Пътят за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2026 г. е открит – Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха „зелена светлина“ за това в извънредните конвергентни доклади, обявени днес. И двете институции публикуваха своите анализи едновременно в 14:00 часа българско време.

България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, съобщи Европейската комисия и препоръча Съветът на Европейския съюз да одобри приемането на нашата страна в еврозоната от началото на следващата година. Българската икономика е достатъчно подготвена, законодателството е съвместимо, се посочва в оценката. Комисията отбелязва, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната.

Европейската централна банка също даде положителна оценка на страната ни по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. В анализа на финансовата институция, базирана във Франкфурт, е обобщено, че страната ни „е в референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания“. В съобщението е отбелязано, че това проправя пътя за България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната.

Докладите на ЕК и ЕЦБ се разработват независимо един от друг, но решаващо значение има този на Европейската комисия, която единствена може да даде препоръка на Съвета на ЕС да одобри приемането на нашата страна в еврозоната. 

Отзвукът на положителните оценки у нас

В Министерския съвет изявления след обявяване на докладите направиха премиерът Росен Желязков, министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.

Премиерът Росен Желязков каза, че българското правителство вече е в режим на плавно въвеждане на еврото. Освен от принципа за спокойно и прозрачно въвеждане на европейската валута, кабинетът ще работи и за предотвратяване на всички възможности за недобросъвестни търговски практики и спекулиране с цени.

Правителството е готово да въведе еврото от 1 януари 2026 г., увери и министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя очерта важни стъпки, които предстоят и посочи, че един месец след решението на Съвета започва периодът на т.нар. двойно обозначаване на цените в лева и в евро, който ще продължи до 31 декември 2026 г.

Положителните конвергентни доклади са очакван и напълно заслужен резултат, коментира управителят на БНБ Димитър Радев. Той посочи три групи задачи пред централната банка – до окончателното решение за присъединяване на България, привеждането в „режим еврозона“ на изградената вече инфраструктура, вкл. отсичането на необходимото количество български евромонети и доставка на евробанкноти, както и активното подпомагане на правителството в информационната кампания относно въвеждането на еврото у нас.

Междувременно правителството съобщи, че създава Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България като допълнителна гаранция за плавното преминаване към единната европейска валута. Министерството на финансите обяви, че са обнародвани промени в наредбата за отчитане на продажбите чрез фискални апарати, свързани с въвеждането на еврото.

Още преди официалното оповестяване на докладите държавници и политици коментираха очакваната новина. Коментарите продължиха през целия ден и бяха от положителни до твърдо против еврозоната.

Европейските реакции

Днес България е с една крачка по-близо до еврото, написа на български език председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в профила си в социалната мрежа „Екс“ (X). Тя отбеляза, че благодарение на общата валута българската икономика ще привлече повече инвестиции и по-голям обмен с партньорите от еврозоната, както и повече стабилност и просперитет за българския народ, ще участва и в определянето на решенията във валутния съюз.

Страната ни получи поздравления за положителните заключения в конвергентните доклади от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. По думите й това е още една голяма крачка напред за хората на България и за Европа след присъединяването на страната към Шенген.

„Очаквам с голямо нетърпение да приветствам България в семейството на еврозоната догодина“, посочи председателят на Еврогрупата Паскал Донахю. Той отбеляза, че Еврогрупата ще продължи да работи в тясно сътрудничество с българското правителство по следващите стъпки от процеса на присъединяване.

„Присъединяването на България към еврозоната е най-добрата инвестиция, която страната може да направи за своето бъдеще“, заяви еврокомисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис. По думите му България ще бъде по-силна след преминаването на общата валута и тя ще продължи да носи ползи десетилетия напред.

Българският еврокомисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева заяви, че е отговорност на българските политици и икономисти да нарасне делът на българите, които искат еврото. Тя подчерта, че страната ни е в уникална ситуация – курсът на лева е фиксиран от 20 г. и много ясно ще се види, ако някои търговци се опитват да спекулират.

„България, добре дошла в еврозоната“, заявиха от Европейската народна партия (ЕНП). От Партията на европейските социалисти (ПЕС) приветстваха положителните доклади на ЕК и ЕЦБ за присъединяването на страната ни към еврозоната.

Новината за положителните оценки в извънредните доклади намери място и в емисиите на водещите световни агенции.

Какво следва?

На 19-20 юни финансовите министри в Еврогрупата и Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси следва да обсъдят докладите и да одобрят препоръка от държавите членки на еврозоната до Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България.

На 26-27 юни лидерите на ЕС във формат Европейски съвет следва също да обсъдят конвергентните доклади и проекта на решение за приемането на еврото от България.

