Поколението от Деня на десанта в Нормандия – по-малко на брой от всякога, се завръща по плажовете на Франция, където преди 81 години е пролята много кръв. Ветераните от Втората световна война, които сега са предимно столетници, се завръщат със същото послание, за което са се борили тогава: Свободата заслужава да бъде защитавана.

Признавайки, че това може да е една от последните им срещи, група от двайсетина ветерани, служили в Европа и Тихоокеанския регион, тази седмица почита паметта на падналите в Нормандия – първата част от континентална Франция, която съюзническите сили освобождават с инвазията на 6 юни 1944 г., която е и най-голямото събиране на кораби и самолети, познато на света.

На плажа, който става известен с името „Кървавата Омаха“, и на други осеяни с оръжие плажове, войници се спускат на брега и биват посечени. Тяхната жертва установява здрави връзки между Европа, САЩ и Канада – връзки, които са трайни и надживяват геополитически промени и възходи и падения на политическите лидери, които ту изграждат, ту рушат връзки между нациите.

В Нормандия семействата предават историите за Денят „Д“ като реликви от поколение на поколение. Те жадуват за ръкостискания, селфита, целувки и автографи от ветераните от Втората световна война и ги възнаграждават с ликувания „Мерси!“.

И малки и големи се радват на разговорите един с друг. Френски ученици се просълзиха, когато 101-годишният Арлистър Браун им каза възрастта си. Когато 18-годишният младеж е бил извикан в армията през 1942 г., американската армия все още е била сегрегирана. Подобно на повечето чернокожи войници, Браун не е назначен на бойна служба и служи в перално подразделение, което придружава съюзническите войски в напредъка през Франция и при навлизането в нацистка Германия.

Джак Стоу, който лъже, че има навършени 15 години, за да се присъедини към военноморските сили след нападението на Япония над Пърл Харбър през 1941 г., каза, че получава „най-милите писма“ от деца, с които се е запознал по време на предишни пътувания.

„Французите тук, те са толкова добри към нас“, каза 98-годишният мъж по време на разходка по брега на Омаха. „Искат да говорят с нас, искат да поседнем и искат децата им да са край нас“.

„Хората няма да позволят това да бъде забравено, сещате се, Омаха, тези плажове“, каза той и допълни, че „тези истории ще продължат да се разказват и да се разказват“.

В американското гробище в Нормандия, което е с изглед към Омаха, мястото за вечен покой на близо 9400 загинали американски войници, служители и посетители търкат пясък от плажа върху белите надгробни плочи, така че гравираните имена да изпъкнат.

Жизнерадостният 101-годишен Уоли Кинг избърса излишния пясък с ръката си, обрулена от времето, а с другата се подпря върху белия кръст, преди да каже няколко думи на гроба на Хенри Шърлдс младши. Шърлдс е бил пилот на изтребители „П-47 Тъндърболт“ като Кинг и е бил свален на 19 август 1944 г. В гората, където намерили тялото му, жителите на градчето Верньой сюр Сен, северозападно от Париж, са издигнали възпоменателна плоча от лирово дърво от Мисисипи в негова памет.

Въпреки че Кинг е летял със Шърлдс в 513-а изтребителна ескадрила, той каза, че двамата никога не са се срещали.

Самият Кинг е бил свален над Германия и е получил тежки изгаряния по време на 75-ата си и последна мисия в средата на април 1945 г., седмици преди капитулацията на Германия. По негови думи пилотите обикновено не се сприятелявали бързо, за да избегнат болката от загубата, ако някой бил убит – а това се случвало често.

Когато „повечето ветерани от Втората световна война се върнаха у дома, те не искаха да говорят за войната. Така те не предадоха тези преживявания на децата и внуците си“, каза Кинг.

„В известен смисъл това е добре, защото във война има достатъчно нещастия, кръвопролития, агония и навярно не е необходимо да ги подчертаваме“, добави той. „Но жертвата трябва да бъде подчертана и отбелязана“, допълни той.

С напредването на времето остават все по-малко ветерани.

Фондация „Най-добрата защита“ (The Best defense Foundation), организация с нестопанска цел, която от 2004 г. организира пътувания на ветерани до Нормандия, миналата година доведе 50 души за 80-годишнината от Денят „Д“.

Тази година те са 23-ма.

Бети Хъфман-Роузвиър, която е служила като медицинска сестра в армията, е единствената жена. Тази седмица тя навърши 104 години. В групата има и двама души с романтична история: 101-годишният Харолд Терънс и неговата любима Жан Суърлин, които бяха поздравени от президента на Франция след миналогодишната им символична сватба край плажовете от операция „Нептун“.

Ветеранът от Десанта в Нормандия Джейк Ларсън, който сега е на 102 години, е направил пътувания и се е превърнал в звезда в „Тикток“ с 1,2 милиона последователи, сред които е познат като „Тате Джейк“. Той се разминава с артилерийски огън, когато се приземява на плажа Омаха, и стига невредим до скалите, от които се открива гледка към плажа и които през 1944 г. са осеяни с германски артилерийски установки, които покосяват американските войници.

„Ние сме късметлиите“, каза Ларсън сред подредените по конец гробове.

„Те нямаха семейство. Ние сме тяхното семейство. Наша е отговорността да почитаме тези момчета, които ни дадоха шанс да бъдем живи“, заяви той.

Тъй като оцелелите Втората световна война напускат този свят, отговорността пада върху следващите поколения, които са им задължени за свободата.

„Това вероятно ще бъде последното завръщане в Нормандия, като се види състоянието на някои от нас, старите момчета“, каза Кинг. „Надявам се да греша.“

(БТА)

(Превод от английски език: Петя Димитрова)

Източник: БТА