Модерната търговия е готова за въвеждането на еврото, а процесът по превалутиране ще изисква усилия не само от институциите и бизнеса, но и от потребителите. Това беше посочено по време на пресконференция в Бургас, организирана от Сдружението за модерна търговия. Изпълнителният му директор Николай Вълканов заяви, че компаниите в сектора се готвят за преминаване към еврото „буквално от две години, ако не и повече“, като подчерта, че „отговорността на големите компании е огромна“.

„Банките ще превалутират автоматично вашите депозити, вашите кредити. Работодателите автоматично също така ще превалутират заплатите и пенсиите. Разходната част на домакинствата, кешовата, също ще мине през търговците, но не става въпрос само за търговците на храни или големите вериги, а за цялата търговия на дребно в страната и сектора на услугите, включително заведенията,“ обясни той. Според него, процесът е „стресов не само за гражданите, но и за хората на първа линия – касиери и магазинери, които ще обслужат клиентите в този период“.

Вълканов припомни и очакваната официална дата за приемане на България в еврозоната – 1 януари 2026 г., като финалното решение се очаква на 8 юли т.г. След тази дата ще влезе в сила законово задължение за търговците да обозначават цените в лева и евро, използвайки официалния курс на БНБ – 1,95583 лв. за 1 евро.

„Търговците трябва да знаят, че курсът не подлежи на съкращение. Изчисленията трябва да се правят с пълната му стойност и да се закръглят до втората десетична запетая по установени правила. Ако има закръгляване, то ще бъде в рамките на част от стотинка“, уточни Вълканов. Той коментира и опасенията за възможни злоупотреби при закръгляване на цени, като заяви: „Това опасение, че при превалутиране и закръгляване ще се получат възможности за злоупотреби, не е основателно. Ефектът е изключително малък, дори пренебрежим. Пазарът ще накаже бързо всеки търговец, който си позволи да злоупотреби“, Според него „конкуренцията в търговията на дребно е много голяма“, което не позволява сериозни отклонения в цените. Освен това контролни органи ще извършват проверки и ще преценяват дали дадено увеличение е обосновано.

Вълканов даде разяснения и относно практическите аспекти на въвеждането на еврото. „БНБ има ангажимент да зареди търговските банки с необходимите количества еврови банкноти и монети. Всеки търговец, в договор със своята банка, трябва да получи първоначални комплекти до 31 декември 2025 г., но няма да има право да ги използва преди 1 януари“.

„Периодът на двойно етикетиране ще продължи до 31 декември 2026 г., а от 1 февруари 2026 г. плащанията в търговията ще бъдат изцяло в евро. Все пак възможността за обмен на левове в евро ще остане за неограничено време“, допълни той.

На пресконференцията беше обсъдена и подготовката на малките магазини, за които се очаква процесът да бъде по-натоварващ, особено в случаите, когато липсва автоматизация.

„Да, кварталната бакалия ще има по-големи затруднения, особено ако етикетирането се извършва на ръка. Но всеки търговец трябва да бъде максимално подготвен и изряден, за да запази клиентите си“, призова Вълканов. Относно санкциите той уточни, че те са предвидени в закона и варират между 400 и 7000 лв., като се предвижда предписание при първо нарушение, а санкция – само при повторно неспазване.

„Контролните органи няма да отрязват главата на всеки. Може да има човешка грешка, но тя ще се коригира с предписание. Санкции ще се налагат само при отказ или повторно нарушение“, каза още Вълканов.

Според данните, представени по време на събитието, броят на работещите в сектора на търговията продължава да расте както в големите вериги, така и в малките магазини, което показва, че процесите на модернизация вече обхващат целия пазар.

Източник: БТА

Модерната търговия в България е със съществен социално-икономически принос, като през 2024 г. създава общ ефект от 15,5 млрд. лева за икономиката. Това показват данните от изследването „Роля и социално-икономически принос на модерната търговия в България с акцент Бургаска област“, представено днес на пресконференция в Бургас от Института за пазарна икономика (ИПИ) и Сдружението за модерна търговия (СМТ).

„Търговията на дребно ще бъде една от най-засегнатите сфери при преминаването към еврото, защото именно там се случва контактът с потребителите и ще се изисква двойно обозначаване на цените. Затова е важно да познаваме състоянието на модерната търговия“, заяви на пресконференцията Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.

По думите му модерната търговия не е част от официалната статистическа класификация, затова анализът включва над 300 предприятия и обхваща около 70 вериги – хранителни и нехранителни, които оперират под единен търговски бранд с обща логистика.

През 2024 г. приходите от продажби на компаниите в модерната търговия достигат 20 млрд. лв. „Това е значителен ръст спрямо предходната година, движен от по-високото потребление, високата заетост и ръста на възнагражденията“, подчерта Ганев. Данните са предварителни, базирани на информация от членовете на СМТ и индекси на НСИ, тъй като голяма част от отчетите за 2024 г. още не са публикувани.

По оценка на ИПИ, над 57 000 души са заети в сектора, което представлява около 27,6 на сто от наетите в търговията на дребно. Трудовите възнаграждения, изплатени от компаниите в сектора, възлизат на 1,6 млрд. лв., или 2,6 на сто от всички трудови доходи в страната.

