Дания ще изпрати затворници в Косово в първата част на 2027 г. по силата на споразумение за отдаване под наем на килии в Джилян (Гниляне), Източно Косово, потвърдиха от датските затворнически служби пред албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).

Постигнатото през 2022 г. споразумение предвижда отдаване под наем на 300 килии от затвора в Джилян на Дания за срок от десет години, като се очаква за това Косово да получи 210 милиона евро. Тези средства ще бъдат вложени в изправителните институции на страната и в проекти за възобновяеми източници на енергия.

Според плана Дания няма да може да изпраща престъпници, обвинени в тероризъм или военни престъпления, както и психично болни затворници, отбелязва Асошиейтед прес. Датски надзирател ще управлява сградата с 300 килии, като ще бъде придружаван от косовски надзирател и местен екип.

Косовският парламент ратифицира споразумението на 23 май 2024 г., две години след като то беше подписано, припомня Радио Свободна Европа. Съгласно сделката лицата, които ще бъдат трансферирани в Косово, няма да бъдат датски граждани.

Затворниците ще напускат Косово, след като излежат присъдите си, информира вестник „Коха диторе“. Според Франс прес след изтърпяване на наказанията лицата ще бъдат изпращани по родните си страни.

От датските затворнически служби заявиха още пред РСЕ, че към Косово са подадени специфични изисквания за реновиране и приспособяване на затвора в Джилян. Те ще включват нова сграда за работниците и нови пространства за свиждания, като се очаква работата по тях да започне това лято. 

Според датските затворнически служби това е сложна задача, тъй като косовски затвор ще трябва да започне да функционира по датските правила. Датски представители редовно посещаваха затвора в Джилян с цел планиране на предстоящата работа по затвора.

Генералният директор на Косовските изправителни институции (SHKK) Исмаил Дибрани потвърди в края на май пред медията, че първите затворници от Дания се очаква да бъдат трансферирани в затвора в град Джилян „през април 2027 г.“. 

Съгласно споразумението Дания е обещала начална сума от пет милиона евро за покриване на разходите по време на преходния период – от влизането в сила на споразумението до пълното започване на работа на затвора.

Датските затворнически служби потвърдиха пред РСЕ, че средствата са били изплатени. Плащанията от тук насетне ще се осъществяват на всеки три месеца в зависимост от настанените в институцията затворници от Дания.

Сградата, в която ще бъдат държани затворниците, се намира в село Пасяк близо до Джилян, на 50 километра южно от столицата Прищина, информира АФП. Тясната пътека, водеща от главния път до центъра за задържане, разделя селото на две, като оставя около 1500 негови жители от едната страна, докато училището, джамията и гробището са от другата, близо до самия затвор, ограден с бодлива тел и високи наблюдателни пунктове.

Проектът озадачава местното население. „Не знаем кого ще доведат или дали ще представляват заплаха за селото“, чуди се Зеке Зека, 57-годишен фермер, който заема и кметския пост. „Ако бяха добри, Дания щеше да ги задържи и да не ги премества“ извън своята територия, смята той. Съпругата му, 57-годишната Хасиме, съжалява, че затворът е практически на прага ѝ, но признава пред АФП, че никой не ги е попитал за мнението им.

Съмнението се е разпространило дори и в самата институция, където надзирателите се чувстват дискриминирани, отбелязва АФП. „Ще продължим да работим за същата заплата, но по датска система, която е по-взискателна и има едни от най-строгите стандарти в Европа“, обясни един от тях пред АФП по време на обиколка на затвора, като предпочете да остане анонимен.

Директорът на затворническите служби на Косово Исмаил Дибрани заяви пред агенцията, че адаптирането на изправителната институция в Джилян ще включва също „работилници, където затворниците могат да работят в печатарство, шиене, дизайн и т.н.“.

Датското правителство назначи през април висш служител – Мадс Байер – за съвместно управление на затвора в сътрудничество с местните власти. Неговата работа, потвърди той пред Франс прес, ще бъде „да гарантира, че затворниците изтърпяват присъдите си в съответствие с датските правила и при условия, сравними с прилаганите в датските затвори“.

Въпреки че Комитетът на ООН срещу изтезанията, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и няколко други неправителствени организации изразиха загриженост относно този проект, косовският пример представлява голям интерес в Европа, отбелязва агенцията.

Преместването на затворници е тема, която „не е табу“, заяви наскоро френският президент Еманюел Макрон, а Швеция обяви във вторник намерението си да наеме затворнически пространства в Естония.

„За разлика от повечето европейски държави, които са изправени пред пренаселеност на затворите, ние разполагаме с достатъчен капацитет“, заяви Дибрани. Той допълни, че капацитетът на косовските затвори е 2800 места, а към момента в страната има около 1800 затворници.

„След подписването на споразумението (с Дания) получихме множество искания от европейски държави за огромни суми. Но все още не сме го обсъждали“, добави той.

Източник: БТА

Непознат мъж с автомобил е блъснал днес в Нови Сад активистката Мария Сърдич след акцията „16 минути тишина“ на главно кръстовище в града, съобщи Гражданско движение Браво, цитирано от регионалната телевизия Ен 1.

„Това директно нападение с автомобил срещу нашата членка бе съобщено на полицията, а от Гражданско движение „Браво“ искаме от отговорните органи – полицията и прокуратурата – спешно да идентифицират и да повдигнат обвинение на нападателя“, пише в съобщение на организацията. 

Посочва се още, че преди да блъсне Сърдич, шофьорът е слязъл от колата си и вербално е нападнал протестиращите граждани.

След падането на козирката на жп гарата в сръбския северен град Нови Сад, довело до смъртта на общо 16 души, граждани започнаха ежедневни протести първо под надслов „15 минути тишина“, а след това „16 минути тишина“ в памет на загиналите. Те блокират главно кръстовище в града всеки ден в часа на инцидента от 11:52 до 12:06 ч.

Сърдич обясни, че е участвала в мирния протест, когато мъжът е влязъл във вербален сблъсък с протестиращите. „Не бих повторила обидите им, към мен се обърна директно само веднъж и казах, че използвам конституционното си право да изразя протест“, посочи тя пред медиите.

По думите ѝ, автомобилът я е блъснал след като протестът е приключил и тя вече си е тръгвала. Колата се е отклонила от лентата си, блъснала я е странично и след това отново се е върнала в лентата си и е продължила. Полиция е пристигнала на място скоро след инцидента, а жената е отведена в болница.

Гражданското движение припомня, че това не е първият път, когато граждани са нападнати по време на акция в памет към пострадалите в инцидента на 1 ноември. „Смятаме, че такива нападения са подтикнати от атмосферата на насилие и безнаказаност, която систематично се поддържа от режима, който с отношението си изпраща послание, че насилието срещу инакомислещи е позволено“, подчертават от организацията.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА