Свят
Асошиейтед прес: Безкомпромисните искания на Путин излизат наяве след поредния кръг от мирните преговори между Русия и Украйна

На Русия ѝ трябваха седмици, за да представи на Украйна „меморандум“, в който излага условията си за спиране на огъня, както и ключови насоки за всеобхватен договор за прекратяване на продължаващата над три години война. Практически не е изненада за никого, че това е списък с дългогодишните максималистки искания на Кремъл, които Киев и западните му съюзници смятат за неизпълними.
Украйна беше определила позицията си преди преките мирни преговори в Истанбул в понеделник, като подчерта своята готовност да обяви незабавното и безусловно 30-дневно спиране на огъня, предложено от американския президент Доналд Тръмп. Киев потвърди позицията си, че няма да се откаже от опитите си за присъединяване към НАТО и отхвърли възможността да признае анексирането от Русия на която ѝ да било украинска област.
И двете страни бяха очертали взаимоизключващи се червени линии, които правят малко вероятно бързото сключване на споразумение.
Публикуваните в руски медии искания на Москва ясно показват, че президентът Владимир Путин е решен да гарантира изпълнението на целите, които постави в началото на инвазията на 24 февруари 2022 г. Следват ключови точки от документите на Русия и Украйна.
Русия предложи на Украйна да избира между две възможности за обявяването на 30-дневно примирие.
Едната възможност налага на Украйна да изтегли силите си от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област – четирите области, които Москва незаконно анексира през септември 2022 г., но така и не завладя напълно.
Втората опция, описана от Москва като „пакетно“ предложение, притиска Украйна да преустанови усилията си за мобилизация и да замрази доставките на западно оръжие. Това са условия, които по-рано бяха предложени от Путин.
На всичкото отгоре документът иска Украйна да започне да демобилизира армията си, да прекрати дислокацията на силите си и да забрани присъствието на всякакви сили от трети страни на нейна територия. Тази „пакетна“ възможност по-нататък предвижда Украйна да прекрати военното положение и да произведе избори, след които двете страни биха могли да подпишат всеобхватен мирен договор. В руския документ се посочва, че условията за мир трябва да включват „международно юридическо признаване“ на анексирания от Москва през 2014 г. Кримски полуостров и на анексирането на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област.
Документът гласи, че в бъдещия мирен договор Украйна трябва да обяви неутрален статут спрямо Русия и Запада и да се откаже от опитите си за присъединяване към НАТО. В документа се настоява Украйна да ограничи размера на въоръжените си сили, да признае руския като официален език наред с украинския, да забрани „възхвалата и пропагандирането на нацизма и неонацизма“ и да разпусне националистическите формирования. Тези условия отразяват целите на Путин от началото на неговата инвазия.
Тези грешни твърдения, че неонацистки групировки оформят украинската политика при управлението на президента Володимир Зеленски, който е евреин, бяха категорично отхвърлени от Киев и западните му съюзници.
Според позицията на Русия всеобхватният мирен договор трябва да отмени всички санкции и ограничения срещу двете страни, да отхвърли всякакви искания за репарации и да възобнови търговските и дипломатическите връзки. Руската позиция също така предполага, че мирният договор между Русия и Украйна трябва да бъде утвърден с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Меморандумът, който Украйна представи на Москва преди преговорите и сподели със съюзниците си, подчертава необходимостта от пълно и безусловно 30-дневно прекратяване на огъня, за да се подготви почвата за мирни преговори. В документа се потвърждава последователното отхвърляне от страна на Украйна на руските искания за неутралитет, определяйки ги като атака срещу нейния суверенитет. Освен това Украйна заявява в меморандума, че е свободна да избира в кои съюзи да членува и че присъединяването ѝ към НАТО ще зависи от консенсуса в алианса. В документа се подчертава, че Киев отхвърля всякакви ограничения върху размера и другите параметри на въоръжените му сили, както и ограничения, свързани с присъствието на чуждестранни войски на украинска територия.