„Можем да кажем, че всеки четвърти в търговията на дребно работи в модерната търговия. От пандемията насам секторът е увеличил работните си места с 10 000 души“, каза още икономистът.

Модерната търговия генерира и значителна част от инвестициите – над 50 на сто от дълготрайните материални активи в сектора са в големите вериги. „Това е логично – самото име предполага инвестиции в модернизация, логистика и нови обекти“, отбеляза Ганев.

В Бургаска област в модерната търговия са заети близо 2500 души, което представлява около 3 на сто от всички наети в частния сектор. „Традиционно по морето делът на търговията е по-висок, заради туризма и повишеното потребление“, коментира Ганев.

Разходите за дълготрайни материални активи на компаниите в търговията на дребно в Бургас през 2023 г. достигат 56 млн. лв., като това поставя региона на трето място в страната след София и Пловдив. „Това показва, че инвестиционната активност в Бургас е изключително висока“, посочи той.

ИПИ отчита и значително по-висока производителност на труда в модерната търговия – четири до пет пъти по-висока от тази в микропредприятията. Съответно и възнагражденията са значително по-високи. През 2024 г. средната месечна заплата в търговията на дребно е 1580 лв., докато в модерната търговия тя надхвърля 2400 лв.

„Виждаме над 50 на сто разлика в заплащането в полза на модерната търговия. Това е показателно, че секторът е конкурентен и устойчив“, заяви Ганев. Той отбеляза, че заплатите в модерната търговия надвишават дори средната за страната – нещо нетипично за сектори като търговия, строителство и хотелиерство.

Общият икономически ефект от дейността на модерната търговия през 2024 г. се оценява на 15,5 млрд. лв., от които 9,3 млрд. лв. са преки ефекти, а 5,5 млрд. лв. – вторични.

„Когато една верига закупи български продукт – месо, хляб, кисело мляко – това директно създава търсене в икономиката“, обясни икономистът. От преките ефекти 5,9 млрд. лв. са насочени към български производители на храни и нехранителни стоки; 1,5 млрд. лв. – за външни услуги и материали (включително реклама и комунални разходи); 1,3 млрд. лв. – нетни доходи на наетите; 550 млн. лв. – инвестиции в икономиката. 

„Само хранителните вериги са изплатили 4,7 млрд. лв. на български производители на храни“, уточни Ганев.

„Модерната търговия ще бъде във фокуса на процеса по преминаване към еврото. Тя вече започна да обозначава цените в двете валути“, отбеляза Ганев, като добави, че на 8 юли се очаква финалното решение на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) за датата и курса на присъединяване на България към еврозоната.

„Темата дали да влезем в еврозоната вече отива на заден план. Изборът е направен, законодателството е прието, институциите са подготвени. Това, което предстои, е техническо изпълнение, за което сме готови“, заключи Петър Ганев.

Източник: БТА

Ще бъде изпратено ново искане за второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през юли, съобщи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на днешния парламентарен контрол.

„Ако всичко е наред, бихме могли да получим второто плащане през септември“, посочи той. По думите му третото плащане може да бъде получено преди края на годината.

Това означава, че до края на 2025 г. в България биха могли да постъпят половината от средствата по НПВУ, подчерта вицепремиерът Дончев.

Томислав Дончев уточни, че в резултат на преговорите с Европейската комисия (ЕК) е постигнато съгласие на този етап да отпадне ангажиментът за либерализация на пазара за битови потребители. Освен това позицията на българското правителство е, че страната вече е изпълнила ангажимента си, свързан с Пътната карта за климатична неутралност и не са необходими допълнителни стъпки в тази посока.

ЕК е проявила разбиране по отношение на позицията, че не бива и не трябва със закон да се определя крайна дата за затваряне на мощности за производство на електроенергия.

„В резултат на преговорите беше поискано изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост и беше оттеглено искането за второ плащане, докато тези промени в реформите бъдат отразени“, заяви Томислав Дончев.

Вицепремиерът допълни, че предизвикателствата пред България не се изчерпват само с реформите, а се отнасят и до инвестициите. Той припомни, че към началото на годината плащанията по Плана са били едва 7-8 процента, което е крайно недостатъчно, предвид срока за изпълнение – август следващата година.

В този контекст, в режим на консултации и преговори с ЕК, са били ревизирани около 30 инвестиции от Плана. Осем от тях са отпаднали изцяло – това са проекти, за които не е имало дори подготвени или обявени обществени поръчки и които са били без реална възможност за изпълнение. За други проекти е бил променен бюджетът, допълни Дончев.

При инвестиции с реален шанс за реализация в срок е предвидено увеличение на финансирането, отбеляза вицепремиерът. Такива са проектите в железопътния транспорт. Няколко в сферата на здравеопазването също ще получат допълнителни средства, включително за закупуване на нови хеликоптери линейки. Ще бъдат реализирани и допълнителни инвестиции в метрото. По думите на Дончев са предвидени 65 млн. лева за метролиния 3 и още 84 млн. лева – за закупуване на нов подвижен състав.

Източник: БТА