„Йона“ на Силвиу Пуркарете има две представления на 7 юни в Народния театър. Събитието е част от „Световен театър в София“, съобщават организаторите. По думите им, веднага след премиерата си на международния театрален фестивал в Сибиу, пиесата на Марин Сореску оживява на сцената на най-големия ни театър.

В главната роля е японският актьор Кураносуке Сасаки, познат от хитовия филм „Годзила: Минус едно“, носител на „Оскар“ за визуални ефекти.

„Йона“ не е просто монолог. Това е болезнено красиво съзерцание на човека, попаднал в „корема“ на своето време. Театрална поема за самотата, идентичността и отчаяното търсене на отговор. Сценографията на Драгош Бухагиар и музиката на Василе Ширли изграждат свят, в който всяко мълчание тежи и всяка дума звучи като последна“, посочва критиката. По думите ѝ спектакълът е интензивна и вълнуваща среща между румънското и японското класическо и съвременно сценично изкуство, която се вглежда в хаотичния свят на съвременния човек през знаковата историята на библейския персонаж Йона.

В предговора към пиесата, Сореску отбелязва, че най-страшният момент е, когато Йона спира да чува собственото си ехо. Първоначално той вика „Йона“ и ехото му отговаря „Йона“. В последствие обаче ехото става наполовина и започва да отвръща само „Йо“ – като античната дума за „аз“.

Силвиу Пуркарете е роден в Букурещ, Румъния, през 1950 г. и е един от най-известните румънски театрални режисьори с кариера както в страната, така и на международно ниво. След като завършва Националната академия за театър и кино в Букурещ през 1974 г., работи като режисьор в театрите в Пятра Нямц, Констанца, Букурещ, Крайова и Сибиу. Преподава в Националната академия за театър и кино и поема ръководството на театър „Буландра“ в Букурещ. През 1996 г. става директор на Националния център за драматични изкуства в Лимузин, Франция, където основава училище за млади актьори. Работи и за Кралската шекспирова компания, Бургтеатър – Австрия, Норвежкия театър в Осло, Националния театър на Португалия в Порто – „Сао Жоао“, театър „Катона Йожеф“ в Будапеща, Националния театър в Будапеща, театър „Вахтангов“ в Москва, Комеди Сент Етиен във Франция, както и в оперите в Бон, Гласгоу, Кардиф, Виена, Нанси, Есен. Носител е на множество награди, включително на критиката и наградата на фондация „Хамада“ за артистично отличие от фестивала в Единбург през 1991 г., награда Златен Глобус Питър Брук, „Най-добър режисьор“ през 1995 г., Специална награда на журито от Международния шекспиров фестивал в Гданск и Специална награда от Европейските театрални награди.

Марин Сореску (1936-1996) е румънски поет, драматург и романист. След революцията през 1989 г. заема поста на министър на културата в периода 1993-1995 г., но без да членува в политическа партия. Автор е на 23 стихосбирки, член е на поетическата академия „Стефан Маларме“ (1983) и на Румънската академия (1992). Творчеството му се отличава с достъпен и устойчив език, както и със силно чувство за ирония. Именно то му помага да избягва конфликтите и винаги да заема балансирани позиции. Поради това свободно публикува поезията си и романите си през целия си живот. Драматургичното му творчество обаче има по-различна съдба. Пиесата му „Йона“ е издадена през 1968 г. и е поставена за пръв път през 1969 г. в Букурещ. На премиерата залата е препълнена, но самият текст звучи противоречиво и спектакълът е спрян скоро след това. Въпреки краткия си сценичен живот, пиесата печели международно признание и е преведена на различни езици. Сореску е повлиян от Йожен Йонеско и театъра на абсурда.

