„Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е ключов приоритет и са предприети всички стъпки за завършване на процеса.  Реформите, които правим в процеса по присъединяване, ще бъдат гаранция за повишаване на доверието от международните партньори и на привлекателността на страната ни за чуждестранни инвестиции, както и за повишаване на конкурентоспособността и развитието на икономиката“. Това посочи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на среща с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман, съобщиха от Министерството.

Министър Дилов е в централата на Организацията в Париж, където участва в годишната среща и заседанията на Съвета на ОИСР на министерско ниво.

Министърът на икономиката проведе работна среща и с директора на Центъра за предприемачество, малки и средни предприятия (МПС), региони и градове (CFE) на ОИСР Ламия Камал-Чауи. На нея беше обсъдено задълбочаване на сътрудничеството на България с ОИСР в областта на малките и средните предприятия.

Икономическият министър подчерта, че МСП са в основата на българската икономика, като представляват 99 процента от компаниите в страната. По думите му Министерство на икономиката и индустрията, като водеща институция, която ръководи, координира и наблюдава изпълнението на националната политика за малки и средни предприятия, работи активно по основни теми като дигитализация, предприемачество, достъп до финансиране и опростяване на регулациите за МСП.

По време на срещата си с Ламия Камал-Чауи, министър Дилов подчерта, че сред основните приоритети е повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на МСП. На нея стана известно, че в резултат от съвместната работа с Центъра за МСП и предприемачество на ОИСР е подготвено проектно предложение, свързано с мерки за насърчаване на зеления преход за малките и средните предприятия.

Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов участва в годишната среща на Съвета на ОИСР на ниво министри в Париж, съобщиха вчера от ведомството. Икономическият министър е част от българската делегация на форума, която се ръководи от министъра на външните работи Георг Георгиев. Министър Дилов коментира вчера, че ползите за България от присъединяването към ОИСР ще отключат потенциала на българската икономика.

Източник: БТА

Ограничените средства, оставащи в проектобюджета на ЕС за 2026 г., на практика не оставят място за допълнителни непредвидени събития или нови инициативи. Това посочва Европейската комисия в публикуваната си днес оценка на финансовия план на Общността за догодина. 

В проектобюджета на ЕС за 2026 г. са заложени бюджетни кредити в размер на 193,3 млрд. евро за поети задължения и 192,2 млрд. евро за плащания, включително специални инструменти. Така до тавана на плащанията остават 18,4 млрд. евро, според доклада на ЕК. 

Изпълнението на програмите, предвидени за 2021-2027 г., в предпоследната година на многогодишната финансова рамка (МФР) вече достига скорост, което води до значително увеличение на нуждите от плащания, отбелязва Еврокомисията, уточнявайки, че това отговаря на наблюдаваното в динамиката и на предишните многогодишни периоди. 

Текущата МФР обаче съвпадна с пандемията от КОВИД-19, енергийна криза, завръщането на войната в Европа и нарастващо напрежение на глобалната сцена, наред с други фактори. Според ЕК в тази среда на висока несигурност и геоикономическа нестабилност бюджетът на ЕС показва гъвкавост при справянето с посочените процеси, но същевременно демонстрира и ограниченията на средствата, налагащи средносрочно преразглеждане. 

Като приоритети в насочването на финансирането за 2026 г. Еврокомисията посочва продължаващото финансово подпомагане на Украйна, засилването на капацитета на отбранителната промишленост, запазване на ангажиментите по глобални партньорства и хуманитарни инициативи, включително за сирийските бежанци в Турция и по нов финансов пакет за Палестина в размер на 1,6 млрд. евро за периода 2025-2027 година.

ЕС е изправен пред безпрецедентни предизвикателства в областта на сигурността, на които трябва да се отговори спешно, включително чрез бързото приемане на предложената Програма за европейската отбранителна промишленост (EDIP), която има за цел да укрепи конкурентоспособността и способността за реагиране на европейската отбранителна технологична и промишлена база и да гарантира наличието и доставките на отбранителни продукти, подчертава ЕК. С цел да се повишат отбранителните способности на страните членки инструментът „Действия за сигурност в Европа“ (SAFE) трябва да даде възможност на Комисията да предостави на държавите от Общността заеми в размер на 150 млрд. евро, обезпечени от бюджета на ЕС, които ще бъдат на разположение до 31 декември 2030 година.

Еврокомисията предлага целенасочени изменения на регулаторната рамка на фондовете на политиката на сближаване, за да бъдат приведени инвестиционните приоритети в съответствие с променящия се икономически, социален и геополитически контекст, с целите в областта на климата и околната среда, като същевременно се въведе по-голяма гъвкавост и стимули, за да улесни бързото разпределение на ресурсите и се ускори изпълнението на програмите.

Средносрочният преглед предоставя на страните членки възможности да се възползват от еднократно предварително финансиране и по-високо съфинансиране от ЕС, като пренасочат ресурсите за периода 2021-2027 г. към новите приоритети на Съюза в областта на конкурентоспособността, отбраната, достъпните жилища, устойчивостта на водите и енергийния преход, уточнява ЕК. Свързаните с това програмни изменения трябва да бъдат представени преди края на 2025 г., за да може допълнителното предварително финансиране да бъде изплатено през 2026 г., като очакваното нетно отражение върху бюджета е 4,1 млрд. евро.