Украинският меморандум също така се противопоставя на признаването на каквито и да е руски териториални придобивки и определя настоящата линя на контакт като отправна точка на преговорите. В документа се отбелязва необходимостта от международни гаранции за сигурност, за да се обезпечи изпълнението на мирните споразумения и да се предотврати по-нататъшна агресия. Украинското мирно предложение също така настоява за връщането на всички депортирани и незаконно разселени украински деца и размяна на всички военнослужещи, държани в плен от двете страни. Меморандумът оставя отворена вратата за постепенна отмяна на някои от санкциите срещу Русия, ако тя спазва споразумението.
Исканията на двете страни влизат в остро противоречие и дават малко надежда за бърз напредък в преговорите.
Поддържайки максималистките си искания, Москва очевидно не се смущава от продължаващите заплахи със санкции от страна на Запада или от други форми на натиск за реални отстъпки. Някои наблюдатели виждат в руския меморандум средство, чрез което Москва да официализира преговорната си позиция.
„Дори неподписаният документ дава на Кремъл по-стабилна дипломатическа опора“, каза московският анализатор на отбраната Сергей Полетаев.
Татяна Становая, изследовател в Центъра „Карнеги Русия-Евразия“, смята, че документът отразява ключовата цел на Путин да си осигури „приятелска“ Украйна без пълноценни военни сили или каквито и да било връзки със западните съюзници. Становая отбеляза, че руският документ предлага на Украйна да избира между две възможности, защото Москва знае, че украинското изтегляне от четирите области „никога няма да бъде възможно и се опитва да тласне Киев към втората опция като основен курс“. В същото време меморандумът на Москва изглежда показва, че „Русия е отворена да обмисля възможността да остави части от анексираните области, които не контролира, на Украйна“.
Становая заяви, че максималистките искания на Москва означават, че „сраженията ще продължат, дори и ако се запазят някои двустранни взаимодействия“. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)
Източник: БТА
Свят
Здравните услуги във Великобритания ще получат финансова инжекция от 30 млрд. лири

Очаква се Националната здравна служба на Великобритания да получи финансиране в размер до 30 милиарда британски лири за сметка на други обществени услуги след преразглеждане на правителствените разходи, съобщиха Пи Ей Мидиа/ДПА.
Министерството на здравеопазването ще получава годишно увеличение на текущия си бюджет с 2,8% за период от три години. Тази финансова инжекция ще доведе до свиване на разходите в други области, включително полицията и общините, съобщи днес в. „Таймс“.
Министър-председателят Киър Стармър обеща, че до следващите избори 92% от пациентите в Англия, чакащи за планирано лечение, ще бъдат прегледани в рамките на 18 седмици след одобряване на заявленията им.
Последните данни на здравната служба сочат, че в момента около 60% от пациентите се преглеждат в този срок. Данните, публикувани миналия месец, показват, че общият брой на хората в списъците на чакащите е нараснал леко – до 6,25 милиона души.
Британската министърка на финансите Рейчъл Рийвс призна, че по време на прегледа на разходите е била принудена да отхвърли искания за финансиране – знак за задкулисни спорове, отбелязват агенциите. Тя настоя, че вината за затегнатата икономическа ситуация лежи върху консерваторите, а не върху строгите ѝ правила относно заеми и разходи. Рийвс подчерта също, че не всяко министерство ще получи всичко, което иска, и че ще трябва да бъдат отказани някои предложения.
Икономисти предупредиха, че Рийвс е изправена пред „неизбежно“ труден избор, когато на 11 юни представи плановете за разходите на министерствата. Според британския Институт за фискални изследвания отбраната и Националната здравна служба ще доминират, което поражда опасения за съкращения в други незащитени ведомства.
Източник: БТА
Свят
Русия заяви, че Украйна е отложила размяната на военнопленници и приемането на телата на загиналите си войници

Украйна неочаквано е отложила за неопределено време размяната на военнопленници и приемането на телата на загиналите си войници, заяви съветникът в Кремъл и ръководител на руската делегация на преговорите с Киев Владимир Медински, цитиран от Ройтерс.
Русия и Украйна проведоха в началото на седмицата в Истанбул нов кръг мирни преговори, като се съгласиха да проведат обмен на допълнителни военнопленници, фокусирайки се върху най-младите и най-сериозно пострадалите, както и за завръщането на телата на 12 хил. загинали военни.
„В строго съответствие на споразуменията от Истанбул, на 6 юни Русия започна хуманитарната операция по предаването на Украйна на над 6000 тела на убити украински военни, както и по размяната на ранените и сериозно болните военнопленници, както и на онези под 25-годишна възраст“, заяви Медински на профила си в „Телеграм“.
Той допълни, че в момента 1212 тела на убити украински военни се намират в хладилни камери. Русия също е предала на Украйна първия списък от 640 военнопленници, категоризирани като „ранени, сериозно болни и млади“, за да се започне с размяната, допълни Медински.
„Контактната група на руското Министерство на отбраната е на границата с Украйна“, заяви той, като допълни, че украинските преговарящи не са пристигнали на мястото за размяна.
Украинските представители, отговорни за размяната не са отговорили на молбата за коментар, отбелязва Ройтерс.
Медински призова Украйна да се придържа строго към установените срокове и споразуменията и незабавно да пристъпи към размяната.
„На място сме. Напълно сме готови за работа. Международните телевизионни канали, новинарски агенции и кореспонденти са добре дошли да видят сами, че е нещата са именно такива“, допълни руският преговарящ.
Източник: БТА
Свят
Търговският пратеник на Япония заяви, че е постигнат прогрес на преговорите със САЩ за митата

Япония е постигнала определен прогрес на петия кръг търговски преговори с американските власти, целящи прекратяване на митата, които вредят на икономиката на островната държава, заяви главният търговски пратеник на страната Рьосей Аказава, цитиран от Ройтерс.
„Мита вече са наложени на автомобилите, автомобилните части, стоманата и алуминия и някои от тях са се удвоили до 50% заедно с десетпроцентното общо мито. Това води до ежедневни загуби за японската икономика“, заяви Аказава във Вашингтон след преговори, включително с министъра на финансите Скот Бесент и с този на търговията Хауърд Лутник. Аказава отказа да уточни какъв точно прогрес е постигнат.
Последният кръг преговори може да бъде последният личен контакт между високопоставени японски и американски представители преди срещата на високо равнище на Г-7, която започва на 15 юни, където американският президент Доналд Тръмп се очаква да се срещне с японския премиер Шигеру Ишиба.
Япония ще се сблъска с мита от 24% от началото на юли, ако не договори споразумение с Вашингтон.
„Искаме сключване на споразумение, колкото се може по-скоро. Срещата на високо равнище на Г-7 приближава и, ако лидерите се срещнат, искаме да покажем постигнатия прогрес. Все пак трябва да балансираме спешността с нуждата да опазим националните си интереси“, заяви японският търговски представител.
Миналия месец Аказава заяви, че покупките на отбранително оборудване от САЩ, сътрудничеството в областта на технологиите за корабостроене, преразглеждането на стандартите за внос на автомобили и увеличаването на вноса на селскостопански продукти биха могли да станат част от митническите преговори.
В опит да постигне споразумение със САЩ, Япония предлага и механизъм за намаляване на автомобилните мита въз основа на това колко различните страни допринасят за автомобилната индустрия на САЩ, съобщи вчера вестник „Асахи Шимбун“ . Аказава заяви, че позицията на Япония не се е променила и че митата не са приемливи.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс
-
Святпреди 1 седмица
Тръмп нарече Мъск „страхотен“ и обяви съвместна пресконференция с него днес
-
Икономикапреди 1 седмица
Плаж Дюни-Юг предлага условия за сърф в екологично чист район
-
Българияпреди 1 седмица
Президентът Румен Радев ще посети Лясковец по повод Националния събор на овцевъдите в България
-
Бизнеспреди 1 седмица
Симон Кошут: Тръмп цени авторитарната сила повече от многостранните принципи
-
Бизнеспреди 1 седмица
Неочакваният край на кюрдския бунт в Турция
-
Икономикапреди 1 седмица
Ръст за SOFIX на фона на засилена търговия на БФБ днес
-
Българияпреди 1 седмица
В Летница бизнесът ще намери брилянтни условия за инвестиции и отличен диалог с Общината, каза в интервю за БТА кметът д-р Красимир Джонев