Кураносуке Сасаки е роден през 1968 г. в Киото, Япония. Син е на японски пивовар на саке. Кариерата му на актьор започва от трупата за физически театър „Планета шамфъстък“ (Planet Pistachio), на която е съосновател. След като се премества в Токио, участва в много театрални продукции, филми и телевизионни сериали, в които играе водещи и второстепенни роли. Едни от най-значимите му главни театрални роли са в спектаклите „Ричард III“ от Шекспир и „Скъперникът“ от Молиер, поставени от Силвиу Пуркарете; „Лъвът през зимата“ от Джеймс Голдман (2022 г.), „Макбет“ – моноспектакъл по Шекспир, режисиран от Андрю Голдбърг (2015 г.), „Бент“ от Мартин Шърман (2016 г.), „Изкуплението Шоушенк“ по романа на Стивън Кинг. Участва също в театър Кабуки. През 2023 г. е отличен с Наградата на Киото за култура.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

В отворено писмо българските културни организации и артисти алармират за пълния институционален блокаж в Министерството на културата под ръководството на Мариан Бачев. Вече шест месеца секторът е в пълно информационно затъмнение, без диалог, без ясна политика и без подкрепа — ситуация, която застрашава не само съществуването на независими културни проекти и международни партньорства, но и правото на българските граждани на достъп до култура. В отвореното писмо, подкрепено от над 170 професионалисти и организации, те настояват за спешни действия от правителството и парламента срещу институционалната деградация и системното унищожение на културния живот в страната.

Ето за какво алармират те:

„По повод продължаващото пълно информационно затъмнение, липсата на диалог с Министерството на Културата и отказа да се водят ефективни политики, група културни организации и професионалисти изпратиха отворено писмо до:

– министър-председателя на Р. България – Росен Желязков
– председателя на Народното събрание – Наталия Киселова
– председателя на Комисията по култура и медии към Народното събрание – Тошко Йорданов
– министъра на културата – Мариан Бачев
– парламентарно представените политически сили

Писмото вече има подкрепата на 173 професионалисти и организации от българската културна общност. Ако желаете да се присъедините, напишете своето име, организация (ако представлявате такава) и ролята/позицията си в коментар (пожелателно към снимката в поста).

Документът е заключен, за да бъдат предотвратени промени в съдържанието (волно или неволно).

Ситуацията в културния сектор е критична и изисква незабавна реакция от всички нас. Споделете и подкрепете, за да покажем, че няма да мълчим пред деградацията и заплахата да бъде унищожено с лека ръка, всичко за което сме се борили да постигнем, както и да гарантираме бъдещето на българската култура.“

OFFNews публикува и самото писмо без никаква редакторска намеса:

О Т В О Р Е Н О П И С М О

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р. БЪЛГАРИЯ
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ТОШКО ЙОРДАНОВ

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
МАРИАН БАЧЕВ

ДО ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

Уважаеми господин Желязков,
Уважаема госпожо Киселова,
Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас с дълбока тревога и категорично настояване за незабавна намеса за разрешаване кризисното състояние в културния сектор, породено от хаотичните действия и шестмесечното институционално мълчание на Министерството на културата.
Настоящото редовно правителство на Република България пое управлението на страната на 16 януари 2025 г., а оттогава секторът функционира в пълно информационно затъмнение по отношение на идеите на Министерството на културата за неговото развитие. Продължителността на това “свободно падане” вече сериозно застрашава съществуването на утвърдени и значими културни проекти, организации и събития, нанася сериозни щети на международни партньорства, застрашава артистични кариери и в крайна сметка поставя културните оператори пред трудния и болезнен избор да правят компромиси с качеството и обхвата на своите артистични изяви. Не на последно място тази ситуация носи сериозни репутационни вреди на България като надежден партньор в европейското културно пространство.
След изтичането на стоте дни от управлението на настоящото правителство от страна на Министерството на културата продължава да липсва всякакъв диалог със сектора. Откакто настоящият екип встъпи в длъжност, налице е тотален отказ от провеждане на експертни срещи с творчески организации и представители на различните изкуства и институции, няма яснота относно следваните политики, няма прозрачност и отчетност в действията на министъра, блокирана е дейността на съществуващи механизми за консултации и диалог като обществено-експертните съвети към Министъра на културата. Свидетелство за това е единствената програма за финансиране на проекти, обявена през настоящата година, която касае 2026 г., но няма никаква информация за процедури през 2025 г.
На 21 март 2025 г. Народното събрание прие държавния бюджет. Предстои разглеждането на бюджета на Министерството на културата в Комисията по култура. За да бъде защитен какъвто и да е бюджет, той трябва да бъде резултат от ясно формулирани политики и приоритети. Такива липсват в публичното пространство. Министерството не е представило нито визия, нито стратегия, нито програмен подход. Липсват и минимални условия за експертен и обществен диалог, който би дал легитимност на каквото и да е бюджетно предложение. Междувременно културните оператори и институти са оставени да работят в пълна несигурност, без информация, без насоки и без никаква подкрепа. Нещо повече – Министерството не просто отказва диалог, то системно демонстрира отказ за сътрудничество със сектора и смята, че медийните изяви и коментари от негова страна могат да го компенсират. След встъпването на настоящото редовно правителство на 16 януари не беше направено нищо, което да укрепи крехкия диалог с професионалната общност – напротив, напълно го разруши. Десетки независими организации и професионалисти се опитват да осъществят официална кореспонденция с Министерството, която остава еднопосочна. Създава се усещането за умишлено блокиране и саботиране на българската култура, а дори на самото функциониране на Министерството като институция.
В резултат на това българската култура реално е оставена без държавна политика и без институция, която да я подкрепя. Без партньор. А това означава едно: системно унищожение на културния живот в страната, а с това и заплаха за все повече български граждани, които ще бъдат лишени от възможност за достъп до култура, което е в противоречие с чл. 54 от Конституцията на Република България. Затова ние, представители на културния сектор, изпращаме настоящото запитване и следните въпроси към вас с настояване за отговор, с надежда той да бъде в рамките на 10 дни:

