Балкани
Имаме безпокойство за сигурността в дългосрочен план в Черноморския регион, заяви Никушор Дан във Вилнюс

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви днес, че съществува „безпокойство за сигурността в дългосрочен план в Черноморския регион, включително в Република Молдова“, съобщава Аджерпрес.
Румънският държавен глава се намира днес на първото си задгранично пътуване от поемането на мандата си за участие в срещата на върха във Вилнюс на формата „Букурещ-9“ (Б9) и северните страни. Той участва в съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, украинския президент Володимир Зеленски, президента на Полша Анджей Дуда и премиера на Дания Мете Фредериксен, чийто домакин беше президентът на Литва Гитанас Науседа.
Никушор Дан напомни, че форматът Б9 е възникнал преди 10 години, след атаките на Русия срещу Крим, когато по думите му е имало „потенциална заплаха от страна на Русия“.
Той добави, че в момента „потенциалната заплаха се превърна в реална, с една война от три години в Украйна и с нашите страни, които се сблъскват с хибридни заплахи“. Дан изтъкна, че в момента заплахата не е само класическа военна, но и от „хибридни действия срещу нашите страни“.
„Заплахата не е само класическа военна, но имаме и много важни хибридни действия срещу нашите страни (…) Много съм доволен, че всички участници са съгласни, че трябва да продължим да подкрепяме Украйна“, посочи още президентът, цитиран от Хотнюз.
Никушор Дан каза също, че следващата среща на върха на Б9 ще се състои през 2026 г. в Букурещ.
Срещата на високо равнище във Вилнюс имаше за цел да подготви срещата на върха на НАТО в Хага, насрочена за края на месеца, отбелязва агенцията.
Румънският президент подчерта също, че „имаме нужда от по-силна НАТО, от по-силна трансатлантическа връзка“. Що се отнася до разговорите за увеличаване на използвания за отбрана дял от БВП, Никушор Дан каза, че „не само трябва да увеличим разходите за отбрана, но и да произвеждаме военно оборудване, за да се защитаваме“.
Той добави, че присъствието на САЩ в Източния фланг на НАТО е много важно за страните от този регион.
„На първо място присъствието на САЩ в Източния фланг на НАТО е много важно за нас. Както сме казвали и преди, трябва да укрепим трансатлантическата връзка и в този контекст е много, много важен нашият ангажимент за 3,5 процента (от БВП) за отбрана и (…) се надявам, че ще вземем това решение в Хага“, отбеляза той.
Агенцията напомня, че Никушор Дан заяви за „Файненшъл таймс“ в края на май, че Румъния е склонна да увеличи средствата за отбрана, за да достигне целта на НАТО за 3,5 процента от БВП, с допълнителни 1,5 процентни пункта, предназначени за инфраструктурата и киберсигурността.
В днешната среща във Вилнюс, Литва, участваха държавни и правителствени ръководители на деветте страни членки на Б9 – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, както и на северните страни – Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. На срещата присъстваха също генералният секретар на НАТО Марк Рюте и украинският президент Володимир Зеленски.
Източник: БТА
Балкани
Хърватия има двойно по-бърз растеж на БВП от средното за ЕС, заяви хърватският премиер

Растежът на хърватската икономика в първото тримесечие на тази година е 2,9 процента в сравнение със същия период на миналата година и това показва силата на хърватската икономика и продължителния растеж в съответствие с очакванията на правителството, каза днес хърватският премиер Андрей Пленкович, цитиран от „Индекс“.
Според данни на Хърватския статистически институт през първото тримесечие на 2025 г. Хърватия е постигнала растеж на брутния вътрешен продукт от 2,9 на сто в сравнение със същия период миналата година. Това е 17-ото поредно тримесечие, в което хърватската икономика нараства, макар и малко по-бавно в сравнение с предходното тримесечие, когато растежът възлезе на 3,9 на сто.
Пленкович посочи днес на правителствено заседание, че данните за БВП за първото тримесечие показват силата на хърватската икономика и продължителния растеж на БВП в съответствие с очакванията на правителството. Той подчерта, че това е двойно по-бърз растеж в сравнение със средния за Европейския съюз. По думите му хърватската икономика е сред седемте най-бързо развиващи се икономики в първото тримесечие на 2025 г.
Хърватският премиер припомни, че според оценка на Европейската комисия Хърватия ще бъде сред двете най-бързо развиващи се икономики в ЕС от 2023 г. до 2025 г.
Същевременно правителството наблюдава и тенденциите в инфлацията, която според него „е нараснала леко през май, но продължава вече няколко месеца да е под четири на сто на годишно равнище“. Прогнозите за инфлацията в Хърватия тази година са около 2,7 процента, което представлява забавяне в сравнение с 2,97 на сто през 2024 г. През 2026 г. се очаква инфлацията да бъде около 2,3 процента.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
Турция е предотвратила изхвърлянето на 74,5 милиона тона отпадъци

Турция е предотвратила изхвърлянето на 74,5 милиона тона отпадъци за последните седем години и така страната е спестила 256 милиарда турски лири, което към днешна дата се равнява на близо 556 милиона евро, съобщава Анадолската агенция.
Резултатите са постигнати чрез проекта за нулеви отпадъци, целящ да сведе до нула изхвърляните отпадъци в страната.
Като част от усилията е предотвратено изхвърлянето на 32,5 милиона тона картонени опаковки, 9,1 милиона тона пластмаса, 3,1 милиона тона стъкло, 6,4 милиона тона метал, 23,4 милиона тона органични и други видове отпадъци. В икономически аспект това е довело до спестяването на средства, с които може да бъде платена сметката за ток на 10 милиона домакинства, 10 градски болници или повече от 500 училища.
Чрез проекта, който е определян като инвестиция в икономиката и в бъдещето, процентът на оползотворяване на отпадъците през 2024 г. е достигнал до 36 на сто в сравнение с данните от 2017 г., които показват оползотворяване от 13 на сто. Целта е до края на 2025 г. той да нарасне до 60 на сто, посочва агенцията.
В същото време друг турски екопроект, свързан с предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци в морето, вече премина към втория си етап. В 28 крайбрежни окръга продължават дейностите по почистване на морската вода. Поставено е и началото на образователни програми, насочени към гражданите. През първите пет години от началото на инициативата са събрани 245 хиляди тона боклуци от моретата, което се равнява на 20 500 камиона.
Вторият етап от почистването на моретата започна на 6 февруари. От тогава до сега от водата са извадени 30 хиляди тона боклук. В новия етап от проекта продължават обученията и кампаниите, които да повишат информираността на населението за необходимостта от опазването на биоразнообразието в морето.
Инициативите се осъществяват под патронажа на съпругата на турския президент Емине Ердоган в партньорство с Министерството на околната среда, градоустройството и климатичните промени.
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Нова платформа „Дива Хърватия“ ще помага за опазване на биоразнообразието

Тази седмица стартира нова платформа „Дива Хърватия“, hrvatskadivlja.hr, в подкрепа на опазването на биоразнообразието в Хърватия и ангажиране на обществеността в проекти за защита на природата, предаде хърватската агенция ХИНА.
Сайтът предоставя информация за застрашени и защитени растителни и животински видове, тяхното географско разпространение и екологични характеристики.
„Хърватия е на трето място в Европа по биоразнообразие, което ни поставя сред ключовите световни горещи точки за природно богатство. Платформата „Дива Хърватия“ предлага практически инструменти на гражданите, за да участват в усилията за опазване и възстановяване“, каза Дубравка Сандев, президент на Хърватското ботаническо дружество.
В Хърватия са регистрирани близо 40 000 растителни и животински вида и подвида, много от които са застрашени и живеят в увредени местообитания. Платформата обръща внимание на тази криза в съответствие с новото законодателство на ЕС, което задължава държавите членки да възстановяват увредените екосистеми.
Инициативата обединява редица партньори, включително Загребската ботаническа градина, WWF Adria, Rewilding Velebit, публичната институция „Зелен пръстен“ на окръг Загреб, както и компании като „Баухаус“ (Bauhaus), основният спонсор на проекта, и компанията Go2Digital, която стартира платформата.
Пример за целенасочена защита е Самоборската метличина (Centaurea samnitica), рядко растение, срещано само на две места по света, едното от които близо до Самобор. Опазването му се ръководи от публичната институция „Зелен пръстен“, партньор по проекта.
„Зелените местообитания не са непременно отдалечени или недостъпни, те са част от нашето ежедневие и идентичност. Проектът „Дива Хърватия“ може да помогне за повишаване на осведомеността за това“, каза директорът на Зелен пръстен“ Татяна Мастен Милек.
„Rewilding Velebit“, организация, която възстановява природните местообитания в Лика и региона Велебит, разглежда проекта като възможност да разшири дейността си в градски условия.
„Искаме да покажем, че дивата природа не е заплаха, а съюзник. Чрез „Дива Хърватия“ ние осъществяваме концепцията за възстановяване на дивата природа по-близо до хората в градовете“, каза Круно Бошнякович.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Спортпреди 1 седмица
Венцеслав Стефанов: „В българския футбол трябва да играят българи“
-
Българияпреди 1 седмица
Министерството на външните работи предупреждава българите в Румъния за опасни метеорологични условия днес и утре
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Святпреди 1 седмица
АПА: Австрийският вицеканцлер призова международната общност „да спре да си затваря очите“ за конфликта в Близкия изток
-
Българияпреди 1 седмица
Очаква се ремонтът на Основно училище „Димитър Талев“ в Пловдив да бъде завършен до началото на новата учебна година
-
Българияпреди 1 седмица
Трябва да направим всичко възможно да няма хора, работещи без договор, каза министър Борислав Гуцанов