Балкани
До 2027 г. Дания ще изпрати затворници в Косово по силата на споразумение за отдаване под наем на килии в Джилян, Източно Косово

Дания ще изпрати затворници в Косово в първата част на 2027 г. по силата на споразумение за отдаване под наем на килии в Джилян (Гниляне), Източно Косово, потвърдиха от датските затворнически служби пред албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
Постигнатото през 2022 г. споразумение предвижда отдаване под наем на 300 килии от затвора в Джилян на Дания за срок от десет години, като се очаква за това Косово да получи 210 милиона евро. Тези средства ще бъдат вложени в изправителните институции на страната и в проекти за възобновяеми източници на енергия.
Според плана Дания няма да може да изпраща престъпници, обвинени в тероризъм или военни престъпления, както и психично болни затворници, отбелязва Асошиейтед прес. Датски надзирател ще управлява сградата с 300 килии, като ще бъде придружаван от косовски надзирател и местен екип.
Косовският парламент ратифицира споразумението на 23 май 2024 г., две години след като то беше подписано, припомня Радио Свободна Европа. Съгласно сделката лицата, които ще бъдат трансферирани в Косово, няма да бъдат датски граждани.
Затворниците ще напускат Косово, след като излежат присъдите си, информира вестник „Коха диторе“. Според Франс прес след изтърпяване на наказанията лицата ще бъдат изпращани по родните си страни.
От датските затворнически служби заявиха още пред РСЕ, че към Косово са подадени специфични изисквания за реновиране и приспособяване на затвора в Джилян. Те ще включват нова сграда за работниците и нови пространства за свиждания, като се очаква работата по тях да започне това лято.
Според датските затворнически служби това е сложна задача, тъй като косовски затвор ще трябва да започне да функционира по датските правила. Датски представители редовно посещаваха затвора в Джилян с цел планиране на предстоящата работа по затвора.
Генералният директор на Косовските изправителни институции (SHKK) Исмаил Дибрани потвърди в края на май пред медията, че първите затворници от Дания се очаква да бъдат трансферирани в затвора в град Джилян „през април 2027 г.“.
Съгласно споразумението Дания е обещала начална сума от пет милиона евро за покриване на разходите по време на преходния период – от влизането в сила на споразумението до пълното започване на работа на затвора.
Датските затворнически служби потвърдиха пред РСЕ, че средствата са били изплатени. Плащанията от тук насетне ще се осъществяват на всеки три месеца в зависимост от настанените в институцията затворници от Дания.
Сградата, в която ще бъдат държани затворниците, се намира в село Пасяк близо до Джилян, на 50 километра южно от столицата Прищина, информира АФП. Тясната пътека, водеща от главния път до центъра за задържане, разделя селото на две, като оставя около 1500 негови жители от едната страна, докато училището, джамията и гробището са от другата, близо до самия затвор, ограден с бодлива тел и високи наблюдателни пунктове.
Проектът озадачава местното население. „Не знаем кого ще доведат или дали ще представляват заплаха за селото“, чуди се Зеке Зека, 57-годишен фермер, който заема и кметския пост. „Ако бяха добри, Дания щеше да ги задържи и да не ги премества“ извън своята територия, смята той. Съпругата му, 57-годишната Хасиме, съжалява, че затворът е практически на прага ѝ, но признава пред АФП, че никой не ги е попитал за мнението им.
Съмнението се е разпространило дори и в самата институция, където надзирателите се чувстват дискриминирани, отбелязва АФП. „Ще продължим да работим за същата заплата, но по датска система, която е по-взискателна и има едни от най-строгите стандарти в Европа“, обясни един от тях пред АФП по време на обиколка на затвора, като предпочете да остане анонимен.
Директорът на затворническите служби на Косово Исмаил Дибрани заяви пред агенцията, че адаптирането на изправителната институция в Джилян ще включва също „работилници, където затворниците могат да работят в печатарство, шиене, дизайн и т.н.“.
Датското правителство назначи през април висш служител – Мадс Байер – за съвместно управление на затвора в сътрудничество с местните власти. Неговата работа, потвърди той пред Франс прес, ще бъде „да гарантира, че затворниците изтърпяват присъдите си в съответствие с датските правила и при условия, сравними с прилаганите в датските затвори“.
Въпреки че Комитетът на ООН срещу изтезанията, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и няколко други неправителствени организации изразиха загриженост относно този проект, косовският пример представлява голям интерес в Европа, отбелязва агенцията.
Преместването на затворници е тема, която „не е табу“, заяви наскоро френският президент Еманюел Макрон, а Швеция обяви във вторник намерението си да наеме затворнически пространства в Естония.
„За разлика от повечето европейски държави, които са изправени пред пренаселеност на затворите, ние разполагаме с достатъчен капацитет“, заяви Дибрани. Той допълни, че капацитетът на косовските затвори е 2800 места, а към момента в страната има около 1800 затворници.
„След подписването на споразумението (с Дания) получихме множество искания от европейски държави за огромни суми. Но все още не сме го обсъждали“, добави той.
Източник: БТА
Балкани
Две тела са открити в морето край гръцкия остров Лерос

Две тела е открил германски ветроходен плавателен съд в морето край островчето Пигануса, близо до по-големия остров Лерос от групата на Додеканезите, съобщи телевизия Скай.
Щом забелязали телата в петък, пътниците в германския съд веднага уведомили пристанищните власти в Лерос и към мястото били изпратени катери на гръцката брегова охрана и на европейската гранична служба Фронтекс.
Катерът на Фронтекс открил и извадил от водата тялото на жена. Тя била идентифицирана в Лерос от свои близки като 31-годишна чужда гражданка.
Продължава издирването на второто тяло.
Не се съобщава причината за пребиваването на 31-годишната жена в Гърция.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
Почти 90 процента от младите сърби подкрепят студентските протести, показва проучване

Почти 90 процента от младите сърби подкрепят протестите, водени от студентите, които започнаха след падането на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември миналата година, в резултат на което загинаха 16 души, показва проучване на Националния младежки съвет на Сърбия, цитирано от регионалната телевизия Ен 1.
Анкетата е установила, че 89,6 процента от младежите подкрепят протестите, а 94,5 процента подкрепят исканията им.
В началото на май студентите за първи път издигнаха искане за провеждането на предсрочни парламентарни избори, на които ще подкрепят кандидати за депутати, но те самите няма да участват в изборите.
Едва 3,1 процента имат негативно отношение към протестите, а малко под 2 процента не са съгласни с исканията им.
Общо 90 процента подкрепят блокадите на университети, а 76 процента подкрепят и блокадите на гимназии.
Проучването показва още, че 92 процента от сръбските младежи биха гласували единствено ако протестиращите студенти ги призоват да го направят. Анкетата установява, ме младите хора в страната сега показват два пъти по-висок интерес към политическите събития в сравнение с 2020 г. През миналата година процентът на младежите, които завяват, че биха гласували, е бил 72 процента.
Делът на младите хора, които смятат, че Сърбия се нуждае от силен лидер, е спаднал от 58 процента миналата година на 33 процента през тази. Негативно отношение към действията на властите спрямо студентските протести заявяват 95 процента от запитаните.
За понеделник е насрочена среща между ректора на Белградския университет Владан Джокич и премиера Джуро Мацут, обяви ректоратът на университета.
„Ректорът ще представи исканията на ректорския съвет и на деканите към правителството и ще повтори настояването за незабавно спиране на агресивните изявления срещу хора с различни възгледи и прекратяване на репресиите, на които ежедневно са подложени студенти и университетски служители“, се казва в съобщението.
Срещата ще се проведе едновременно с насрочения за понеделник протест на университетски преподаватели пред сградата на правителството.
Студенти от Факултета по естествени науки и математика на Университета на Нови Сад са блокирали сградата му и не допускат вътре никого освен служители в лабораториите, които наблюдават научни експерименти, персонал от администрацията и поддръжката и портиери. Блокадата им е в отговор на обявеното започване на онлайн обучение.
Министерството на образованието в Сърбия постави условие първо да бъде наваксан пропуснатият материал по време на многомесечните блокади и едва тогава да започне приемът и записването на новоприетите студенти.
Източник: БТА
Балкани
Следващата седмица в Северна Македония ще бъде сформиран координационният орган за скоростната жп линия между границите със Сърбия и Гърция

Във вторник ще бъде сформиран координационният орган и ще започне процедурата по осигуряване на финансирането за реализация на проекта за скоростна железопътна линия в Северна Македония, която да свърже Табановце край границата със Сърбия с Гевгелия близо до гръцката граница, съобщи МИА, като се позовава на пресцентъра на управляващата в Скопие партия ВМРО-ДПМНЕ.
Проектът ще струва между 1,7 и 2 млрд. евро и ще бъда най-големият единичен проект в страната.
По новата жп линия ще се движат нови локомотиви и влакове, а гарите в Скопие и в други населени места по трасето ще бъдат реконструирани.
Очаква се високоскоростната железопътна линия да позволи на пътническия трафик да достига 160 км/ч, а на товарния трафик – 120 км/ч. Гражданите ще могат да пътуват до Солун за час и половина, а до Виена – за 4 до 5 часа, се казва в съобщението.
Прогнозите са, че линията ще носи 100 – 120 милиона годишни приходи от товарни превози.
Миналия месец премиерите на Република Северна Македония Християн Мицкоски и на Великобритания Киър Стармър постигнаха споразумение за стратегическо партньорство, чрез което Северна Македония може да получи около шест милиарда евро под формата на инвестиции в инфраструктурата, железницата, транспорта, здравеопазването и др. Както обяви тогава Мицкоски, част от средствата ще бъдат насочени към реконструкция, модернизация и изграждането на още един коловоз по железопътната линия, част от Коридор 10, в участъка от Табановце – Гевгелия.
След заемането на поста министърът на транспорта на Северна Македония Александър Николоски се обяви за пренасочване на средства от участъка от европейския Коридор 8 (който свързва Адриатическото крайбрежие на Албания с българското Черноморие) към Коридор 10, към който спада линията Табановце – Гевгелия. По-късно той модифицира позицията си, че и двата коридора са важни, но обвини България, че настоява за неизпълним вариант на Коридор 8 и създава пречки пред реализацията му.
През април българското Министерство на транспорта съобщи, че повече от три месеца от страна на Република Северна Македония липсва отговор по Проекта на споразумение за подготовка и изграждане на трансгранично железопътно тунелно съоръжение, свързващо жп мрежата на двете държави.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс
-
Святпреди 1 седмица
Тръмп нарече Мъск „страхотен“ и обяви съвместна пресконференция с него днес
-
Икономикапреди 1 седмица
Плаж Дюни-Юг предлага условия за сърф в екологично чист район
-
Българияпреди 1 седмица
Президентът Румен Радев ще посети Лясковец по повод Националния събор на овцевъдите в България
-
Бизнеспреди 1 седмица
Симон Кошут: Тръмп цени авторитарната сила повече от многостранните принципи
-
Бизнеспреди 1 седмица
Неочакваният край на кюрдския бунт в Турция
-
Икономикапреди 1 седмица
Ръст за SOFIX на фона на засилена търговия на БФБ днес
-
Българияпреди 1 седмица
В Летница бизнесът ще намери брилянтни условия за инвестиции и отличен диалог с Общината, каза в интервю за БТА кметът д-р Красимир Джонев