Каква е програмата и стратегическият план на Министерството за изпълнение на приоритетите, заложени в управленската програма на правителството? Кои конкретни културни политики е поел ангажимент да реализира министърът и неговият екип, освен Културния календар? Какви са сроковете за тяхното изпълнение – в краткосрочен план (до края на 2025 г.) и в средносрочен (2026 г.)? Каква е дългосрочната визия за развитие на културата? Какви конкретни действия са предприети до момента в тази посока?

Какви цели и приоритети ще заложи Министерството в бюджетната процедура за 2026 г.? Какви публични културни политики ще бъдат защитени и с какви механизми ще се предотврати задълбочаването на културната стагнация и ерозията на сектора?

Кога ще бъде възстановен и как ще бъде гарантиран професионалният диалог между Министерството и културната общност? Ще бъде ли възобновена практиката на обществени обсъждания, експертни и консултативни съвети? В условията на пълна непрозрачност секторът е оставен да се информира чрез неформални и недостоверни канали, което води до несигурност, спекулации и обосновани притеснения. Очакваме категоричен ангажимент за възстановяване на системната комуникация и сътрудничество със сектора.

Господин Премиер, госпожо Председател на Народното събрание, госпожи и господа народни представители, културата не е украса на управлението. Тя е сърцето на националната идентичност, гръбнак на демократичното общество, както и значителна част от икономиката на България. Призоваваме ви за спешна намеса. Българската култура не може повече да бъде заложник на бездействие, тишина и институционална деградация.

05.06.2025 г.

Подписали:

