Рентата ще се превърне в много дискутиран въпрос в следващите месеци. Тя няма да се повиши, а ще започне да „изяжда“ натрупаните от минали години финансови запаси. Това каза търговският директор на „Семпе Груп“ Цветан Петров на среща със земеделци от региона на Разград и страната. Дискусията в конферентната зала на хотел „Централ“ бе част от открития Ден на пшеницата, който компанията организира ежегодно. Инициативата всяка година започва със среща, на която се представят гледни точки на различни специалисти.

Петров отбеляза, че много производители ще започнат да работят за оборот, а не за печалба. По думите му ще се наложи да обсъждат по-различни начини за определяне на рентата, като например процент от приход, вместо фиксирана сума. „Също така трябва внимателно да се наблюдава политиката на държавата по отношение на сектора във връзка със забавени или редуцирани плащания, възстановяване на ДДС, данъци, по-строга отчетност. Всичко това ще окаже влияние не през цената на земеделската продукция, а през ликвидността или възможността земеделският производител да работи спокойно през цялата година“, подчерта Цветан Петров.

Той заяви още, че търговията със зърнени и маслодайни култури навлиза в етап, който не прилича на нито една от предходните години. Според него това не е просто низходящ пазар, а е промяна в глобалната търговия и в този пазар ще работи лесно най-гъвкавият. Търговският директор на разградската земеделска компания отбеляза, че цената на зърното няма да се променя на база себестойността на земеделската продукция в България. По думите му, ако разходите, които земеделците правят за горива, ренти, торове растат, това няма да се отрази автоматично в цената на зърното. „Търговците ще купуват на цени, които им позволява пазарът. Цените ще останат под натиск, освен ако няма масов провал на реколта в Черноморския регион“, каза още Петров. Според него няма фундамент за устойчив скок на цените. Като фактори за това той посочи добивите в Европейския съюз, САЩ и Аржентина, които се подобрявят. По думите на Цветан Петров негативно влияние на пазара оказва също Китай, която не купува. Сред съществените фактори са също вносът в Африка, който е активен, но непредвидим, както и световните запаси, които, по думите му, са високи.

Цветан Петров коментира още, че става невъзможно да се работи по стария модел, по който са свикнали да работят земеделските производители през последните години, а именно „произвеждам, чакам, продавам по-късно“. Експертът смята, че моделът трябва да бъде „произвеждам и управлявам продажбите“. „Винаги сме споменавали, че е добре да се разпределят продажбите на три. Поне 30-40 процента от реколтата преди или по време на жътва, за да се покрият текущите разходи“, каза той. 

„Втората продажба да е през септември – октомври и последната малко преди или след нова година“, подчерта Петров. Той добави, че днес анализаторите не могат да прогнозират цената на зърното. По думите му цената не е числото от борсата, а тя е функция от много неща, които не се управляват. Сред тях са промяна в потреблението, логистиката, валутният риск, политиката на държавата България, Европейския съюз, Международния валутен фонд. „Това, което е сигурно в момента, е, че пазарът е под натиск от страна на предлагането. Има достатъчно големи стокови запаси от слънчоглед, олио, шрот царевица и пшеница в целия Черноморски басейн. Търсенето е по-слабо, очакваме прилично добра реколта, различна в различните региони“, добави Цветан Петров. 

Експертът смята, че успехът в земеделието е плод от много труд и късмет, и е свързан с работа в напълно нова пазарна среда с нова пазарна политика. Той добави, че много производители, преработватели и търговци се чувстват неудовлетворени от изминалите две стопански години. Това, по думите му, в голяма степен е следствие на промяна в пазара и трудното адаптиране към новостите. 

В рамките на дискусията Деян Илиев представи новия проект на компанията – високопроизводителната линия за семена. Евгени Енчев говори за пазара на торовете, а повече за търговията на зърно и неговото съхранение участниците в срещата научиха от Михаил Йорданов. Направен беше и обзор на зърнения пазар по света и у нас от Тодор Стойков.

Откритият ден на пшеницата продължи на опитното поле на „Семпе Груп“ край Гецово, където пред колеги, партньори и клиенти бяха представени посеви с различни сортове пшеница и ечемик.

