Политиките на сближаване в Европейския съюз (ЕС) бяха във фокуса на дискусия на местната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък днес. Проектът, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК), надгражда вече осъществените от БТА проекти „Европа в България: Общо бъдеще“ и „Европа на Балканите: Общо бъдеще“.

Казанлък е българската роза на Европейския съюз, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев по време на последната конференция по проекта. В розата можем да видим не само символа на България като част вече от ЕС, но и връзката ѝ с останалия свят и в частност Европа, посочи Вълчев. И припомни, че рисунки на рози има на стенописи в двореца в Кносос на гръцкия остров Крит от 3700 години преди Христа и в италианския Помпей от I век след Христа. Първото споменаване на розовата вода е през IX век от Персия, днешен Иран, а през XVII век пак там вече дестилират розово масло. През X век розовата вода е пренесена в Испания. От Турция роза дамасцена идва в България. Оттук стига до нови места, като град Джос в нигерийския щат Плато, където в началото на този век нигерийски бизнесмени, завършили висше образование в България, поддържат насаждения от българска маслодайна роза. В Ханой във Виетнам правят фестивал на българската роза. А Казанлък е побратимен град с други 18 града, в които е на почит розата – за тях, впрочем, разказва откритата вчера в Музея на розата изложба „Розата на приятелството“, посочи Вълчев.

От 2007 г. в България проектите се изпълняват в евро, така е и до днес и това не е причина да се притесняваме, каза кметът на Казанлък Галина Стоянова. Днешният ден ще остане в историята на новините на БТА с разделението на българското общество по отношение на приемането на еврото, след няколко часа се очаква конвергентният доклад, каза кметът на Казанлък. Ние вече не гадаем, че той ще бъде положителен, но и към сегашен момент хората изразяват своето „за“ и „против“, добави тя. Казанлък може да даде няколко примера защо гласовете „за“ тежат повече от тези „против“, каза Галина Стоянова. „Темата, която БТА поставя, е нашето сближаване с Европа на позиции образование, знание, култура. С какво ние сме близки с Европа – от нашето приемане в ЕС са минали няколко програмни периода, в момента сме в третия. В тези периоди местната власт и държавата се ползват от европейското финансиране, което да подпомага развитието на регионите“, посочи Стоянова. За трите програмни периода от 2007 г. досега в община Казанлък са направени проекти на стойност над половин милиард лева, отбеляза кметът. И подчерта, че средствата по кохезионната политика са дали възможност на градове като Казанлък, на по-големи и по-малки населени места и равномерно по регионите на България, да се развят не само откъм инфраструктура, но и откъм образователна и културна инфраструктура, да създадат центрове на икономическо развитие, на образованието, знанието и културата. 

Казанлък е сред десетте най-добре развиващи се градове в България. Това се дължи най-вече на икономиката, но и на туризма и на културната ни сфера, каза председателят на Общинския съвет в Казанлък Николай Златанов. Той посочи, че приходите от местни данъци и такси са в размер на около 10 млн. лева, а привличането на около 100 млн. евро по различни проекти, колкото е външното финансиране в община Казанлък, е животоспасяващо за всяка една община в България.

С всяка година се увеличават кандидатстващите за европейско финансиране малки и средни предприемачи, посочи заместник областният управител на Стара Загора Левент Палов. Той отбеляза, че нараства броят на малкия и средния бизнес и на малките и средни полупазарни стопанства, които кандидатстват за усвояване на евросредства чрез европроекти. „С всяка година процентът на кандидатстващите се увеличава – при кандидатстването и при усвояването на тези средства, благодарение на бързата комуникация и координация между институциите. И хората са доволни и изявяват желание да кандидатстват“, каза Палов.

Основен принос област Стара Загора да е сред най-големите икономически центрове в страната има община Казанлък, заяви заместник областният управител на Стара Загора Петко Карагитлиев. „Като жител на Община Казанлък живея в един от най-важните културни и икономически центрове на България. Неслучайно тази конференция днес се състои в Казанлък. Смятам, че градът е изключителен, а с Празника на розата, чиято кулминация предстои, можем да видим прекрасното лице на Казанлък“, каза той.

Заместник-кметът на община Казанлък Аксения Тилева отбеляза, че с реализираните и бъдещи проекти администрацията в Казанлък следва политика на грижа и отговорност към всички жители на общината. По време на дискусията Тилева представи малка част от миналите и бъдещи проекти на общината и отбеляза, че в момента администрацията работи по над 98 проекта с външно финансиране. 

Община Казанлък работи по 26 проекта на стойност 2,14 млн. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочи управителят на Областния информационен център Радка Тилева. Тя отбеляза, че за областта общо сключените до момента договори по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са 116 на обща стойност 26,5 млн. лева. „По тази линия се дава възможност на училищата да изграждат т.нар. STEM среди. Те дават една интегрирана учебна среда, в която учениците могат да се пренасят в една по-иновативна атмосфера, за да могат да получават по-достъпни знания знания за пазара на труда“, каза Тилева. И обясни, че Профилираната природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък е получила възможност за финансиране по проекта „Устойчив социално-икономически растеж чрез подобрена инвестиционна среда и съхранена идентичност на региона“.

Профилираната природоматематическа гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък е една от първите природоматематически гимназии в страната и една от първите гимназии, които работят по изключително много проекти и национални програми, каза директорът на учебното заведение Красимир Дамянов. По думите му това е училището в областта, което получава най-много средства всяка година за обучение на талантливи ученици. Това е благодарение на националните програми и привлечения допълнителен финансов ресурс, посочи той. 

Проектът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ закри заместник генералният директор на БТА Евгения Друмева. Тя заяви, че чрез проекти като този младите хора могат да си „сверят часовника“ и да се замислят какви умения трябва да имат и да надграждат, за да са конкурентоспособни в бъдеще и като хора, и като държава – да се развиваме и да сме равнопоставени. Друмева отбеляза, че неслучайно името на проекта е „Заедно чрез знание“ – „една от основните му цели беше за разговора за новата действителност и предизвикателствата, които ни предлагат реалности, които вече не са нови – дигитализация, изкуствен интелект и зелен преход. А ние вече години живеем с тези реалности“, посочи тя. 

БТА даде начало на проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с откриваща конференция във Велики Преслав на 1 ноември 2024 г. – в Деня на народните будители. Целта му е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително на Фонда за справедлив преход, съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент се поставя върху образованието и уменията като двигател за развитието на регионите.

От ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА организира дискусии по проекта в пресклубовете си в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Солун и Скопие.

Източник: БТА