Василка Шишкова, АСТ – Асоциация за свободен театър
Нели Стоева, СУ
Ана Батева, СПАМ Студиос
Стефан Здравески, СПАМ Студиос
Албена Тагарева, Фондация “Арт Офис”
Виктория Драганова, фондация “Син куб”
Стефан Прохоров, АСТ – Асоциация за свободен театър
Елена Димитрова, сдружение “ Форс Минор “
Михаела Добрева, сдружение “Съпромат”
Мартина Новакова, фондация “Паноптикум”
Димитър Узунов, Сдружение “Арте Урбана Колектив”
Весела Кондакова, мениджър в културата, РЦСИ “Топлоцентрала”
Илияна Хубенова, фондация “ЮРОДРАМ БГ”
Ивайло Рогозинов, ХаХаХа ИмПро театър
Атанас Маев, Дерида Денс Център
Вили Прагер, фондация “Брейн Стоор Проджект”
Анна Данкова, Сдружение “Ениуей”
Камелия Хатиб, “Ай Ем Студио”
Стефани Ханджийска, фондация “Човек с шапка”
Михаела Люцканова, комуникации на събития в сектор “Култура”
Яна Генова, основател, фондация “Следваща страница”
Красимир Терзиев, художник
Филип Миланов, Стрийм Денс ООД
Валери Миленков, Стрийм Денс ООД
Любомира Костова, Рубекула ООД
Калоян Николов, Фондация “Иновации в културата”
Вяра Болградова, артист
Живко Желязков, Дерида Денс Център
Симона Тодорова, Сдружение “Гоя Проджектс”
Ралица Герасимова, пространство “ReBonkers”
Галина Борисова, хореограф
Йордан Славейков, Сдружение “Б Плюс”
Петър Димитров, Фондация “Ей ту Зет”
Христо Христозов, Фондация “Имам идея” – Киномания
Марион Дърова, хореограф – сдружение “УоМо”
Ангелина Грозева, актриса и журналист
Изабел Миткова, хореограф, Сдружение “Гоя Проджектс”
Мила Георгиева, SoAlive Music Conference
Венелин Шурелов, ДА ЛАБ Фондация
Елица Георгиева, сценограф
Рут Колева, Sofia Live Fest/SoAlive Music Conference
Зорница Стоянова, хореограф – сдружение “БодиМелд”
Мартина Апостолова – актриса, сдружение “УоМо”
Стефания Георгиева, Сдружение „Атом Театър“
Гергана Димитрова, режисьор, ОСАИК “36 маймуни”
Пламен Иванов , сдружение “ Фаертър – Театър на огъня и сенките”
Валерия Вълчева, Сдружение “Театър Вятър”
Георги Тенев, “Малка Театрална Компания”
Яница Атанасова, Сдружение “АлмаАртис”
Диана Андреева – Попйорданова, Обсерватория по икономика на културата
Петринел Гочев – театрален режисьор и художник
Веселин Димов – театрален режисьор, РЦСИ “Топлоцентрала”
Румена Калчева – арт критик, независима онлайн медия за изкуство Критикар
Явор Кунчев – Линди Хоп България и Сдружение “Swinging Europe Network”
Ива Евгениева – СНЦ “Център за Творчески и Социални Практики”
Мария Минкова – визуален артист
Мария Банова – театрален режисьор и сценограф , театър “Арт Ленд “
Симона Нанова, Фондация “Арте Вива”
Хермина Азарян – фондация “Имам идея”, Киномания
Ина Гергинова – хореограф, танцов артист – Сдружение “Танцова компания Музотанц” и Сдружение “Сторикечърс”
Александър Евтимов – музикант, композитор – БигБанда, “ББ Саундскейпърс” ООД,
Сдружение “Танцова компания Музотанц” и Сдружение “Сторикечърс”
Антония Цинова – Международен филмов фестивал Бургас, Артистичен директор
Елена Здравкова-Москова – танцова компания “Дуенде”
Владлен Александров – режисьор
Ирина Голева – режисьор, “Сдружение – По действителен случай”
Огнян Голев – арт мениджър, онлайн платформа и галерия “Integrated Artists Gallery”
Драгомир Симеонов – Фондация “ЮРОДРАМ БГ”
Елена Димитрова – преводач
Румен Димитров – Попа, художник, Сдружение “Дупини”
Касиел Ноа Ашер – Продуцентска къща “Вортекс и Каос“ ООД
Саша Хаджиева – Inner Theater Company
Доротея Манева – галерист
Виолета Витанова – сдружение Ареалност
Елена Шопова – сценограф
Благой Бойчев, Театър Реплика
Силвия Донева- Актриса
Петър Йорданов, Сдружение “Концерти.БГ”
Карина Илиева, Варна Денс Театър
Силвия Христова, Варна Денс Театър
Любомир Колаксъзов, режисьор и председател на Сдружение “Полет”
Василия Дребова, актриса на свободна практика
Мария Панайотова, Фондация “Театър Нокс”
Стефан Кирилов, Фондация “Театър Нокс”
Иван Тодоров – Актьор и Режисьор
Александър Кендеров – Актьор
Калин Маринов – Актьор
Михаил Недялков – Актьор
Даниел Кукушев – Актьор сдружение ,,НЮХ”
Илияна Иванова – Асоциация Фестивалите в България
Невена Калудова – актриса
Максима Боева, режисьор, арт мениджър “Вход Б”
Димитър Ангелов – Актьор
Иво Стаменов ОттО, артист
Емилия Тончева, изпълнител и хореограф на свободна практика
Илина Грозева – Сценограф
Николай Станоев – Актьор
Дина Маркова – режисьор
Калин Серапионов – Институт за съвременно изкуство – София
Валерия Минева-Георгиева – Сдружение “Транзит 2022”
Мария Абрашева – Фондация Алегра
Никола Налбантов – сценограф
Мирена Станева, Българска музикална асоциация
Надя Панчева – режисьор
Богдан Димитров – продуцент и режисьор
Светлана Стоянова – сценарист, писател
Александър Гочев, артист
Гьорги Георгиев, артист
Катрин Тодорова – Актриса
Карина-Велислава Сомноева – режисьор, Дъ Джентълменс
Деница Езекиева, театровед, експерт в САБ
Продъкшън ООД
Слави Гергов, режисьор
Борис Лапшов – актьор, драматург, режисьор, председател на асоциация “Геминус”
Александър Танев – актьор, Дъ Джентълменс Продъкшън ООД
Антония Гюруди – актриса
Петър Петров – Перо – актьор
Деян Георгиев, артист
Румен Троев – актьор, драматург, съосновател на Театрално Дружество КОНФЛИКТ
Александър Христов – режисьор, театровед, съосновател на Театрално Дружество КОНФЛИКТ
Савина Бързева, Театър ОЗ
Илиян Марков, Театър ОЗ
Иван Димитров, драматург, писател и съосновател на Издателство за съвременна литература „КОТА 0“
Мануела Саркисян – актриса, културен мениджър
Йоана Димитрова – актриса; Сдружение “НЮХ”
Георги Караиванов, Фондация „Н4С“
Ахмет Исмаил, Фондация „Н4С“
Виктор Младенов, Фондация „Н4С“
Нели Велева, Фондация „Н4С“
Деница Даринова – актриса
Катрин Гачева – Актриса
Ралица Попова – Актриса
Ванеса Пеянкова – Актриса
Матей Мичев – Актьор
Велислава Дипчикова – Хореограф
Мартин Костадинов – Актьор
Александра Бура – изпълнител на свободна практика
Жана Рашева, актриса от театър “Възраждане”
Александар Георгиев – Сдружение “Гараж Колектив”
Елена Хрант, сдружение СУМАТОХА 2021
Емилия Радичева – танцьор, хореограф
Дарио Барето Дамас – Сдружение “Гараж Колектив”
Жана Пенчева, Сдружение “Гараж – колективна платформа за независими артисти”
Петя Стойкова, Сдружение ТАНЦ БГ, Фестивал за съвременни изкуства ВОДА, Танцова компания ДЮН
Цветан Момчилов музикант и основател мНанна училището за музикално продуциране и безплатна образователна музикална платформа Omni’s Cool.
Георги Власев, Сдружение “Материя”
Искра Проданова, Пърформанс Руум ЕООД, Moving Body Festival
Васил Дуев-Тайг, Сдружение “Партизан”
Михаела Гончева – актриса
Алекс Фанди – Актьор, Графичен дизайнер
Валерия Ангелова – актриса
Нина Ангелова – актриса
Георги Баев – актьор
Надежда Петкова – графичен дизайнер
Цвети-Мира Георгиева – графичен дизайнер
Жаклин Даскалова – актриса Сдружение “Суматоха”
Стела Димитрова – актриса – фондация “Отворени гардероби”
Кристина Опатова- актриса
Яна Пенчева – актриса
Чавдар Дяков – актьор
Ивелина Иванова – медиен артист
Недко Солаков – Институт за съвременно изкуство, София
Марий Росен – режисьор
Аксиния Пейчева – Институт за съвременно изкуство- София
Радостин Седевчев – художник, преподавател
Лъчезар Бояджиев – Институт за съвременно изкуство- София
Наталия Добрева – Графичен дизайнер
Богомила Бисерова – актриса Сдружение “Безумие”
Симона Здравкова, актриса
Миа Доневска – Театър O3
Елена Панайотова, режисьор – Фондация “Ден Гри”
Любов Костова – Сдружение БулевАрт
София Борисова – актриса, сдружение ,,Безумие”
Йосиф Салтиел – музикант

Източник: Offnews.bg