Икономика
Модерната търговия осигурява над 15 млрд. лева икономически ефект в страната през 2024 година, каза Петър Ганев от ИПИ

Модерната търговия в България е със съществен социално-икономически принос, като през 2024 г. създава общ ефект от 15,5 млрд. лева за икономиката. Това показват данните от изследването „Роля и социално-икономически принос на модерната търговия в България с акцент Бургаска област“, представено днес на пресконференция в Бургас от Института за пазарна икономика (ИПИ) и Сдружението за модерна търговия (СМТ).
„Търговията на дребно ще бъде една от най-засегнатите сфери при преминаването към еврото, защото именно там се случва контактът с потребителите и ще се изисква двойно обозначаване на цените. Затова е важно да познаваме състоянието на модерната търговия“, заяви на пресконференцията Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.
По думите му модерната търговия не е част от официалната статистическа класификация, затова анализът включва над 300 предприятия и обхваща около 70 вериги – хранителни и нехранителни, които оперират под единен търговски бранд с обща логистика.
През 2024 г. приходите от продажби на компаниите в модерната търговия достигат 20 млрд. лв. „Това е значителен ръст спрямо предходната година, движен от по-високото потребление, високата заетост и ръста на възнагражденията“, подчерта Ганев. Данните са предварителни, базирани на информация от членовете на СМТ и индекси на НСИ, тъй като голяма част от отчетите за 2024 г. още не са публикувани.
По оценка на ИПИ, над 57 000 души са заети в сектора, което представлява около 27,6 на сто от наетите в търговията на дребно. Трудовите възнаграждения, изплатени от компаниите в сектора, възлизат на 1,6 млрд. лв., или 2,6 на сто от всички трудови доходи в страната.
„Можем да кажем, че всеки четвърти в търговията на дребно работи в модерната търговия. От пандемията насам секторът е увеличил работните си места с 10 000 души“, каза още икономистът.
Модерната търговия генерира и значителна част от инвестициите – над 50 на сто от дълготрайните материални активи в сектора са в големите вериги. „Това е логично – самото име предполага инвестиции в модернизация, логистика и нови обекти“, отбеляза Ганев.
В Бургаска област в модерната търговия са заети близо 2500 души, което представлява около 3 на сто от всички наети в частния сектор. „Традиционно по морето делът на търговията е по-висок, заради туризма и повишеното потребление“, коментира Ганев.
Разходите за дълготрайни материални активи на компаниите в търговията на дребно в Бургас през 2023 г. достигат 56 млн. лв., като това поставя региона на трето място в страната след София и Пловдив. „Това показва, че инвестиционната активност в Бургас е изключително висока“, посочи той.
ИПИ отчита и значително по-висока производителност на труда в модерната търговия – четири до пет пъти по-висока от тази в микропредприятията. Съответно и възнагражденията са значително по-високи. През 2024 г. средната месечна заплата в търговията на дребно е 1580 лв., докато в модерната търговия тя надхвърля 2400 лв.
„Виждаме над 50 на сто разлика в заплащането в полза на модерната търговия. Това е показателно, че секторът е конкурентен и устойчив“, заяви Ганев. Той отбеляза, че заплатите в модерната търговия надвишават дори средната за страната – нещо нетипично за сектори като търговия, строителство и хотелиерство.
Общият икономически ефект от дейността на модерната търговия през 2024 г. се оценява на 15,5 млрд. лв., от които 9,3 млрд. лв. са преки ефекти, а 5,5 млрд. лв. – вторични.
„Когато една верига закупи български продукт – месо, хляб, кисело мляко – това директно създава търсене в икономиката“, обясни икономистът. От преките ефекти 5,9 млрд. лв. са насочени към български производители на храни и нехранителни стоки; 1,5 млрд. лв. – за външни услуги и материали (включително реклама и комунални разходи); 1,3 млрд. лв. – нетни доходи на наетите; 550 млн. лв. – инвестиции в икономиката.
„Само хранителните вериги са изплатили 4,7 млрд. лв. на български производители на храни“, уточни Ганев.
„Модерната търговия ще бъде във фокуса на процеса по преминаване към еврото. Тя вече започна да обозначава цените в двете валути“, отбеляза Ганев, като добави, че на 8 юли се очаква финалното решение на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) за датата и курса на присъединяване на България към еврозоната.
„Темата дали да влезем в еврозоната вече отива на заден план. Изборът е направен, законодателството е прието, институциите са подготвени. Това, което предстои, е техническо изпълнение, за което сме готови“, заключи Петър Ганев.
Източник: БТА
Икономика
Централната банка на Нидерландия: Търговската война забавя икономиката на страната

Нидерландската икономика ще отбележи малко по-слаб растеж през следващите три години. За тази година, както и за следващите години, очакваният растеж е около 1 процент. Но ако търговската война между Европа и Съединените щати излезе извън контрол, растежът може да спре. Това пише Нидерландската централна банка в новата си икономическа прогноза. Банката отново е малко по-песимистична по отношение на икономиката и инфлацията, съобщава телевизия Ен О Ес.
Според члена на управителния съвет Олаф Слайпен това не се дължи толкова на вътрешни проблеми, като например неотдавнашното падане на правителството. „Несигурността, която ни засяга от чужбина, има по-голямо влияние върху нашата малка отворена икономика. Това е лошо за инвестициите, вижда се, че компаниите отлагат“, казва той.
Добър и лош сценарий
Този път Централната банка на Нидерландия основава прогнозите си на два сценария: един, в който американските вносни мита продължават, както американският президент Доналд Тръмп обяви по-рано, и един, в който търговският спор утихва.
В лошия сценарий настоящите американски вносни мита от 10 процента върху чуждестранни стоки остават в сила. Това засяга предимно нидерландския износ. Ако търговският спор излезе извън контрол, се очаква икономическият растеж в Нидерландия да спадне до 0 процента. В сценария, в който търговските напрежения намалеят, растежът ще бъде малко по-висок.
За да се укрепи нидерландската икономика, е важно да се укрепи европейският вътрешен пазар, казва Слайпен, цитиран от Ен О Ес. „По този начин се намалява зависимостта от други региони по света. Освен това сътрудничеството с други търговски партньори извън ЕС е важно именно сега“.
Цените на жилищата продължават да се повишават
Поради ограниченото предлагане и нарастващите заплати, Централната банка на Нидерландия очаква цените на жилищата да продължат да се повишават. Тази година централната банка очаква ръст от 7 на сто.
Тъй като банката очаква леко повишение на лихвите по ипотечните кредити в близко бъдеще, ръстът ще се стабилизира на 4 процента през следващата година. Средната цена на жилището ще бъде 544 000 евро.
Инфлацията
В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) отново понижи лихвените проценти. С това ЕЦБ се надява да укрепи европейската икономика, която в момента е под натиск поради търговската война. През последните години се направиха опити да се забави високата инфлация чрез значителни увеличения на лихвените проценти. Основната цел на ЕЦБ беше да се стигне до под 2 на сто. Тази европейска средна стойност беше достигната тази седмица. Но инфлацията в Нидерландия все още е висока – 3,3 процента.
Нидерландската централна банка очаква инфлацията в Нидерландия да спадне под 3 на сто в течение на тази година. Това се дължи на забавянето на световния растеж, по-ниските цени на енергията и поскъпването на еврото, което прави вноса по-евтин.
Източник: БТА
Икономика
Европейски и български експерти обсъдиха ключови проекти по трансграничната програма България – Сърбия в Правец и Ботевград

Експерти от Европейската комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството се запознаха с ключови проекти, реализирани по Програма „ИНТЕРРЕГ“ (INTERREG) – ИПП България – Сърбия в Правец и Ботевград, съобщиха от МРРБ. Маргарита Грънчарска-Дьо Мюнк от Главна дирекция „Регионална и градска политика“ на ЕК, ръководителят на Съвместния секретариат на програмата Славиян Костадинов, Станка Димитрова, началник на отдел Програми ИНТЕРРЕГ – ИПП Трансгранично сътрудничество в МРРБ и др., посетиха обектите с цел да се види на място ползата от направените инвестиции за съхранението и популяризирането на българското културно-историческо наследство като възможност за развитие на туризма и повишаване на интереса към малките населени места и пограничните региони.