Същевременно през 2026 г. приключва и финансирането по инструмента за възстановяване от ковид пандемията NextGenerationEU, част от който е и Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility – RRF) с очаквани големи плащания, които да продължат да подсигуряват значителна подкрепа на европейската икономика, посочва ЕК. Тези плащания се финансират чрез заеми на капиталовите пазари.

Поради повишаването на лихвените проценти, настъпило след първоначалното договаряне на МФР през 2020 г., което засегна всички емитенти, се отчитат по-високи разходи за финансиране в сравнение с първоначално планираните в бюджета, според експертите в Брюксел. 

Източник: БТА

Рентата ще се превърне в много дискутиран въпрос в следващите месеци. Тя няма да се повиши, а ще започне да „изяжда“ натрупаните от минали години финансови запаси. Това каза търговският директор на „Семпе Груп“ Цветан Петров на среща със земеделци от региона на Разград и страната. Дискусията в конферентната зала на хотел „Централ“ бе част от открития Ден на пшеницата, който компанията организира ежегодно. Инициативата всяка година започва със среща, на която се представят гледни точки на различни специалисти.

Петров отбеляза, че много производители ще започнат да работят за оборот, а не за печалба. По думите му ще се наложи да обсъждат по-различни начини за определяне на рентата, като например процент от приход, вместо фиксирана сума. „Също така трябва внимателно да се наблюдава политиката на държавата по отношение на сектора във връзка със забавени или редуцирани плащания, възстановяване на ДДС, данъци, по-строга отчетност. Всичко това ще окаже влияние не през цената на земеделската продукция, а през ликвидността или възможността земеделският производител да работи спокойно през цялата година“, подчерта Цветан Петров.

Той заяви още, че търговията със зърнени и маслодайни култури навлиза в етап, който не прилича на нито една от предходните години. Според него това не е просто низходящ пазар, а е промяна в глобалната търговия и в този пазар ще работи лесно най-гъвкавият. Търговският директор на разградската земеделска компания отбеляза, че цената на зърното няма да се променя на база себестойността на земеделската продукция в България. По думите му, ако разходите, които земеделците правят за горива, ренти, торове растат, това няма да се отрази автоматично в цената на зърното. „Търговците ще купуват на цени, които им позволява пазарът. Цените ще останат под натиск, освен ако няма масов провал на реколта в Черноморския регион“, каза още Петров. Според него няма фундамент за устойчив скок на цените. Като фактори за това той посочи добивите в Европейския съюз, САЩ и Аржентина, които се подобрявят. По думите на Цветан Петров негативно влияние на пазара оказва също Китай, която не купува. Сред съществените фактори са също вносът в Африка, който е активен, но непредвидим, както и световните запаси, които, по думите му, са високи.

Цветан Петров коментира още, че става невъзможно да се работи по стария модел, по който са свикнали да работят земеделските производители през последните години, а именно „произвеждам, чакам, продавам по-късно“. Експертът смята, че моделът трябва да бъде „произвеждам и управлявам продажбите“. „Винаги сме споменавали, че е добре да се разпределят продажбите на три. Поне 30-40 процента от реколтата преди или по време на жътва, за да се покрият текущите разходи“, каза той. 

„Втората продажба да е през септември – октомври и последната малко преди или след нова година“, подчерта Петров. Той добави, че днес анализаторите не могат да прогнозират цената на зърното. По думите му цената не е числото от борсата, а тя е функция от много неща, които не се управляват. Сред тях са промяна в потреблението, логистиката, валутният риск, политиката на държавата България, Европейския съюз, Международния валутен фонд. „Това, което е сигурно в момента, е, че пазарът е под натиск от страна на предлагането. Има достатъчно големи стокови запаси от слънчоглед, олио, шрот царевица и пшеница в целия Черноморски басейн. Търсенето е по-слабо, очакваме прилично добра реколта, различна в различните региони“, добави Цветан Петров. 

Експертът смята, че успехът в земеделието е плод от много труд и късмет, и е свързан с работа в напълно нова пазарна среда с нова пазарна политика. Той добави, че много производители, преработватели и търговци се чувстват неудовлетворени от изминалите две стопански години. Това, по думите му, в голяма степен е следствие на промяна в пазара и трудното адаптиране към новостите. 

В рамките на дискусията Деян Илиев представи новия проект на компанията – високопроизводителната линия за семена. Евгени Енчев говори за пазара на торовете, а повече за търговията на зърно и неговото съхранение участниците в срещата научиха от Михаил Йорданов. Направен беше и обзор на зърнения пазар по света и у нас от Тодор Стойков.

Откритият ден на пшеницата продължи на опитното поле на „Семпе Груп“ край Гецово, където пред колеги, партньори и клиенти бяха представени посеви с различни сортове пшеница и ечемик.

Източник: БТА