Страните членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) трябва да увеличат усилията си за защита на правата и безопасността на журналистите, заяви ръководителят на мисията на ОССЕ в Черна гора Ян Хаукаас. Това предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

Мисията на ОССЕ в Подгорица в сътрудничество с Медийния синдикат на Черна гора (SMCG) организира през изминалите два дни семинар на тема „Създаване на национален механизъм за защита на журналистите в Черна гора“.

Според прессъобщението на организаторите в събитието са участвали представители на прокуратурата, полицията, медиите, гражданското общество, министерствата и международните партньори.

„В подкрепа на тези усилия, мисията на ОССЕ в Черна гора помага на страната да изготви пътна карта за създаването на такъв механизъм по модела на PersVeilig, нидерландски механизъм за безопасност на медиите, стартиран през 2019 г.“, се казва в прессъобщението.

Откривайки семинара, Хаукаас подчерта, че създаването на механизъм за безопасност на медиите изисква тясна координация и сътрудничество между медиите, техните собственици, журналистите, редакторите, полицията и прокуратурата.

Той добави, че особено обезпокоителни са нарастването на насилието онлайн, непропорционално насочено към жени журналистки, както и различните форми на насилие, основано на пола.

Правният експерт на Медийния синдикат на Черна гора Мирко Бошкович заяви, че през последните няколко години е постигнато значително подобрение на нормативната рамка за защита на журналистите, предимно чрез изменения в наказателното законодателство.

Той посочи, че въпреки това има възможност за по-нататъшен напредък особено в областта на ненаказателните разпоредби и създаването на по-ефективни механизми като например SOS линия за спешни случаи и специализирани звена за справяне с подобни случаи.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Кредитните институции в Хърватия (19 банки и една жилищно-спестовна банка) са отчели нетна печалба от 375 милиона евро през първото тримесечие на тази година, което е с 9,4% по-малко отколкото през същия период на 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватската национална банка (ХНБ).

В резултат на това показателите за доходност са намалели. Възвръщаемостта на активите (ROA) е била 1,8%, докато възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) е била 15,4%. Година по-рано ROA е била 2,12%, а ROE – 18,07%.

През първото тримесечие на 2025 г. общите активи на кредитните институции са намалели с 0,6% в сравнение с края на 2024 г. до 83,7 милиарда евро, като повечето институции са отчели спад.

Общите кредити и аванси (бруто) са намалели с 4%, главно поради спад във високоликвидните активи (салда при централната банка и други безсрочни депозити). Кредитирането на двата най-важни институционални сектора обаче е продължило: кредитите за нефинансови корпорации са се увеличили с 5%, а кредитите за домакинствата са се увеличили с 2,8%.

Общият размер на необслужваните кредити (NPL) остава непроменен от края на 2024 г., но делът им в общия размер на кредитите се е увеличил леко от 2,4% в края на 2024 г. до 2,5% в края на първото тримесечие на 2025 г. ХНБ отдава това увеличение на общия спад на кредитите и авансите. Делът на необслужваните кредити при корпоративните и домакинските кредити продължава да намалява, достигайки съответно 4,3% и 3,6%.

Ликвидността на банковия сектор, измерена чрез коефициента на покритие на ликвидността (LCR), остава висока, подчерта ХНБ. В края на първото тримесечие на 2025 г. всички кредитни институции са изпълнили изисквания минимален LCR от 100%, като средният LCR е бил 222,2%.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА