Свят
Русия и Украйна се споразумяха за нова размяна на военнопленници и връщане на тела на убити войници

Русия и Украйна обявиха, че са се споразумели на днешните мирни преговори да разменят още военнопленници и да върнат телата на общо 12 000 убити войници, предаде Ройтерс.
Воюващите страни разговаряха в продължение на по-малко от час в Истанбул на втора подобна среща от март 2022 г.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че срещата е била чудесна и че той се надява да събере руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски за среща в Турция с американския президент Доналд Тръмп.
В крайна сметка обаче не бе постигнат пробив по предложението за прекратяване на огъня, което Украйна, европейските ѝ съюзници и Вашингтон призовават Русия да приеме.
Москва казва, че иска дългосрочно решение, а не пауза във войната. Киев твърди, че Путин не проявява интерес към мира.
Съветникът на Кремъл Владимир Медински каза, че руските преговарящи са връчили на украинските си колеги подробен меморандум, очертаващ условията на Москва за цялостно прекратяване на огъня.
Медински, който оглавява руския екип, каза, че Москва също така е предложила „конкретно прекратяване на огъня за период от два до три дни в някои сектори на фронта“, за да могат да бъдат събрани телата на убитите войници.
Всяка от страните каза, че ще предаде на другата телата на 6000 убити войници.
Освен това те ще извършат още една голяма размяна на военнопленници, след като 1000 военнопленници от всяка страна бяха разменени след първия тур на разговорите в Истанбул на 15 май.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров, който оглавяваше делегацията на Киев, каза, че новата размяна ще бъде съсредоточена върху тежко ранените и младите хора. Умеров каза още, че Москва е връчила на Украйна проект на мирно споразумение и че Киев – който е изготвил своя собствена версия – ще направи оценка на руския документ.
Украйна предлага да бъдат проведени още разговори преди края на юни, но смята, че единствено среща между Зеленски и Путин може да реши множеството спорни въпроси, каза още Умеров.
Началникът на кабинета на Зеленски Андрий Ермак каза, че делегацията на Киев е поискала да бъдат върнати редица деца, за които казва, че са били депортирани в Русия.
Москва твърди, че децата са били преместени, за да бъдат защитени от сраженията. Медински каза, че в списъка на Украйна има 339 имена, но децата са били „спасени“, а не отвлечени.
Ден по-рано Украйна извърши една от най-амбициозните си атаки от началото на войната, като използва дронове в Сибир и на други места, за да вземе на прицел способни да носят ядрени оръжия руски бомбардировачи с голям обсег.
Гневни военни блогъри призоваха Москва да отвърне мощно.
И двете страни, по различни причини, искат да продължат да ангажират Тръмп в мирния процес, но очакванията за пробив днес бяха ниски, коментира Ройтерс.
Украйна смята досегашния подход на Русия за опит да бъде принудена да капитулира – нещо, което Киев заявява, че никога няма да направи, а Москва, която напредна на бойното поле през май с най-бързите темпове от шест месеца, казва, че Киев трябва да приеме руските условия за мир или ще загуби още територия.
Путин изложи първоначалните си условия за незабавен край на войната миналия юни: Украйна трябва да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и да изтегли войските си от цялата територия на четирите украински региона, към които Русия изразява претенции и контролира в по-голямата им част.
Съгласно предложената от Украйна пътна карта Киев иска да няма ограничения за военната му мощ след каквото и да било споразумение за мир, да няма международно признание на руския суверенитет над частите от Украйна, превзети от силите на Москва, както и да бъдат изплатени репарации.
Русия в момента контролира малко под една пета от Украйна или около 113 100 кв. километра.
Путин изпрати армията си в Украйна на 24 февруари 2022 г. след продължили осем години сражения в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските сили.
САЩ, които през мандата на президента Джо Байдън бяха основният източник на Украйна на съвременни оръжия, казват, че от 2022 г. в конфликта са били убити или ранени 1,2 милиона души.
Тръмп нарече Путин „луд“ и се скара със Зеленски публично в Овалния кабинет, но американският президент казва и че смята, че мирът е постижима цел и че ако Путин се забави е възможно САЩ да наложат строги санкции срещу Русия.
Източник: БТА
Свят
Израел заяви, че е прихванал ракета, изстреляна от Йемен – няма жертви

Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) съобщиха в канала си в социалната мрежа „Телеграм“, че са прехванали ракета, изстреляна от Йемен, предаде ДПА.
Сирени за въздушна тревога се чуха по-рано в някои централни части на Израел, включително в Йерусалим и на Западния бряг. Според официалните съобщения няма пострадали или понесени значителни щети.
От седмици насам в различни части на страната се задействат предупреждения поради ракети, изстреляни от Йемен. Повечето от тях са прехващани във въздуха. Преди месец обаче ракета попадна за първи път близо до международното летище „Бен Гурион“ край Тел Авив, ранявайки няколко души.
От началото на войната в Газа през октомври 2023 г. проиранските бунтовници хуси редовно атакуват Израел с ракети и дронове, твърдейки, че го правят в знак на солидарност с палестинската ислямистка групировка „Хамас“ в Газа.
Атаките на хусите отново се засилиха от средата на март. Израел отговаря с въздушни удари по техни цели, включително скорошни по летището йеменската столица Сана.
/ВТ/
Източник: БТА
Свят
Русия нанесе серия от удари с ракети и дронове по Украйна

