Украинският президент Володимир Зеленски отговори на публикацията на президента на САЩ Доналд Тръмп в социалните медии относно разговора му с руския лидер Владимир Путин, предаде Укринформ.

„Мнозина са разговаряли с Русия на различни нива. Нито един от тези разговори обаче не е довел до надежден мир или поне до спиране на войната. За съжаление Путин усеща безнаказаност. Дори след всички ужасни атаки на Русия има информация, че той подготвя още така наречени „отговори“, заяви Зеленски в своя собствена публикация.

Това означава, че с всеки нов удар, с всяко ново забавяне на дипломацията, Русия показва среден пръст на целия свят – на всички, които все още се колебаят дали да засилят натиска срещу нея, посочи той. Украинският президент настоя, че Москва трябва да усети, че войната има цена и че най-високата цена трябва да бъде платена от агресора.

„И точно затова са необходими санкции, особено срещу тяхната търговия с петрол. А също така – стабилна подкрепа в областта на отбраната за Украйна, за да защитим нашите хора, да отбраняваме нашите позиции“, отбеляза Зеленски.

Той заяви, че, ако светът реагира слабо на заплахите на Путин, той ще приеме това за готовност действията му да бъдат игнорирани. Когато Путин не усеща сила и натиск, а слабост, той винаги извършва нови престъпления, добави Зеленски.

Укринформ припомня, че Тръмп вчера каза, че е разговарял с Путин по телефона, по-специално за украинските атаки срещу руски летища.

Източник: БТА

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет днес се надява да се увери в Брюксел, че съюзниците в НАТО са готови да харчат повече за собствената си отбрана, преди срещата на върха в Хага в края на юни на която ще присъства президентът Доналд Тръмп.

„Тук сме, за да продължим работата, започната от президента Тръмп“, заяви Хегсет на пресконференция преди началото на днешната среща на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел.

Американският президент очаква европейските съюзници и Канада да отделят най-малко 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, припомни Вашингтон по-рано тази седмица.

И „ние смятаме, че това ще се случи, че това ще бъде свършено по време на срещата на върха в Хага в края на месеца“, заяви Хегсет.

Разтревожени от възможното изтегляне на американците от техния континент и изправени пред заплаха от Русия, европейците заявиха готовността си да увеличат разходите си за отбрана. Но не всички са еднакво решителни.

„Географското положение има значение“, припомни дипломат от НАТО тази седмица, напомняйки за ситуацията в южноевропейските страни като Испания, които са по-малко застрашени от руската заплаха и вече са изостанали от предишната цел за разходи за отбрана.

През 2014 г. страните от НАТО решиха да увеличат военните си разходи до 2% от техния БВП до 2024 г. Но няколко държави, включително Испания и Италия, не постигнаха тази цел. Те обаче обещаха да достигнат 2% тази година.

За да гарантира успеха на срещата на върха в Хага, генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи 5 % общ дял на разходите, но под формата на два типа разходи.

Той предложи увеличаване на разходите за отбрана до 3,5% от БВП до 2032 г. и същевременно увеличаване до 1,5% от БВП на разходите, свързани със сигурността – в широкия смисъл на термина – като гранична защита, военна мобилност и киберсигурност.

Тази цел изглежда по-постижима, що се касае до двойните граждански и военни разходи, които вече са поети или планирани от държавите.

Целта от 3,5% от друга страна е достатъчна за финансирането на способностите, които ще бъдат от съществено значение за отбраната на НАТО през следващите няколко години, в момент, когато Русия непрекъснато надгражда въоръжените си сили.

„Москва вече се готви да предприеме следващата си стъпка“, предупреди постоянният представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър вчера и подчерта, че изправени пред тези заплахи от Русия, страните от алианса „нямат избор“.

„Трябва да предприемем голяма стъпка напред. Ще засилим нашето възпиране и нашата отбрана като договорим амбициозни нови цели за военни способности“, увери вчера Рюте.

„Наистина съм напълно положително убеден, че на срещата на върха ще постигнем споразумение за това много солидно увеличение на разходите за отбрана“, добави той.

Все още е необходимо да се изработи компромис, който ще бъде приемлив и за най-неохотните страни. Според дипломати седемгодишният срок за достигане на целта от 5% все още може да варира. Освен това трябва да се определи кои разходи са свързани със сигурността – много широко понятие, което облагодетелства страните, които изостават най-много.

Някои от тях дори са предложили определени разходи за природонаучно и техническо образование в началното училище да се считат за свързани със сигурността, за да се постигне 1,5 % от БВП, съобщи дипломатът. Това предложение обаче бързо е било отхвърлено, добави той.

(БТА)

(Превод от френски език: Валерия Динкова)

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА