Повече от една четвърт от компаниите в Германия (27,1 на сто) очакват изкуственият интелект да доведе до съкращения на работни места през идните пет години, сочи проучване на мюнхенския институт „Ифо“ (Ifo), изпратено до БТА. Анализът бе представен по време на на годишната среща на института от неговия президент Клеменс Фуест.

„Компаниите, особено в промишления сектор, очакват структурните промени да бъдат ускорени от изкуствения интелект“, казва Клаус Волрабе, ръководител на проучванията в „Ифо“. Само 5,2 на сто от фирмите предвиждат допълнителни работни места, докато две трети не прогнозират никаква промяна. „В момента компаниите проучват областите, в които изкуственият интелект ще повиши производителността, ще минат няколко години, преди тези тенденции да се превърнат в измерими ефекти върху пазара на труда“, казва Фуест, коментирайки резултата.

Ако има съкращения на работни места, засегнатите компании очакват средно намаление от около 8 на сто, според Волрабе. В промишлеността повече от една трета от компаниите (37,3 на сто) прогнозират съкращения на работни места. С малко под 30 на сто тази цифра е доста над средната за икономиката като цяло в търговския сектор. За сметка на това 80 на сто от компаниите в строителството смятат, че изкуственият интелект няма да промени броя на служителите. В същото време се наблюдават положителни стимули за заетостта: При услугите в технологичния сектор – информационни технологии или обработка на информация, отделните компании вече прогнозират увеличение на служителите, като в някои случаи се очаква то да е от над 10 на сто.

„Изкуственият интелект не само се превръща в инструмент за рационализация, но и в трамплин за нови професионални профили“, казва Волрабе. „Влиянието на изкуствения интелект върху заетостта все още е умерено, но в дългосрочен план той би могъл да промени германския пазар на труда“. Предизвикателството пред него е да превърне произтичащите от това повишения в производителността в широко разпространен просперитет, без да се създават големи сътресения в определени професионални групи.

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да не бърза с определянето на лихвените проценти, тъй като паричната политика вече е на неутрално ниво, което не е рестриктивно, заяви Йоахим Нагел, член на ръководството на ЕЦБ, в интервю на живо по германското радио „Дойчландфунк“ (Deutschlandfunk), предаде Ройтерс.

В четвъртък ЕЦБ намали лихвените проценти за осми път в рамките на една година, но даде сигнал поне за пауза в политиката през следващия месец, след като инфлацията се върна към целевото равнище от 2 на сто.

Нагел, който е и президент на централната банка на Германия, заяви, че лихвите сега са на неутрално ниво – език на централните банкери, с който се описва политика, която нито разширява, нито спира икономиката.

„Ние вече не сме рестриктивни. Смятам, че сега можем да отделим време, за да разгледаме ситуацията първо. Сега разполагаме с максимална гъвкавост при това ниво на лихвените проценти“, каза Нагел.

От юни 2024 година насам ЕЦБ намали разходите по заемите с 2 процентни пункта в опит да подкрепи икономиката на еврозоната, която изпитваше затруднения още преди нестабилната икономическа и търговска политика на САЩ да й нанесе допълнителни удари.

Ескрива от ЕЦБ (Хосе Луис Ескрива Белмонте, управител на централната банка на Испания – бел. ред.) вижда възможност за незначително облекчаване на паричната политика.

Най-високата цена, постигната при продажба на самостоятелен жилищен имот в Австрия през 2024 г., е за 34,68 милиона евро, показва класация, публикувана във в. „Курир“. Локацията на жилището е в провинция Тирол. Пак там е сключена сделката и за най-скъпия апартамент – за 7,18 млн. евро в Кицбюел. Следват мансарден апартамент във Виена за 6,65 млн. евро и такъв в Залцбург за 4,15 млн. евро.

Анализът е изготвен на база данни от кадастъра от платформите за продажби „Вилхабен“ (willhaben) и „Имоюнайтед“ (IMMOunited). От там посочват, че най-голяма по стойност е сделка за офис сграда на стойност 158 млн. евро, а в жилищния сектор за кооперация на стойност 127 млн. евро.

Най-скъпият апартамент, продаден в Австрия през 2024 година, се намира в алпийския курорт Кицбюел и е сменил собственика си за 7,12 милиона евро. На второ място се нарежда апартамент на последния етаж във Виена за 6,65 милиона евро, третото място заема апартамент в Залцбург, продаден за 4,15 милиона евро.

Според анализа най-много сделки с жилищни имоти по райони са извършени в град Грац (2283), следван от Линц (1071) и от околностите на Инсбрук (1070). На четвърто място се нарежда Залцбург (1054), а на пето един от районите на Виена – Донаущат (953), където в момента се строят нови жилищни комплекси.