, както и две лица от страната, които са от български произход, са заети у нас като сезонни работници. Казахстан е на седмо място по брой предоставени разрешения за заетост в България за същия период тази година. През миналата година в България са работили 369 лица от Казахстан като сезонни работници, а през 2022 г. – 235. По брой издадени разрешения страната е била на шесто и на седмо място съответно през 2022 г. и 2023 г. Сферата на заетост е в секторите хотелиерство и ресторантьорство и селско, горско и рибно стопанство, посочват от АЗ.

Последната среща между президентите на двете страни

Президентите на двете държави Румен Радев и Касъм-Жомарт Токаев се срещнаха на 24 септември 2019 г. в Ню Йорк в рамките на 74-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН, посочва отдел „Справочна“ на БТА.

Задълбочаването на двустранните отношения между България и Казахстан и подобряването на свързаността между Черноморския и Каспийския регион са сред акцентите на проведените разговори. Като отлична основа за задълбочаване на икономическите и търговските контакти са отбелязани приятелските отношения между двете страни и стратегическото им географско положение. Знак за интереса на Казахстан към нова динамика в търговските връзки и задълбочаване на диалога е и повишаването на ранга на дипломатическата мисия на Казахстан в България и решението да бъде акредитиран извънреден и пълномощен посланик. Двамата държавни глави обсъждат и възможностите за засилване на образователния и научен обмен.

Източник: БТА

/ВА/

Източник: БТА

Израелски сили са се качили на борда на кораб с хуманитарна помощ, който се опитваше да достигне ивицата Газа, за да наруши израелската морска блокада, съобщи хуманитарната организация Коалиция „Флотилия на свободата“ (КФС), цитирана от Ройтерс.

Плаващата под британски флаг яхта „Мадлийн“ на пропалестинската хуманитарна организация отплава от Сицилия на 6 юни и се е надяваше да достигне Газа по-късно днес, но бе прехваната от израелските сили, съобщи организацията в „Телеграм“.

Сред пътниците на борда на кораба са шведската климатична активистка Грета Тунберг и френската евродепутатка Рима Хасан.

Малко преди изявлението на КФС израелското външно министерство публикува видео в „Екс“, на кадри от което се вижда как израелският военноморски флот комуникира с „Мадлийн“ чрез високоговорител, приканвайки яхтата да промени курса си.

„Морската зона край бреговете на Газа е затворена за морски трафик като част от законна морска блокада“, казва войник. „Ако желаете да доставите хуманитарна помощ в ивицата Газа, можете да го направите през (израелското) пристанище Ашдод“, добавя той.

Яхтата с 12-членен екипаж транспортираше символично количество хуманитарна помощ, включваща ориз и бебешка храна.

Израелският министър на отбраната Израел Кац снощи нареди на военните да попречат на „Мадлийн“ да достигне Газа, наричайки мисията пропагандна акция в подкрепа на „Хамас“.

Израелското външно министерство каза, че корабът сега „се движи безопасно към бреговете на Израел“. „Очаква се пътниците да се върнат в родните си страни“, добави министерството в публикация в „Екс“.

КФС от своя страна заяви, че „Мадлийн“ е „бил атакуван/принудително прехванат от израелската армия“ в международни води. „Те са се качили на борда на кораба в нарушение на закона, невъоръженият граждански екипаж е бил отвлечен, а спасителният товар – включително бебешка храна, храна и медицински консумативи – е бил конфискуван“, се казва в изявление на КФС.

Организаторът на КФС Хувайда Араф заяви, че Израел няма законно право да задържа хората на борда на кораба. „Тези доброволци не са подчинени на израелската юрисдикция и не могат да бъдат третирани като престъпници за доставка на помощ или за оспорване на незаконна блокада – задържането им е произволно, незаконно и трябва да бъде прекратено незабавно“, каза Араф. „Ние не се отказваме. Ще отплаваме отново. Няма да спрем, докато обсадата не приключи и Палестина не бъде освободена“, заяви КФС.

Израел наложи морска блокада на крайбрежния анклав, след като „Хамас“ пое контрола над Газа през 2007 година.

Блокадата остана в сила през множество конфликти, включително и настоящата война, която започна след нападение на „Хамас“ в южната част на Израел на 7 октомври 2023 година.

По информация на министерството на здравеопазването в Газа от началото на военната кампания на Израел са били убити над 54 000 палестинци.

ООН предупреждава, че двумилионното население на Газа е заплашено от глад.

Израелското правителство твърди, че блокадата е необходима, за да се предотвратят доставките на оръжия за „Хамас“.

Източник: БТА