В Исторически музей – Правец директорът Татяна Борисова-Динова представи накратко музейната експозиция, богатството на региона и бъдещите планове за развитие. Музеят се утвърди сред опитните бенефициенти на трансграничната програма, като в последните години реализира серия проекти, насочени към проучване, консервиране и експониране на редица исторически обекти на територията на община Правец. Сред тях са античната крепост Боровец, намираща се на връх Голям Боровец край село Разлив, Старото класно училище и Туняковският хан в село Видраре, църквата „Света Богородица“ в село Осиковица и др. В рамките на проучванията са открити уникални находки, изложени в музея, както и в самата църква. Благодарение на програмата туристите могат да сканират специални QR-кодове, създадени по проекта, като визуализират директно на телефона си в 3D формат как са изглеждали в оригинал различни части от крепостта – охранителна кула, главен вход, различни постройки, находки и др.
Експертите посетиха на място обектите в село Видраре, допълват от министерството. Там със средства от програмата е възстановено старото класно училище, построено през 1848 г. в двора на църквата „Св. Параскева“. Интериорът е внимателно реставриран, за да се запази автентичността и е създадена постоянна експозиция, която подчертава образователното наследство на региона. То е пример за типичната за времето архитектура, културен и образователен център, като посетителите имат възможност да се докоснат до условията на обучение през 19 век в България. Реставриран и пригоден за туристически посещения е Туняковският хан, построен през 1820 г. В него е подредена изложба, посветена на пътуванията и търговията през 19 век. Основна атракция е скривалището на Васил Левски, тъй като в хана се е помещавал Тайният революционен комитет „Хасан Касан“, един от най-важните през периода 1870-1872 г.
Най-високата часовникова кула в България, намираща се в Ботевград, също бе част от програмата на експертите. По проекта „Ботевград – дигитален културен коридор“, финансиран по програмата, е извършена реставрация, монтирани са обезопасителни съоръжения, информационен киоск и художествено осветление. Кулата е построена през 1866 г. от майстор Вуно Марков и е висока 30 метра. Характерна е с това, че няма циферблат, но отброява всеки нов час с камбанен звън, който се чува на километри. Туристите могат да се изкачат по автентичните дървени стълбища почти до върха, където вече над сто години работи механичният часовников механизъм. В близост до кулата в центъра на града по проекта е създаден музей на открито, в който на специални пана общината публикува изображения и информация за бележити исторически личности и събития. Създаден е и информационен център с дигитални устройства, зала, в които се предоставят модерни туристически услуги. С финансирането от ЕС са обособени още зона за лекции на открито, детски площадки с маси за шах, дама и „Не се сърди човече“, зона за отдих.
Експертите дадоха висока оценка за изпълнените проекти и останаха впечатлени от приноса, който имат за развитието на двата български града, и потенциала за бъдещо развитие на туризма на база богатото културно-историческо наследство, се посочва още в съобщението.
БТА припомня, че Афродити Льолю от Управляващия орган на програмите за европейско териториално сътрудничество „Интеррег“ заяви, че Програмата насърчава равнопоставеността в образованието и предотвратява социалното изключване. По думите й тя допринася за сътрудничеството между училища и университети и цели разработването на общи образователни стратегии и инструменти. Афродити Льолю участва в трансграничната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, проведена в Солун. Събитието е част от проект на БТА, изпълняван с подкрепата на Европейската комисия.
Източник: БТА
Икономика
Китай може да ускори одобряването на заявления за износ на редкоземни елементи за ЕС

Китай днес заяви, че е готов да ускори разглеждането и одобряването на заявленията за износ на редкоземни елементи за фирми от Европейския съюз, съобщи Ройтерс.
В изявление на уебсайта на Министерството на търговията се казва също, че ведомството планира да публикува окончателно съобщение относно търговското си разследване на вноса на бренди от ЕС на 5 юли, като заяви, че двете страни обсъждат ценови ангажимент.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс
-
Святпреди 1 седмица
Тръмп нарече Мъск „страхотен“ и обяви съвместна пресконференция с него днес
-
Икономикапреди 1 седмица
Плаж Дюни-Юг предлага условия за сърф в екологично чист район
-
Българияпреди 1 седмица
Президентът Румен Радев ще посети Лясковец по повод Националния събор на овцевъдите в България
-
Бизнеспреди 1 седмица
Симон Кошут: Тръмп цени авторитарната сила повече от многостранните принципи
-
Бизнеспреди 1 седмица
Неочакваният край на кюрдския бунт в Турция
-
Икономикапреди 1 седмица
Ръст за SOFIX на фона на засилена търговия на БФБ днес
-
Българияпреди 1 седмица
В Летница бизнесът ще намери брилянтни условия за инвестиции и отличен диалог с Общината, каза в интервю за БТА кметът д-р Красимир Джонев