Русия нанесе вълна от интензивни удари с дронове и крилати ракети срещу Украйна през нощта, съобщиха местните медии, цитирани от ДПА.
Атаките са били насочени към столицата Киев, големите градове и далечните западни региони на страната, съобщи „Киев Индипендънт“.
Сирени за въздушна тревога са чути във всички региони, като украинските военновъздушни сили предупредиха, че няколко руски бомбардировача са излетели и вероятно вече са изстреляли крилати ракети.
„Вражески дронове се приближават един след друг към столицата от различни посоки и във въздушното пространство на града“, написа в приложението „Телеграм“ Тимур Ткаченко, началник на военната администрация на Киев, цитиран от Ройтерс. Той допълни, че отломки от дрон са попаднали в три района на двете страни на река Днепър, която пресича града. Един дрон е паднал върху сграда, заяви той.
Трима души са ранени, съобщиха местни служители, които призоваха жителите да потърсят подслон. Военната администрация на града предупреди за потенциални аварийни прекъсвания на електрозахранването в източен Киев поради щетите.
В северната Черниговска област дрон „Шахед“ се e взривил близо до жилищна сграда, разбивайки прозорци и врати, според началника на областната военна администрация Дмитро Брижински. Той добави, че експлозии от балистични ракети са регистрирани и в покрайнините на града.
Не е ясно дали атаките са част от широко очаквания мащабен отговор от страна на Русия след координираните удари с дронове на Украйна по няколко руски военни летища дълбоко зад фронтовата линия в края на миналата седмица.
Снощи украинският президент Володимир Зеленски оплака разрушенията, причинени в пристанищния град Херсон от руските бомбардировки.
Руските удари са разрушили сградата на областната администрация, заяви Зеленски в вечерното си обръщение.
„Това не е първият път, когато атакуват тази сграда, но днешният удар беше очевидно демонстративен. Нямаше никаква военна логика зад него“, заяви той. Според него Москва е „обсебена от войната, погълната от омраза и желание да унищожи живота на другите народи“.
„Можеш да победиш такива само със сила – силата на дипломацията, санкциите, оръжията и технологиите“, допълни украинският президент.
Според местните медии три планиращи бомби са поразили сградата при две атаки, а четвърта е поразила жилищен блок. Въпреки тежките щети, първоначално беше съобщено само за един ранен.
„Това е ежедневната реалност на това, което на руснаците, за съжаление, им е позволено да правят. Светът, за съжаление, им позволява да го правят“, заключи украинският президент.
Източник: БТА
Свят
САЩ наложиха безпрецедентни санкции на четирима съдии от Международния наказателен съд

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп наложи санкции срещу четирима съдии от Международния наказателен съд (МНС) – безпрецедентен отговор на разследването на трибунала за предполагаеми военни престъпления, извършени от американски военни в Афганистан и на издаването от съда на заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, предаде Ройтерс.
Вашингтон наложи санкции срещу Соломи Балунги Боса от Уганда, Лус дел Кармен Ибанес Каранса от Перу, Рейне Аделаида Софи Алапини Гансу от Бенин и Бети Холер от Словения, според изявление на държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
„Като съдии от МНС тези четири лица активно са участвали в незаконните и безпочвени действия на МНС, насочени срещу Америка или нашия близък съюзник Израел. МНС е политизиран и лъжливо претендира за неограничена свобода на действие да разследва, повдига обвинения и преследва граждани на САЩ и нашите съюзници“, заяви Рубио.
МНС заяви в отговор, че санкциите са опит за подкопаване на неговата независимост.
„МНС стои изцяло зад своя персонал и ще продължи работата си“, се казва в изявление на съдебния орган.
/ВТ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Спортпреди 1 седмица
Венцеслав Стефанов: „В българския футбол трябва да играят българи“
-
Българияпреди 1 седмица
Министерството на външните работи предупреждава българите в Румъния за опасни метеорологични условия днес и утре
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Святпреди 1 седмица
АПА: Австрийският вицеканцлер призова международната общност „да спре да си затваря очите“ за конфликта в Близкия изток
-
Българияпреди 1 седмица
Очаква се ремонтът на Основно училище „Димитър Талев“ в Пловдив да бъде завършен до началото на новата учебна година
-
Българияпреди 1 седмица
Трябва да направим всичко възможно да няма хора, работещи без договор, каза министър Борислав Гуцанов