Столичният общински съвет (СОС) ще обсъди нови правила как да се избират имената на спирките на наземния градски транспорт. Това съобщиха от пресцентъра на СОС.

Общинските съветници Веселин Калановски от „Продължаваме Промяната-Демократична България“, Гергин Борисов от “Спаси София” и Иван Виделов от „БСП за България“, както и зам.-кметът по култура и образование Благородна Здравкова са внесли доклад за утвърждаването на последователни правила за именуване на спирките на наземния градски транспорт и метростанциите, за да може пътниците винаги да могат да се ориентират къде в града се намират според техните наименования.

Гергин Борисов посочи, че с вносителите на доклада са единодушни, че имената на спирките трябва да намаляват объркването при пътуване, особено за онези, които не познават София добре. По думите му с така изработените правила използването на онлайн навигация през сайта на ЦГМ или през GPS на умно устройство – няма да има объркване коя е спирката, която пътниците търсят.

Предложението е именуването на спирките да е резултат от алгоритъм, не субективни предложения, уточняват от пресцентъра. Приоритет в именуването се дава на трайно утвърдените или придобили гражданственост топоними в близост до спирката или името на площада, в който се намира. В противен случай се използва името на напречната улицата или булевард. Ако и това не е възможно – защото вече има друга спирка, кръстена с това име, се проверява има ли обект наблизо, като болница, училище, културен център и други, които могат да кръстят спирката, уточни Гергин Борисов. Ако и това е невъзможно се преминава към надлъжната улица или се ползва името на квартала или жилищния комплекс. Ако нито едно от тези имена не е свободно – предложението е да се създава площад, който да кръсти спирката, добави Борисов.

Спирките до метростанции, гари или други интермодални хъбове, задължително ще носят същото име, а крайните спирки е препоръчително да се кръщават на кварталите, в които се намират, смятат вносителите на доклада. Въвеждат се и ограничения върху ползването на имената на частни обекти за кръщаване на спирки само ако няма никакви други опции и ако те са на по-малко от 100 метра за спирки на наземния транспорт и 250 – за метростанции.

Общинският съветник от „Спаси София“ посочва, че в предложението им се въвежда и практиката спирките, носещи еднакви имена – като “Централна гара” или “Орлов мост”, да са обозначени с цифрови индекси, за да може да се разпознават при търсене онлайн. 

В същото изменение на Наредбата се добавят и правила за транслитерация и превод на наименованията. Това ще осигури еднакво изписване върху указателните табели, смятат вносителите на доклада. Те посочват, че ако предложенията се приемат в средата на юли, “Център за градска мобилност” и “Метрополитен” ще имат два месеца да представят списък на всички спирки и метростанции, които не отговарят на правилата, за да може Общинският съвет да реши ще ги преименува ли или ако да – как.

БТА припомня, че през май Столичният общински съвет реши бъдеща метростанция на булевардите „Шипченски проход“ и „Асен Йорданов“ да се казва СК ЦСКА. Първоначално СОС прие метростанцията да се казва „Шипченски проход“, но столичният кмет Васил Терзиев върна решението за повторно обсъждане и то пак беше отхвърлено. На 15 май общинските съветници окончателно потвърдиха метростанцията да се казва СК ЦСКА като предложението беше подкрепено от 31 общински съветници.

Източник: БТА

Най-дългата вита баница с рози в страната показват в Казанлък в рамките на 13-ото издание на фестивала „Хлябът на българина“. Събитието е част от програмата на Празника на розата, а тази година изненадата за гостите е витата баница с рози, която е с дължина около километър и с тегло над 400 килограма. 

„Баницата е по традиционна казанлъшка рецепта“, каза за БТА Пепа Димитрова, директор на услугата Домашен социален патронаж в Казанлък. В нея има локум от рози, малко розови листчета в парчетата, а в сиропа, с който е сиропирана, има розова вода, обясни тя. 

Баницата е приготвяна в продължение на три денонощия, а в направата и за участвали представители на Домашния социален патронаж, Детската млечна кухня, както и всички читалища в община Казанлък. „За мен не е толкова важно колко е дълга баницата, а емоцията и ентусиазма, с който я направихме, създаде ни много положителни емоции, за което благодаря на всички участници“, каза още Димитрова. 

Сладката баница с рози може да бъде опитана от всички посетители на комплекса, като сред първите, дошли да дегустират кулинарното изкушение, бяха гости от Сливен, Карнобат, Средец, Копривщица и София. 

Организаторите от общината увериха, че на фестивала е поставен кулинарен рекорд, тъй като досега у нас не е приготвяна сладка баница с рози с такава дължина. Идеята е реализирана инициатива на администрацията в Казанлък и със съдействието на Точени кори Фамилия от “БЕЛА – България”, локум от рози, предоставен от „Богати“ ООД. 

Кулинарният фестивал „Хлябът на българина“ е традиционно за града събитие, което се организира ежегодно от читалищата в общината и представя на гостите местните кулинарни традиции. Тази година то е в комплекса „Долината на тракийските царе“ край Казанлък, където посетителите имат възможност да се запознаят както с кулинарната традиция, така и с историческите и културни забележителности на региона. 

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА