На 8 и 9 юни в Италия се провеждат пет референдума, възприемани и като тест спрямо политиката на правителството на премиера Джорджа Мелони, съобщават АНСА, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи ком 24“ и „РАИ Нюз“.

Четири от въпросите, за които ще се гласува, касаят трудовото законодателство. Единият от тях е за премахване на тавана за обезщетения при уволнения в малките бизнеси. Вторият касае сигурността на работното място и по-специално изключването на съвместната отговорност на клиент, работодател и подизпълнител за травмите, получени от служител на работодателя или на подизпълнителя в резултат на специфични рискове, свързани с дейността на компанията работодател или на компанията подизпълнител. Третият е за премахване на законодателните актове, направили по-лесно наемането на срочен трудов договор. Четвъртият въпрос касае пълната отмяна на законодателство, което пречи на компаниите с над 15 служители да връщат на работа отстранени работници, чието уволнение според съда е било незаконно или необосновано, като в случая става дума за възстановяване на работа на работници, наети след 7 март 2015 година.

Референдумите по тези четири въпроса са по предложение на синдиката Обща италианска конфедерация на труда. Той инициира подписка в подкрепа на провеждането на референдумите, която събра 4 милиона подписа. На 20 януари 2025 г. Конституционният съд обяви, че може да се организират референдуми по четирите въпроса, свързани с трудовото право.

Петият въпрос, по който се организира референдум на 8 и 9 юни, касае придобиването на италианско гражданство. Той беше предложен от един от лидерите на проевропейската партия „Повече Европа“ Рикардо Маджи, от няколко малки леви партии и от много асоциации, представляващи гражданското общество. В подкрепа на идеята за организиране на референдум бяха събрани над 630 000 подписа. На 20 януари 2025 г. Конституционният съд каза, че по този въпрос също може да се организира референдум. Въпросът касае намаляване изискването от 10 на 5 години на пребиваването в Италия на пълнолетни чужденци от страни извън ЕС, за да могат те да кандидатстват за италианско гражданство.

Три партии от управляващата коалиция –  консервативната десница „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони, крайнодясната „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини и десноцентристката „Форца Италия“ на вицепремиера и външен министър Антонио Таяни –  обявиха, че ще се въздържат от гласуване и по петте въпроса, припомня АНСА. Малкият коалиционен партньор в управляваща коалиция, партията „Ние, умерените“ на Маурицио Лупи заяви, че ще гласува с „Не“ на всички въпроси.

Основната опозиционна, левоценстристка Демократическа партия официално заяви, че ще гласува с „Да“ на всички пет въпроса. Но някои демократи все пак казаха, че ще подкрепят само въпросите, свързани със сигурността на работното място и с придобиването на италианско гражданство, а ще отхвърлят останалите три, свързани с трудовото право. Опозиционното „Движение 5 звезди“ на бившия премиер Джузепе Конте заяви, че ще гласува с „Да“ на четирите референдума за трудовото законодателство, но оставя симпатизантите му сами да решават как ще гласуват по въпроса за италианското гражданство. Самият Конте каза, че ще гласува с „Да“ и на този въпрос, а ще гласува с „Не“ на въпросите, свързани с трудовото законодателство.

Центристката партия „Италия Вива“ на бившия премиер Матео Ренци призова избирателите й да гласуват с „Да“ на референдума за италианското гражданство и с „Не“ на два от въпросите, свързани с трудовото право, но оставя избирателите й сами да преценят как да гласуват по въпроса за тавана на обезщетенията при уволненията в малките бизнеси и за трудовите злополуки. Проевропейската партия „Повече Европа“ каза, че ще подкрепи само въпросите, свързани с италианското гражданство и сигурността на работното място. Опозиционната ляво-екологична партия „Съюз Зелени Левица“ обяви, че ще гласува с „Да“ по петте въпроса.

Вчера италианският премиер Джорджа Мелони беше попитана от журналисти как ще подходи спрямо референдумите и тя отговори, че ще отиде в избирателната секция, но няма да пусне бюлетини. Това беше определено от опозиционните партии като подигравка с италианците от стана на премиера, отбелязва АНСА. Специалисти по конституционно право казаха, че по принцип е законно човек да отиде в избирателната секция и да не пусне бюлетина, но допълниха, че това е все едно да не си отишъл  изобщо да гласуваш.

В близкото минало Италия е имала много поводи за гласуване на референдум, припомня „Ти Джи Ком 24“. За последно референдум се проведе в страната през септември 2020 г. и на него италианците се произнесоха за намаляване на броя на депутатите и на сенаторите в парламента – съответно от 630 на 400 и от 315 на 200. Избирателната активност тогава беше 51,12 процента и победи с 69,96 процента „Да“-то за намаляване на парламентаристите и сенаторите.

През октомври 2001 г. беше предложена на референдум промяна на раздел пети на италианската конституция с оглед засилване на регионалната автономия и на административната децентрализация. Предложението беше одобрено с 64,2 процента, но при избирателна активност от 34,1 процента.

През ноември 1987 г. италианците гласуваха на референдум относно ядрената енергетика. Той се проведе година след аварията в „Чернобил“. Въпросът, зададен на референдума, не гласеше затваряне на съществуващите АЕЦ в Италия, а касаеше отмяната на стандартите за развитието им. Победи „Да“-то със 71,86 процента при избирателна активност от 65,1 процента и оттогава Италия няма действащи ядрени централи на своя територия. Но правителството на Мелони не веднъж даде индикации за желанието си за реактивиране на ядрената енергетика в страната.

През 1970 г. в Италия влезе в сила закон за разводите. Четири години по-късно няколко партии поискаха анулирането му и подложиха въпроса на референдум. Предложението беше отхвърлено с 59,1 процента от гласувалите при избирателна активност от 87,7 процента.

През 1978 г. в Италия бяха легализирани абортите. Три години по-късно се проведоха два референдума във връзка с това. На единия се предлагаше разширяване на законодателството за абортите, а на другия се предлагаше анулирането му. Гласуваха 79 процента от избирателите и мнозинството от тях отхвърлиха и двете предложения.

Първият референдум в съвременната история на Италия е този през 1946 г. На 2 и 3 юни през тази година италианците се произнесоха дали страната им да продължи да е монархия или да стане република. Гласуваха 89,08 процента от избирателите. Победи републиката с 54,3 процента. Това е първият и последен засега така наречен институционален референдум в историята на Италия.

Малко преди провеждането на настоящите референдуми, на които един от въпросите касае италианското гражданство, италианският парламент прие на 20 май закон относно получаването на италианско гражданство по така нареченото jus sanguinis (кръвно право), според коeто детето на италиански родители, т.е. на баща или майка италианец/италианка, е италианец по рождение, независимо от това къде е родено, припомнят италианските медии, а също и френски  и британски медии като „Журнал дю диманш“ и Би Би Си.

Досега всеки, който можеше да докаже роднинска връзка с италиански гражданин, който на свой ред е живял в Италия след 17 март 1861 г., тоест след създаването на единното Кралство Италия, можеше да получи гражданство по произход според критерия jus sanguinis. Сега  според приетите от парламента нови правила само чужденците, които могат да докажат пряка роднинска връзка с родител или с дядо или баба, роден като италианец, могат да претендират за получаване на италианско гражданство по силата на „кръвното право“.

Законът беше предложен от правителството на Мелони. В изявление на министерството на външните работи на Италия се казваше, че промяната ще освободи ресурси за повишаване на ефективността на консулските служби, така че те да могат да работят изключително в услуга на онези, които имат реална нужда от тях поради конкретната им връзка с Италия. Министърът на външните работи Таяни заяви, че принципът на получаване на гражданство по кръвна линия „няма да бъде изгубен“ и потомците на италианци все още ще могат да стават граждани, но „ще бъдат определени точни граници, особено за да се избегнат злоупотреби или явлението „комерсиализация на италиански паспорти“. „Гражданството трябва да бъде нещо сериозно“, каза Таяни, цитиран от Би Би Си.

От края на 2014  до края на 2024 г. броят на италианските граждани, живеещи зад граница, се е увеличил с 40 процента от около 4,6 милиона на 6,4 милиона, според данни на италианското правителство, цитирани от Би Би Си. Към края на март на настоящата година над 60 000 досиета за поискано италианско гражданство от чужденци, живеещи извън страната, подлежаха на проверка.

Правителството на Джорджа Мелони затегна редица правила във връзка с миграцията, припомнят световните агенции. Ето защо приемането на гореспоменатия закон от италианския парламент не изненадва никого. По същата причина не е изненада и това, че водещите партии от правителството на Мелони не подкрепят и референдума за смекчаване на придобиването на италианско гражданство, който ще се проведе на 8 и 9 юни, отбелязва Франс прес.

Според сегашните закони пълнолетните чужденци трябва да живеят в Италия поне 10 години, за да могат да поискат италианско гражданство чрез натурализация. Децата, родени в Италия от родители чужденци, могат да кандидатстват за италианско гражданство едва след като навършат 18 години.

Намаляването на периода от 10 на 5 години ще постави Италия на едно ниво с Франция, Германия или Великобритания, казват опозиционни партии и организации за защита на правата на мигрантите, като „Оксфам“. В допълнение те искат и гражданството да се предава автоматично на непълнолетните деца.

Ако на референдума за придобиването на гражданство победи „Да“-то, то 2,5 милиона чужденци биха могли да станат италианци, допълва Франс прес.

Според Мелони 10 години живот в Италия е подходяща продължителност за чужденци да поискат италианско гражданство и няма нужда от промяна на закона. Вицепремиерът Салвини също споделя това мнение. Вицепремиерът Таяни обаче миналото лято породи полемика в управляващата коалиция с друга идея. Той предложи непълнолетните чужденци, които в продължение на 10 години без прекъсване са учили в италиански учебни заведения, да могат да получат гражданство, без да се чака те да навършат пълнолетие. Тази идея обаче така и не беше представена под формата на закон, който да се дискутира в парламента, припомня Франс прес.

Любопитното е, че за петте референдума в Италия на 8 и 9 юни ще се гласува с пет различни по цвят бюлетини – розова, жълта, сива, оранжева и зелена, допълва АНСА.

Източник: БТА