На 8 юли Европейският парламент се очаква да одобри мнение по проекта на Решение на Съвета за приемане на еврото от България. Същия ден министрите в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) следва да одобрят правнообвързващите актове, свързани с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Еврото е официалната валута на 20 от 27-те държави членки на Европейския съюз, които заедно съставляват еврозоната. Около 341 млн. души използват еврото ежедневно, което го поставя на второ място сред най-използваните валути в света.

Източник: БТА

Водещите индекси на европейските фондови пазари закриха нагоре днешната търговия, след като търговските преговори между САЩ и ЕС „напредват в правилната посока“, предаде Си Ен Би Си.

По-рано днес главният преговарящ на Европейския съюз – еврокомисарят по търговията Марош Шефчович се срещна с търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър на срещата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и съобщи, че е провел продуктивни разговори.

„Имах продуктивен и конструктивен разговор с посланик Гриър в кулоарите на срещата на ОИСР на ниво министри. Напредваме бързо в правилната посока и сме в тесен контакт, за да поддържаме инерцията“, написа Шефчович в социалната мрежа „Екс“ (X).

Също днес Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) предоставиха свои извънредни доклади, в които дадоха положителни оценки за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. 

„Тази положителна оценка за конвергенцията проправя пътя за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, заяви Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка в съобщение на ЕЦБ.

Във Франкфурт DAX нарасна със 171,01 пункта или 0,71 на сто до 24 262,63 пункта.

Парижкият CAC 40 наддаде с 40,83 пункта или 0,53 на сто до 7804,67 пункта.

Лондонският FTSE 100 е нагоре с 14,27 пункта или 0,16 на сто до 8801,29 пункта.

Общоевропейският индекс STOXX 600 се повиши с 0,47 на сто до 551,02 пункта, като повечето сектори и всички основни борси са на положителна територия.

Акциите на компаниите в минния сектор са поскъпнали с 1,3 на сто, докато книжата на индустриалните фирми добавиха 1 на сто. Акциите на дружествата от строителния и сектор също поскъпнаха – с 0,6 на сто, след като влязоха в сила митата от 50 на сто върху вноса на алуминий и стомана в САЩ, въведени от президента Доналд Тръмп.

Източник: БТА

Независимата Бюджетна служба на Конгреса (Congressional Budget Office – CBO) ревизира надолу днес своята оценка на разходите, които законопроектът, предвиждащ намаляване на данъците и увеличаване на разходите, предложен от американския президент Доналд Тръмп, би добавил към бюджета на страната, предаде Ройтерс.

Законопроектът, одобрен миналия месец от Камарата на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ – бел. ред.), би добавил допълнителни 2,4 трилиона долара към държавния дълг на САЩ, който възлиза на около 36,2 трилиона долара, сочат прогнозите на независимата Бюджетна служба към Конгреса.

В предишната оценка Бюджетната служба на Конгреса направи прогноза, че законопроектът би добавил допълнителни 3,8 трилиона долара към дълга на страната през следващото десетилетие, припомня Ройтерс.

Новата оценка на Бюджетната служба отчита късните промени, направени в законопроекта.

Приетият от Камарата на представителите законодателен акт ще намали приходите на федералното правителство с 3,67 трилиона долара за едно десетилетие, прогнозира Бюджетната служба, като същевременно ще намали разходите с 1,25 трилиона долара.

Броят на хората в САЩ без здравно осигуровки ще се увеличи с 10,9 милиона до 2034 г. поради промените в законопроекта, приет от Камарата на представителите, прогнозира службата. От този брой приблизително 1,4 милиона души ще бъдат нелегални имигранти, които вече няма да бъдат обхванати от програми, финансирани от САЩ.

Актуализацията на оценката не включва прогноза за потенциалните макроикономически ефекти от законодателството, които предстоят. 

Републиканската партия, чийто представител е Тръмп, твърдят, че удължаването на съществуващите данъчни облекчения и добавянето на нови такива, ще стимулират допълнително икономиката.

Законопроектът от 1100 страници ще удължи корпоративните и индивидуални данъчни облекчения, приети през 2017 г. по време на първия мандат на Тръмп, ще отмени много стимули за производство на зелена енергия, приети от предишния президент Джо Байдън и ще затегне достъпа на здравни и хранителни програми за бедните.

Той също така ще финансира политиката на Тръмп, насочена срещу имиграцията, добавяйки десетки хиляди гранични служители и създавайки капацитет за депортиране на до 1 милион души всяка година. Предвижда се също и регулациите при използването на заглушители за огнестрелни оръжия да бъдат разхлабени, посочва Ройтерс.

Източник: БТА