ЕС и Киев преговарят за ново търговско споразумение, което ще определи квоти за внос на селскостопански стоки от Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен. 

Общността същевременно от днес възобновява митата и квотите за украински селскостопански продукти, надявайки се да постигне споразумение, което да предвижда по-малки от действащите през последните три години, по думите на еврокомисаря. 

ЕС временно отмени митата и квотите върху вноса на селскостопански продукти през юни 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия, за да помогне на Украйна, след като Русия застраши традиционните ѝ пътища за износ с кораби през Черно море. 

Брюксел и Киев преговарят за ново дългосрочно споразумение, в което ЕС се стреми да постигне баланс между подкрепата на Украйна във войната ѝ с Русия и отчитането на опасенията на европейските фермери относно по-евтиния украински внос.

„Това, което ще бъде договорено, ще бъде нещо средно между квотите по съществуващото Споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA) и обемите от Регламентът за автономни търговски мерки (АТМ)“, каза еврокомисарят Кристоф Хансен за Ройтерс.

Споразумението се отнася до търговията между Украйна и ЕС отпреди войната, докато Регламентът за автономни търговски мерки, представляващ либерализирана търговия с Украйна, който влезе в сила на 4 юни 2022 г. за срок от една година, временно преустанови квотите за украински внос в общността.

Украинският министър на аграрната политика и прехраната Виталий Ковал заяви пред Ройтерс тази седмица, че Киев настоява за споразумение за по-високи квоти, отколкото е имал преди войната.

Фермерите от ЕС се оплакват, че големи доставки на по-евтин украински внос на захар по силата на военновременните митнически изключения са подкопали местните доставки. ЕС задейства „аварийни спирачки“, за да въведе отново квоти за продукти, включително захар и яйца, през последната година, в отговор на нарастващия внос.

Вносът на украинска захар в ЕС се покачи до 400 000 тона през сезон 2022/23 и над 500 000 тона през сезон 2023/24, което значително надвишава предвоенната квота от 20 000 тона.

Хансен заяви, че новите квоти за захар ще бъдат „значително по-високи“ от тези в предвоенните споразумения.

„Мисля, че можем да поемем определено количество от тези продукти“, каза той, като отбеляза чувствителните въпроси около захарта, птичето месо и яйцата.

Преговорите по новото споразумение между ЕС и Украйна започнаха на 2 юни. Хансен заяви, че е възможно да се постигне споразумение до лятото. „Сега зависи от двете страни, мисля, че технически това би могло да бъде осъществено“, каза той.

Селскостопанските стоки представляват около 60 на сто от общия износ на Украйна миналата година, като ЕС е закупил около 60 на сто от тези стоки на стойност около 15 милиарда долара.

Загубата на безмитния достъп до пазара на ЕС може да коства на Киев 3,5 милиарда евро (3,99 милиарда долара) годишни приходи, заяви Ковал миналия месец.

„Нашата солидарност с Украйна е по-твърда от всякога и затова сме много ангажирани да изпълним това споразумение възможно най-бързо“, каза Хансен.

Предвоенният квотен режим, който се прилага от днес, включва и облекчени правила за лицензите за внос на някои стоки като птиче месо и яйца.

Източник: БТА

Италианската икономика нараства с 0,6 на сто тази година, съобщи Националният статистически институт ИСТАТ (ISTAT), цитиран от Ройтерс, като понижи прогнозата си спрямо декемврийските предвиждания за растеж от 0,8 на сто на фона на нарастващата несигурност относно въздействието на митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп.

В своя двугодишен доклад за икономическите перспективи ИСТАТ прогнозира също, че брутният вътрешен продукт (БВП) на третата по големина икономика в еврозоната ще се увеличи с 0,8 на сто през 2026 година.

ИСТАТ съобщи, че растежът тази и идната година ще бъде подкрепен изцяло от вътрешното търсене, докато търговските потоци ще имат отрицателно въздействие и през двете години.

През април правителството на премиера Джорджа Мелони намали наполовина първоначалната си прогноза за икономическия растеж за тази година до 0,6 на сто, след като икономиката регистрира ръст от 0,7 на сто през всяка от последните две години.

Повечето анализатори оценяват очаквания годишен растеж за тази година на между 0,4 на сто и 0,7 на сто.

Рим очаква БВП да нарасне с 0,8 на сто през 2026 г., което е под предходната цел за 1,1 на сто.

Въпреки отчетения от италианската икономика спад трудовият пазар се държи относително добре. Данните от тази седмица сочат, че темпът на безработицата се е понижил до 5,9 на сто през април от 6,1 на сто предходния месец. 

ИСТАТ очаква средно ниво на безработицата от 6 на сто тази седмица, което е спад спрямо 6,2 на сто, прогнозирани през декември, и очаква спад до 5,8 на сто идната година. 

Източник: БТА

Община Шумен подписа споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което се отпускат 38 млн. лв. за реновиране на градския стадион „Панайот Волов“, съобщи на брифинг днес кметът на Шумен проф. Христо Христов. По думите му той и министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов са подписали вчера и споразумение за финансиране на проектиране и изграждане на градския пазар в Шумен, както и за изграждането на новия градски басейн.

Ако проектът за изграждане на градския стадион бъде изпълнен в цялост, ще има възможност на него да се проведе европейското първенство по лека атлетика, както и да домакинства на футболни срещи от турнира „Лига Европа“ и следващият по значимост европейски клубен турнир, отбеляза проф. Христов. Според него строителството на стадиона ще отнеме около три години. 

Той посочи, че освен тези проекти, сред приоритетите за него и екипа му са ремонтите на бул. „Симеон Велики“, на улица „Университетска“, отсечката от района на Хиподрума в града до Пети километър, изграждането на новия басейн и новото локално платно на ул. „Марица“.  

„Искам да отбележа и ролята на министър Иван Иванов, който като шуменец много помага на града. Нашите заявления за големите шуменски обекти са изпратени още през август 2024 г. и сключените споразумения сега са от голяма важност за ускорението на обновлението на Шумен. Предстои да се сключи и договорът с изпълнителя на големия ремонт на бул. „Симеон Велики“ на стойност около 24 млн. лева, като ще бъде обхванато трасе от около пет километра, от край до край“, каза още проф. Христов, след което представи данни за извършените ремонти по улиците и междублоковите пространства в Шумен, както и предстоящите дейности по ремонтната програма на общината за следващите месеци. 

Той припомни, че Община Шумен има подготвени проекти на обща стойност около 150 млн. лева, както и че в капиталовата програма на Община Шумен са заложени целево 500 000 лв. за шест села в общината – Дибич, Ивански, Друмево, Мадара, Царев брод и Градище, и заяви, че другата седмица ще провери извършените дейностите в Дибич и Ивански.

Завистник-кметът по икономическо развитие Николай Колев, съобщи, че на 20 юни ще бъде направена първа копка по изграждането на кръгово кръстовище на околовръстния път за Варна, при отбивката за с. Мадара. Това ще улесни трафика в района и достъпа до Индустриалния парк в Шумен. Проектът, на стойност 1,6 млн. лв., се изпълнява съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура“ и с подкрепата на МРРБ и Министерството на иновациите и растежа. Отделно ще се изгражда ново осветление в рамките на индустриалната зона – от околовръстния път към Русе, до новото кръгово кръстовище на отбивката за село Мадара. Ще бъдат монтирани в района и над 90 осветителни тела, каза още Колев. Той допълни, че предстои разширяване на Индустриалния парк с около 100 декара. На новия терен е предвидено да бъде изградена вътрешна инфраструктура – улици, канализация, водопровод, оптичен кабел, газопровод и електропроводи, което, по думите му, ще даде възможност да се предлагат терени на нови инвеститори.

Източник: БТА