Брюксел представи нов план за опазване на водните резерви, но необвързващите цели, заложени в него, предизвикват безпокойство.

На фона на натиска, под който изменението на климата и прекомерната употреба на вода оказват върху европейските водни системи, в сряда Европейската комисия представи стратегия за засилване на устойчивостта на водите в ЕС, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

„Водата е живот“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Устойчивостта на водите е от ключово значение за нашите граждани, земеделски производители, околна среда и предприятия.“

Предвид че Европа все повече усеща последиците от изменението на климата, стремежът към осигуряване на водни ресурси става все по-належащ. Миналата година беше най-горещата в историята, а сушите стават все по-чести и тежки.

Какво предвижда новата стратегия?

Европейската комисия призовава държавите членки да „повишат ефективността в използването на водите с поне 10 процента до 2030 година“.

В зависимост от държавата това може да включва намаляване на добива на вода или модернизиране на инфраструктурата с цел предотвратяване на течове, заяви комисарят по околната среда и устойчивостта на водите Джесика Розуол.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще инвестира над 15 млрд. евро в периода 2025-2027 г., за да засили устойчивостта и конкурентоспособността на европейските водни системи.

За борба със замърсяването Комисията обяви и публично-частна инициатива, насочена към подобряване на откриването и елиминирането на PFAS (перфлуорирани и полифлуорирани алкилни вещества), които представляват синтетични „вечни химикали“, задържащи се в околната среда и замърсяващи водите. Инициативата е планирана за 2027 г.

Стратегията обаче предизвика критики.

Организации за защита на околната среда и някои членове на Европейския парламент поставиха под въпрос това, че в нея не са заложени правно обвързващи ангажименти и целево финансиране.

„В резултат на лошото управление на водите сами си причиняваме наводнения, засушавания и замърсени води и въпреки това очакваме най-ефективните решения да не изискват инвестиции – и всичко това, докато продължаваме да унищожаваме природата?“, отбеляза Living Rivers Europe – обединение на неправителствени организации, сред които Европейското бюро за околна среда, Европейската мрежа за реките, Европейският рибарски съюз, Организацията за опазване на природата, Wetlands International и Световния фонд за дивата природа.

„Това е стратегия, която е твърде предпазлива в амбициите си и разчита на доброволни действия“, заяви малтийският евродепутат Томас Баяда, докладчик на Европейския парламент по приетата миналия месец резолюция, призоваваща за по-строги мерки на ЕС за устойчивост на водите.

„Цел за 10 процента повишаване на ефективността в използването на водите, без обвързваща методология или прилагане на ниво отделни водни басейни, просто не е подходяща за континент, който е изправен пред ескалиращи суши и воден стрес“, добави той.

Повече от половината (53 процента) от земите в Европа и Средиземноморския басейн са били засегнати от суша в средата на май, според анализ на АФП на данни от Европейската обсерватория за наблюдение на сушата (EDO), проведено от 11-20 май 2025 година.

Това е най-високото ниво, регистрирано за този период на годината, откакто през 2012 г. започва да се провежда наблюдението, и с над 20 процентни пункта повече от средното за периода 2012-2024 година.

Засегнати са предимно страните от Северна, Източна и Централна Европа, като са регистрирани високи нива на риск.

По-рано тази година ЕС предупреди Испания, че 74 процента от нейната територия в момента е застрашена от опустиняване.

Португалия също е силно засегната, особено южната част на страната, където нивото на водохранилищата е критично ниско. Земеделските стопани са силно затруднени да опазят реколтата и добитъка си поради липсата на вода, а много от тях са изправени пред финансови загуби. Ситуацията се влошава допълнително от повишаването на температурите, които увеличават изпаряването и правят почвените условия още по-тежки.

В отговор селскостопанският сектор призовава за спешна правителствена подкрепа и дългосрочни стратегии за управление на водите. Земеделските стопани искат по-ефективни напоителни системи, подобрена инфраструктура за съхранение и разпределение на водата и финансова помощ за справяне с текущите загуби.

Министър-председателят Луиш Монтенегро обяви неотдавна, че в стратегията за управление на водите ще бъдат инвестирани около 5 млрд. евро до 2030 г., което според него е „истинска трансформация“ за страната.

Засушаването надхвърля границите на Южна Европа

През последните 20 години в Словения е имало седем засушавания с мащабите на природно бедствие, като последното от тях през 2022 г. е причинило преки щети на селското стопанство в размер на около 148 млн. евро, показва проучване на словенската Агенция за околната среда и Службата по метеорология и хидрология.

Въпреки това само между 2 и 3 процента от земеделските земи се напояват, което е един от най-ниските дялове в ЕС.

През тази година в някои части на Северна Европа се наблюдава най-тежката суша от десетилетия насам.

Според Германската метеорологична служба (DWD) от 1 февруари до 13 април в Германия са паднали 40 литра валежи на квадратен метър, което е най-ниското ниво от началото на статистиката през 1931 г.

В началото на май Датският метеорологичен институт (DMI) предупреди, че предходните три месеца са били изключително сухи, с общо едва 63 милиметра валежи.

От 1874 г. насам е имало само седем пъти, когато през периода от февруари до април са паднали по-малко валежи, съобщиха от института.

В края на март 2025 г. Българската аграрна камара (БАК) отправи остро предупреждение за надвиснала селскостопанска криза, причинена от сериозния недостиг на вода за напояване. БАК разкритикува липсата на последователна политика за управление на водите и прекомерното отклоняване на вода от язовирите за производство на енергия, което според нея застрашава напоителния сезон през 2025 г., поминъка на земеделските стопани и националната продоволствена сигурност.

В същото време българският парламент и министерства признаха задълбочаващия се недостиг на вода, засилен от изменението на климата, намаляването на нивото на водохранилищата и влошаването на инфраструктурата.

Министърът на околната среда Манол Генов съобщи, че ключови водохранилища са запълнени на едва 55 процента от капацитета си – резултат от три последователни сухи години. Въпреки че все още няма градове, в които да са въведени официални ограничения на потреблението на вода, прогнозата за 2025 г. сочи горещ и сух сезон, което ще доведе до нормативно ограничаване на потреблението на вода както в енергетиката, така и в селското стопанство.

Къде отива водата ни?

Въпреки че голяма част от вниманието, отделяно на опазването на водата, е насочено към поведението на домакинствата, селското стопанство и промишлеността остават най-големите потребители. В ЕС водовземането за охлаждане на електроцентрали за производство на електроенергия представлява 36 процента от общото водовземане между 2000 и 2022 г. Селското стопанство е на второ място с 29 процента. Общественото водоснабдяване, което включва домакинствата, питейната вода и туризма, е с дял от 19 процента, а производството използва 14 процента.

Значително количество вода се губи и поради течове. По данни на Европейската комисия 23 процента от пречистената вода се губи по време на разпределението й в ЕС. Националните нива на течове варират от 8 до 57 процента в страните членки на ЕС, като Италия и Ирландия са с особено лоши показатели.

Устойчивостта на водите е от съществено значение не само за осигуряване на снабдяването по време на суша, но и за предпазване на доставките от наводнения. Изменението на климата води до по-екстремни метеорологични условия, като в Европа все по-често се срещат продължителни периоди на засушаване и все по-интензивни валежи.

През последния месец няколко района в Румъния бяха сериозно засегнати от наводнения, като стотици домове бяха залети, а жителите им – евакуирани.

На 1 юни министърът на околната среда Мирча Фекет заяви, че е време адаптацията към изменението на климата да се превърне в национален приоритет. Според него това означава не само „реагиране на извънредни ситуации, но и превенция, образование и инвестиции в безопасна и устойчива инфраструктура“.

„В някои случаи водата достигна до покривите, поглъщайки животни, градини, автомобили, машини и земеделски земи. Това е предупредителен сигнал, че климатичните промени започват да ни засягат все по-често и по-сериозно“, каза Фекет. „Екстремните метеорологични условия вече не са рядкост, а се превръщат в нещо нормално, а хората в уязвимите райони страдат най-много.“

Източник: БТА