Балкани
МВФ препоръчва на Румъния серия от мерки за намаляване на бюджетния дефицит, включително увеличаване на ДДС

Увеличаване на ДДС до 21 процента, въвеждане на две ставки за данък върху доходите и намаляване или премахване на здравната вноска препоръчва Международният валутен фонд на Румъния в свой доклад. В документа, озаглавен „Данъчна комбинация за постигане на фискална устойчивост и справедливост“ и цитиран от Диджи24 , се говори и за промяна на данъчното облагане на имотите и допълнително намаляване на прага за оборота на микропредприятията.
Международната организация твърди, че ако бъдат изцяло приложени, посочените мерки могат да генерират приходи от поне 1,2 на сто от БВП през тази година.
На първо място МВФ предлага преминаване от фиксирана данъчна ставка от 10 процента върху доходите от труд към система с две пределни данъчни ставки – от 15 и 25 на сто, като последната се прилага за най-високите доходи. За да се намали делът на данъка върху труда за повечето данъкоплатци, МВФ препоръчва значително намаляване или премахване на здравно-осигурителната вноска.
Ако фискалното пространство позволява, данъчната тежест върху труда на ниво ниски доходи трябва да се облекчи чрез предоставяне на по-щедри надбавки или въвеждане на програма за социални придобивки на работното място, смятат от международната организация. Според представителите на фонда вноските в пенсионната система или не трябва да се приспадат, или доходите от пенсии трябва да се облагат с данък. Акцизите върху цигарите, спиртните напитки и бирата са много ниски в Румъния в сравнение с други страни от ЕС, отбелязва още МВФ.
Средносрочната фискална рамка на Румъния предвижда бюджетният дефицит постепенно да намалее от около 8 процента от БВП през 2024 г. до 7 на сто през 2025 г. и до 3 процента (или по-малко) до 2031 г. Предвид ограничените възможности за консолидация на разходите, мобилизирането на приходи е наложително, посочват от МВФ. В краткосрочен план Румъния се е споразумяла с Европейската комисия (ЕК) да предприеме реформи за увеличаване на приходите с 1,1 на сто от БВП през 2025 г. Като се има предвид, че страната има третото най-ниско съотношение данъци към БВП в Европейския съюз (ЕС), има достатъчно възможности фискалната политика да допълни текущата дигитална трансформация на данъчната администрация, за да генерира допълнителни приходи.
Натискът върху дефицита може да се разглежда като възможност Румъния да направи важни структурни подобрения във фискалната си политика, по-специално чрез прехвърляне на данъчната тежест от задължителните социално-осигурителни вноски към данъци върху потреблението и доходите, казва Фондът.
Румъния се намира в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г., като според данни на Евростат от април 2025 г. в края на миналата година дефицитът ѝ е достигнал 9,3 процента от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия прогнозира, че дефицитът на Румъния ще достигне 8,6 процента през тази година и 8,4 процента през следващата, въпреки че бюджетът за 2025 г. предвижда дефицит от 7 процента от БВП.
През февруари делегация на МВФ посети Румъния, за да оцени икономическия и финансов напредък на страната.
Източник: БТА
Балкани
Следващата седмица в Северна Македония ще бъде сформиран координационният орган за скоростната жп линия между границите със Сърбия и Гърция

Във вторник ще бъде сформиран координационният орган и ще започне процедурата по осигуряване на финансирането за реализация на проекта за скоростна железопътна линия в Северна Македония, която да свърже Табановце край границата със Сърбия с Гевгелия близо до гръцката граница, съобщи МИА, като се позовава на пресцентъра на управляващата в Скопие партия ВМРО-ДПМНЕ.
Проектът ще струва между 1,7 и 2 млрд. евро и ще бъда най-големият единичен проект в страната.
По новата жп линия ще се движат нови локомотиви и влакове, а гарите в Скопие и в други населени места по трасето ще бъдат реконструирани.
Очаква се високоскоростната железопътна линия да позволи на пътническия трафик да достига 160 км/ч, а на товарния трафик – 120 км/ч. Гражданите ще могат да пътуват до Солун за час и половина, а до Виена – за 4 до 5 часа, се казва в съобщението.
Прогнозите са, че линията ще носи 100 – 120 милиона годишни приходи от товарни превози.
Миналия месец премиерите на Република Северна Македония Християн Мицкоски и на Великобритания Киър Стармър постигнаха споразумение за стратегическо партньорство, чрез което Северна Македония може да получи около шест милиарда евро под формата на инвестиции в инфраструктурата, железницата, транспорта, здравеопазването и др. Както обяви тогава Мицкоски, част от средствата ще бъдат насочени към реконструкция, модернизация и изграждането на още един коловоз по железопътната линия, част от Коридор 10, в участъка от Табановце – Гевгелия.
След заемането на поста министърът на транспорта на Северна Македония Александър Николоски се обяви за пренасочване на средства от участъка от европейския Коридор 8 (който свързва Адриатическото крайбрежие на Албания с българското Черноморие) към Коридор 10, към който спада линията Табановце – Гевгелия. По-късно той модифицира позицията си, че и двата коридора са важни, но обвини България, че настоява за неизпълним вариант на Коридор 8 и създава пречки пред реализацията му.
През април българското Министерство на транспорта съобщи, че повече от три месеца от страна на Република Северна Македония липсва отговор по Проекта на споразумение за подготовка и изграждане на трансгранично железопътно тунелно съоръжение, свързващо жп мрежата на двете държави.
Източник: БТА
Балкани
АНА-МПА: Фрегатата „Формион“, спусната на вода във Франция, е произведена отчасти от гръцки производители

Фрегатата „Формион“, клас FDI (Белара), която беше спусната на вода в корабостроителниците на „Нейвъл Груп“ (Naval Group) в Лориан, Франция, в сряда, е частично построена от гръцки производители. Също така компоненти за две допълнителни фрегати Белара – този път предназначени за френския флот – в момента се строят в Гърция. Това съобщи за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
По отношение на качеството, произведените в Гърция компоненти са напълно сравними с тези, произвеждани от водещи френски и германски корабостроителници. Същевременно тази разработка бележи нов крайъгълен камък за Гърция: за първи път страната се превръща в износител на военноморско оборудване. Това постижение е съсредоточено в корабостроителниците в Саламис, където е произведена част от фрегатата „Формион“, заедно с елементи на две френски фрегати Белара.
Както обясни главният изпълнителен директор на корабостроителниците в Саламис Джордж Корос в отговор на въпроси на АНА-МПА, в съоръженията в Саламис са произведени общо пет модула за фрегатата „Формион“. Сред тях са някои от най-технически най-изискващите от гледна точка на спецификациите им, като например втората секция на носа, която поддържа основата на оръдието на фрегатата и в която се намира носовото подрулващо устройство на кораба, както и хеликоптерният хангар.
Както обяснява Корос, „останалите блокове на кораба (които са построени във Франция) не представляваха по-голямо предизвикателство от тези, които направихме ние. Това означава, че можехме да ги произведем, без да променяме каквото и да било (бел. ред. по отношение на качеството) и със сигурност сме по-евтини от френските производители, въпреки разходите за транспорт от Гърция до Франция. И това е основната причина, поради която други световни корабостроителни гиганти се обърнаха към нас“, отбеляза той.
„Спускането на вода на фрегатата „Формион“ в корабостроителниците на „Нейвъл Груп“ ни изпълва с гордост, тъй като част от тази фрегата е построена в корабостроителниците на Саламис. Очакваме с нетърпение да видим как „Формион“ се завръща в нашите военноморски сили“, се казва в публикация в Екс.
В резултат на полученото ноу-хау и сертификатите за високо качество корабостроителницата в Саламис, която развива петгодишен инвестиционен план на стойност до 15 млн. евро, разглежда и нови споразумения за износ с международни компании, в допълнение към „Нейвъл Груп“, за строителство на военни кораби, „не непременно за Гърция“.
Както той заяви, „ние проправихме пътя, станахме износители за първи път в Гърция. Материали за военни кораби никога не са били изнасяни от Гърция. Ние го направихме за първи път. Това беше пионерство.“
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора ѝ като източник)
Източник: БТА
Балкани
Аджерпрес: Завод в Арад – ново допълнение към глобалното присъствие на швейцарския концерн VAT в Румъния

Водещият швейцарски производител на високопроизводителни вакуумни клапани „ВАТ“ (VAT) откри тази седмица нов завод в румънския град Арад, след като инвестира приблизително 30 милиона евро само в производствените халета, предаде Аджерпрес специално за БТА.
Директорът по комуникациите на окръжния съвет на Арад – Андрей Андо, който участва в откриването на съоръжението, заяви пред Аджерпрес, че заводът предлага 380 работни места и е третият по големина в окръг Арад.
Съоръжението се простира на 21 000 кв.м., от които производствените халета покриват 18 000 кв.м., а останалата част са модерни офис пространства и социални съоръжения.
„Инвестицията възлиза на приблизително 30 милиона евро само в застроените пространства, към които се добавят индустриални роботи и най-съвременно производствено оборудване. Заводът ще назначи 380 служители и ще произвежда, наред с други неща, части за микрочипове, използвани в електронната и слънчевата енергетика, както и високопрецизни клапани“, каза Андо, цитиран от Аджерпрес.
Фабриката се намира в логистичния парк VGP, до пътния пояс Арад – Фънтънеле.
Председателят на окръжния съвет на Арад Юстин Чонка изпрати съобщение след откриването на обекта, в което се посочва, че новата фабрика означава развитие за окръга.
„Благодаря на VAT за доверието в нашия окръг, за инвестирането и внедряването на модерни технологии тук. Тази инвестиция показва, че Арад остава привлекателен за инвеститорите и продължава да расте“, каза Чонка в прессъобщение.
Той също така подчерта необходимостта от подготовка на „солиден резерв от висококвалифицирана работна ръка, особено в контекста на нови индустриални инвестиции“.
Позовавайки се на швейцарския модел на професионално обучение, при който две трети от студентите избират технически специализации или занаяти, Чонка изрази мнение, че това е модел, който трябва да се следва и в Румъния.
„Швейцарската държава е отпуснала 220 милиона евро за проекти в Румъния, включително за развитието на дуално професионално образование. Румънската индустрия се нуждае от квалифицирани, активни млади хора“, заключи председателят на окръжния съвет на Арад.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Илън Мъск напуска администрацията на Тръмп; Shein обмисля листване в Хонконг заради несигурността в Лондон
-
Бизнеспреди 1 седмица
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс
-
Святпреди 1 седмица
Тръмп нарече Мъск „страхотен“ и обяви съвместна пресконференция с него днес
-
Икономикапреди 1 седмица
Плаж Дюни-Юг предлага условия за сърф в екологично чист район
-
Българияпреди 1 седмица
Президентът Румен Радев ще посети Лясковец по повод Националния събор на овцевъдите в България
-
Бизнеспреди 1 седмица
Симон Кошут: Тръмп цени авторитарната сила повече от многостранните принципи
-
Бизнеспреди 1 седмица
Неочакваният край на кюрдския бунт в Турция
-
Икономикапреди 1 седмица
Ръст за SOFIX на фона на засилена търговия на БФБ днес