Кредитните институции в Хърватия (19 банки и една жилищно-спестовна банка) са отчели нетна печалба от 375 милиона евро през първото тримесечие на тази година, което е с 9,4% по-малко отколкото през същия период на 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватската национална банка (ХНБ).

В резултат на това показателите за доходност са намалели. Възвръщаемостта на активите (ROA) е била 1,8%, докато възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) е била 15,4%. Година по-рано ROA е била 2,12%, а ROE – 18,07%.

През първото тримесечие на 2025 г. общите активи на кредитните институции са намалели с 0,6% в сравнение с края на 2024 г. до 83,7 милиарда евро, като повечето институции са отчели спад.

Общите кредити и аванси (бруто) са намалели с 4%, главно поради спад във високоликвидните активи (салда при централната банка и други безсрочни депозити). Кредитирането на двата най-важни институционални сектора обаче е продължило: кредитите за нефинансови корпорации са се увеличили с 5%, а кредитите за домакинствата са се увеличили с 2,8%.

Общият размер на необслужваните кредити (NPL) остава непроменен от края на 2024 г., но делът им в общия размер на кредитите се е увеличил леко от 2,4% в края на 2024 г. до 2,5% в края на първото тримесечие на 2025 г. ХНБ отдава това увеличение на общия спад на кредитите и авансите. Делът на необслужваните кредити при корпоративните и домакинските кредити продължава да намалява, достигайки съответно 4,3% и 3,6%.

Ликвидността на банковия сектор, измерена чрез коефициента на покритие на ликвидността (LCR), остава висока, подчерта ХНБ. В края на първото тримесечие на 2025 г. всички кредитни институции са изпълнили изисквания минимален LCR от 100%, като средният LCR е бил 222,2%.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Фестивалът „Хляб и сърце“ събира в Тирана над 150 известни международни архитекти от Европа, Азия, Северна и Южна Америка, предаде за БТА албанската агенция АТА.

Разглеждан като иновативно европейско събитие, фестивалът събира архитекти, работещи в Албания с техните партньори от страната и с много гости, за да споделят опит, да разискват как се справят с предизвикателствата на съвременното градско и социално развитие и да допринесат за създаването на политики и стратегии, които да стимулират голямата трансформация на страната в по-широката европейска и балканска перспектива.

В речта си на събитието премиерът Еди Рама похвали фестивала за това, че е поставил Албания на поредната престижна европейска карта, подготвяйки почвата фестивалът „Хляб и сърце“ да се превърне в рамките на няколко години в световноизвестно събитие, съсредоточено върху архитектурата, но и включващо все по-широк спектър от дисциплини в разговора.

Рама заяви: „Всички знаем, че Албания не е страна, която привлича най-визионерските архитекти в света с пари или блясък, но ги привлича с нещо много по-трудно за дефиниране, но и невъзможно за фалшифициране.“

Той добави: „Привлича ги споделена вяра в реалността на една мечта и вярата, че тя може да бъде осъществена не просто тук, а точно тук. Нещо пълно с живот, уникално, нещо все още невероятно свободно. Свободно от комфорта на задушаващите регулации.“

Тъй като фестивалът се провежда в Тирана в деня на Курбан байрама, Рама подчерта, че по свой начин фестивалът е празник на духа.

„Това е акт на крачки напред – не да доминираме над земята, а да я слушаме. Не да се налагаме, а да си представяме заедно. Не да жертваме една визия за друга, а да оставим настрана егото си, за да може на тяхно място да се роди нещо споделено, нещо по-голямо“, каза Рама.

И ако това изглежда просто случайност, Рама изтъкна значението на съвпадението на ново начало със свещения ден.

„Трябва да кажа, че съм пропътувал много пътища във всяко едно отношение и независимо дали са добри или лоши, не вярвам в съвпаденията. Каня всеки от вас да усети връзката между този ден и това ново приключение, да приеме това уникално сближаване не като съвпадение, а като благословия“, каза албанският премиер.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Естония твърдо подкрепя европейския път на Черна гора и е готова да ѝ помогне да приключи преговорите с Европейския съюз до края на следващата година, предаде МИНА. Това заяви президентът на Естония Алар Карис по време на официалното си посещение в Черна гора.

След срещата си с черногорския президент Яков Милатович в Цетине, Карис подчерта ангажимента на Талин към процеса на разширяване на ЕС.

„Насърчаваме ви да продължите започнатите реформи. Сигурен съм, че скоро Черна гора ще стане пълноправен член на Съюза“, заяви той.

Карис призова за засилване на комуникацията и контактите на всички нива между двете страни и предложи Естония да сподели своя опит в областта на реформите и дигиталното управление. Двамата президенти припомниха, че Естония е първата държава, с която Черна гора установява дипломатически отношения след възстановяването на независимостта си, както и първата, ратифицирала Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

В изявлението си Карис изрази готовност за задълбочаване на сътрудничеството в сферата на киберсигурността, образованието и изкуствения интелект, и благодари на Черна гора за подкрепата ѝ към Украйна.

„Мирът трябва да бъде справедлив и основан на международното право и украинския суверенитет“, подчерта той.

Карис изтъкна и успешното сътрудничество в областта на дигиталната трансформация, като припомни, че Естонската академия за електронно управление е помогнала за повишаване на способностите на Черна гора за противодействие на кибератаки.

От своя страна, президентът Милатович потвърди, че Черна гора остава твърдо ангажирана с европейската интеграция.

„Нашата амбиция е ясна — пълноправно членство в ЕС до 2028 г.“, заяви той.

Милатович благодари на Естония за подкрепата ѝ за политиката на разширяване, основана на индивидуални заслуги, както и за признанието ѝ, че Черна гора е сред най-успешните кандидати. Той подчерта, че европейската перспектива на страната ще бъде допълнително потвърдена на срещата на върха ЕС-Западни Балкани догодина, когато Черна гора ще отбележи 20 години от възстановяването на независимостта си.

Черногорският президент изрази благодарност и за подкрепата на Талин за членството на страната в Инициативата „Три морета“, определяйки го като още една стъпка към по-дълбока европейска интеграция.

В контекста на сигурността, Милатович подчерта важността на съвместната работа в рамките на НАТО.

„Като съюзници споделяме отговорността за укрепване на колективната сигурност и искаме да задълбочим сътрудничеството в отбраната“, каза той.

Сред другите приоритети Милатович открои засилването на икономическото сътрудничество, насърчаването на естонските инвестиции и развитието на туризма. По думите му директната авиолиния Талин-Тиват вече води до увеличен интерес от страна на естонски туристи.

„Важно е също да задълбочим партньорството в сферата на дигиталната трансформация, където Естония е световен лидер“, заключи Милатович.

Източник: БТА