Източник: БТА

Засилване на общите разходи и готовност за отбрана; навременно завършване на реформите и инвестициите, залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост и спешно ускоряване на изпълнението му, както и изпълнението на програмите по Кохезионната политика; създаване на благоприятни условия за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на функционирането и капацитета на публичната администрация, включително на регионално равнище; намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и укрепване на обучителните процеси. Това са петте препоръки, които Европейската комисия отправя към България в пролетния пакет документи, публикувани днес в рамките на Европейския семестър. 

Икономическият растеж в България се ускори до 2,8 процента през 2024 г. благодарение на частното потребление. Силното нарастване на номиналните доходи през миналата година бе подкрепено от продължаващата възходяща тенденция в съвкупната заетост, заплатите и увеличените социални трансфери. В съчетание със спада на инфлацията тази тенденция доведе до нарастване както на реалния разполагаем доход, така и на частното потребление, допълнително подкрепено от силната кредитна активност, припомня Еврокомисията в съпровождащия доклад за българската икономика. 

Същевременно слабото външно търсене продължи да ограничава растежа на износа и през 2024 г. износът на стоки и услуги от страната ни се сви както в номинално, така и в реално изражение, а условията на търговия се влошават. Инвестициите също се свиват след силния растеж през предходните години, отчита ЕК.

Предвижда се растежът на реалния БВП да се забави до 2 процента през 2025 г. и до 2,1 процента през 2026 г. поради спестяванията „за черни дни“ и потиснатото външно търсене в контекста на високата несигурност, според Еврокомисията.

През 2024 г. високата инфлация се забави още повече, но в началото на 2025 г. увеличението на данъците и регулираните цени доводи до нейното ново нарастване. Като цяло се прогнозира инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, да се ускори до 3,6 на сто тази година и 1,8 на сто догодина. 

За съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП се очаква то да нарасне от 24,1 на сто през 2024 г. до 25,1 на сто през 2025 г. и до 27,1 на сто през 2026 г.

Очаква се нетните разходи да нараснат в съответствие с поетите задължения. Повишаване на нетните разходи с 10,4 на сто през 2024 г. нетните разходи, дължащо се основно на увеличението на пенсиите и заплатите в публичния сектор, отчита ЕК.

Според експертите на Комисията през 2025 г. нетните разходи ще се повишат с 9,2 на сто, което е над максималния темп на растеж, посочен от България в нейния средносрочен фискално-структурен план. Това се дължи на комбинацията от увеличение на разходите, дължащо се на пенсиите и заплатите в публичния сектор, и на значителното нарастване на разходите за отбрана, включително инвестициите, както и на по-високите обществени инвестиции, отбелязва ЕК.

Въз основа на настоящите прогнози за разходите за отбрана прогнозираното отклонение през 2025 г. е допустимо съгласно условията на националната предпазна клауза, която България поиска да активира на 2 май 2025 г., припомня Брюксел. 

В последния си доклад за България Европейската комисия посочва редица направления, в които страната може да работи, за да подобри конкурентоспособността, устойчивостта и социалната справедливост в икономиката си. Според Комисията, по-доброто управление на обществените инвестиции и услуги би могло да насърчи частни инвестиции с висока добавена стойност. Важно е също така да се подобрят процедурите за обществени поръчки и да се засили ефективността на регулаторните органи, като им се гарантира независимост и се осигурят необходимите експертни и ресурсни капацитети.

Комисията обръща внимание и на нуждата от повече усилия в сферата на научните изследвания и иновациите, както и от увеличаване на инвестициите в чисти технологии. От значение е и развитието на енергийната инфраструктура – включително дигитализацията ѝ и увеличаването на капацитета за съхранение на енергия. Отчита се необходимостта от напредък в либерализацията на електроенергийния пазар и премахване на таваните на цените на електроенергията за предприятията

Друга препоръка е свързана с устойчивия транспорт – нужни са повече инвестиции в екологична инфраструктура и ускорени действия в подкрепа на зеления преход. Комисията също така подчертава важността от намаляване на регионалните различия и насърчаване на социалното сближаване, включително чрез подобряване на образованието и по-добра интеграция на уязвимите групи на пазара на труда.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА