Европейската комисия търси възможности за опростяване на процедурите за присъединяване към ЕС, за да се избегне опасността двустранни въпроси да засягат процеса в този толкова чувствителен геополитически контекст. Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос в изслушване пред комисията на Европейския парламент по външни работи.

Тя изрази готовност да сътрудничи в диалога между Скопие и София. Имаме политическа цел преговорите за присъединяване с Република Северна Македония (РСМ) да започнат по същество, веднага щом бъдат въведени необходимите конституционни промени. България и РСМ трябва да започнат преговори и да намерят решение на този двустранен въпрос, готова съм да сътруднича при необходимост, каза Кос.

Еврокомисарят отбеляза, че с Албания вече се водят преговори по 24 глави. Кос посочи, че е призовала Сърбия да продължи реформите и да възстанови общественото доверие. Тя уточни, че е казала на сръбския президент Александър Вучич, че пътуването му до Москва за тържествата на 9 май усложнява европейските усилия за неговата страна.

Европейският път на Косово преминава през нормализиране на отношенията със Сърбия, каза Кос. Тя призова за бързо съставяне на новите косовски институции след последните избори. 

В Босна и Херцеговина политическият застой продължава, но вратата на ЕС остава отворена, посочи еврокомисарят. Черна гора напредва бързо в преговорите с ЕС, шест глави са затворени и се очаква до следващата година преговорите да завършат, добави Кос.

Турция остава стратегически партньор за ЕС, в общ интерес е страната да остане свързана с европейските ценности, допълни тя. По нейните думи властите в Грузия отдалечават държавата от европейския път и създават заплахи за основите на демокрацията в страната.

Трябва непременно още сега да предприемем следващите стъпки с Украйна и Молдова, всичко е готово и е в ръцете на Съвета на ЕС за начало на преговорите, каза Кос. Ако искаме мир и сигурност в Европа, трябва да бъдем независими и да завършим обединението на Европа, това е не само морално задължение. Разширяването става част от европейското обединение и е икономически катализатор. Кандидатстващите за присъединяване страни трябва да извършат реформи, да имат устойчиви демократични институции и икономики, добави Кос. Тя изрази надежда в близките четири години поне още една държава да бъде приета в ЕС.

В отговор на думите на еврокомисаря, свързани с България, евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) възрази, че между София и Скопие няма двустранен проблем. Преговорната рамка с РСМ бе одобрена от 27 държави от ЕС и от кандидатстващата за присъединяване страна, отбеляза той. Съжалявам, че гражданите на РСМ губят толкова време заради неизпълнението на заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г., добави той.

Станислав Стоянов (ЕСН/“Възраждане“) допълни, че България през 2022 г. вдигна ветото по процеса на присъединяване на РСМ. Ако говорим за двустранни проблеми, двете страни са РСМ и ЕС, каза той. Стоянов съобщи, че е поискал като докладчик в сянка разследване за изтичане на информация за подготовката на доклад на ЕП за напредъка на РСМ. Натъкнахме се на сериозни нарушения, оказва се, че РСМ работи активно по съставянето на документа, поясни Стоянов.

Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН) заяви, че е в шок как поправка в доклада, която е предложил писмено, бива коментирана на следващия ден от премиера на РСМ.

Източник: БТА