Синайският манастир от шести век “Света Екатерина”, скрит под най-високата планинска верига в Египет, е място с неизмеримо религиозно, историческо и културно значение, а, оказва се, и център на съдебна битка. Тя тихо се е разгръщала в продължение на повече от десетилетие, оставайки до голяма степен непозната за египетската общественост, пише египетският в. “Ал Ахрам”.

Причина за напрежението около “Св. Екатерина” е неотдавнашно решение на Административния апелативен съд в Исмаилия. То потвърждава собствеността на египетската държава върху земята, върху която манастирът се намира, като същевременно запазва правото на монасите да се го използват, уточнява изданието.

Египетските власти изтъкват, че решението е първият случай на регулиране на правния статут на манастира, при което ясно се потвърждава запазването на свещения статут на обителта. Въпреки това то предизвика тревога не само в Атина, а и в целия православен свят, като се стигна до дипломатически контакти на най-високо ниво. Днес в Кайро се очаква да пристигне гръцка делегация, начело с външния министър Йоргос Герапетритис. 

Решението на съда разделя района на манастира на четири зони, обяснява за “Ал Ахрам” египетският депутат Ехаб Рамзи, който в продължение на години е бил юридически представител на “Св. Екатерина”. 

Първата зона включва самия манастир и неговите религиозни обекти. Монасите запазват пълните права да извършват богослужение и да администрират мястото, но съдът е потвърдил, че обектът е публична собственост съгласно египетското и международното право.

Втората зона обхваща земя, придобита от църквата чрез договори с местните власти. Съдът е отхвърлил твърденията за незаконно навлизане в тези парцели.

По думите на Рамзи третата зона се е оказала спорна. Тя се състои от 21 парцела в близост до манастира, които монасите обработват от векове. Тези парцели обаче никога не са били официално регистрирани съгласно съвременното египетско законодателство.

Смята се, че някои от тях са гробни места на канонизирани монаси. Въпреки представянето на исторически документи, включително укази от османската епоха, претенцията на монасите за земята е отхвърлена. Съдът е определил присъствието им като „незаконно посегателство“ и е наредил да напуснат.

Четвъртата зона включва неравен терен в рамките на природен резерват. И в този случай съдът се е произнесъл срещу монасите, обявявайки земята за държавна собственост.

Спорът води началото си от 2012 г., когато покойният Ахмед Рагай Атия, който тогава е пенсиониран генерал от армията, се сдобива с 71 административни заповеди за разрушаване на постройки на територията на манастира, твърдейки, че са построени незаконно след 2006 г. Рамзи посочва, че твърденията са неоснователни, но заповедите са останали в сила дори след падането на ислямисткото правителство на Мохамед Морси през 2013 г. 

Въпреки смъртта на Атия през 2021 г. съдебните битки с монасите не приключват. Същата година провинция Южен Синай завежда ново дело срещу манастира, което води до скорошното съдебно решение.

Според информация в гръцки медии през декември м.г. е финализиран проект на споразумение между управителя на Южен Синай и правния екип на манастира, но неясно защо не е подписано.

„Има дълбока загриженост сред гърците, които са дълбоко религиозни, че манастирът „Света Екатерина“ може да бъде сполетян от същата съдба като „Света София“, казва Рамзи, визирайки превръщането на емблематичната истанбулска църква в джамия.

Египетското правителство може да узакони парцелите, които манастирът се стреми да придобие, като по този начин официално разреши спора, казва депутатът. Според него предоставянето на земята би изпратило силно послание от египетското правителство към света.

Основаният от византийския император Юстиниан през 546 г. православен манастир “Света Екатерина” е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2002 г. Той има културно, религиозно и историческо значение като най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света.

Източник: БТА