Средните училища трябва да започнат да подготвят повече кадри за нуждите на ядрената енергетика, каза днес за БТА Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Той е сред участниците в Международната ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“, която се провежда във ваканционен клуб „Ривиера“ край Варна. Организатор на форума е Сдружението „Български атомен форум“ (Булатом).

От няколко години има стратегия за развитието на кадрите за ядрената енергетика, беше изготвен и тригодишен план, който приключва тази година, припомни Бачийски. Той уточни, че двигател на разработването на тези документи е АЯР. По думите на Бачийски сега предстои да бъде направен отчет за свършеното до тук и да бъде начертан план за следващите три години.

Като успешна стъпка в подготовката на квалифицирани кадри Бачийски посочи създаването на магистърска програма за ядрената енергетика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той уточни, че тя се развива успешно, мнозина проявяват интерес, но проблемът е, че повечето от записаните вече имат стабилна работа и едва ли ще се включат в предстоящия строеж на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Усилията ни са насочени към средните училища, които могат да осигурят повече кадри, допълни Бачийски. Той уточни, че на 13 юни АЯР ще бъде домакин на среща, посветена на нуждите на ядрената енергетика, на която са поканени гимназии и университети. Партньор в организирането на събитието е Министерството на образованието, допълни Бачийски. И подчерта, че АЯР се занимава активно с проблема с липсата на кадри, тъй като ядрената енергетика не е просто производство, а преди всичко безопасност, определен начин на мислене.

Намирането на строители за проекта за 7 и 8 реактор на АЕЦ „Козлодуй“ ще е проблем, но няма да е най-големият, допълни Бачийски. Според него още по-сериозно предизвикателство ще бъде да се осигурят експерти, които да организират процеса. „Безопасността на една атомна централа се залага, още когато я строиш, не когато започнеш да я експлоатираш и затова е важно да имаш квалифицирани ръководители, които знаят какво искат, какво трябва да направят и да организират хората“, подчерта Бачийски. По думите му страната ни все още разполага с подходящи кадри, които да помогнат в организацията на строителството. Той допълни още, че и самата АЯР възстановява капацитета си за строителството на АЕЦ. Бачийски не се ангажира с цифри какъв е недостигът на хора в сферата на ядрената енергетика. По думите му в близките години само за Агенцията ще бъдат нужни 50 експерти. Той обаче подчерта, че по проблема с кадрите се работи активно, като освен образователното министерство, е ангажирано и това на енергетиката. Освен за новите блокове, ще са нужни хора и за дългосрочната експлоатация на 5 и 6 блок в „Козлодуй“, каза Бачийски и уточни, че в централата също работят активно и са създали добър механизъм за привличане на млади хора и обучението им.

Тъй като страната ни ще е първата в Европа, която ще разполага с реактор АР 1000, вече се работи и по темата с подготовката на специалистите, които ще бъдат ангажирани с експлоатацията му. Според Бачийски в това отношение се разчита и на компанията „Уестингхаус“. АЯР също вече е във връзка с държавни регулатори, които са лицензирали такъв тип технология.

Председателят на Агенцията допълни, че се работи активно и по организацията на управлението на отпадъците от бъдещите реактори. По думите му има разчети какво ще бъде количеството им и колко ще трябва да се погребват. Оценки се правят непрекъснато, още повече че това е изискване на нашето законодателство, което е изключително стриктно, посочи Бачийски. Той коментира още, че непрекъснато се внедряват нови технологии и материали, за да бъдат отпадъците от атомните централи колкото може по-малко. Плазмената инсталация в „Козлодуй“, например, е нещо уникално в световен мащаб и смалява количествата до минимум, посочи председателят на АЯР.  

Източник: БТА

Европейската комисия препоръчва да бъде задействана националната клауза за дерогация по Пакта за стабилност и растеж за 16 страни членки на ЕС, включително България, което ще им позволи временно да надхвърлят максимално допустимите темпове на растеж на нетните разходи, за да увеличат разходите за отбрана. Препоръката, насочена към Съвета, е част от пролетния пакет документи, оповестени днес в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки с цел засилване на конкурентоспособността, просперитета и устойчивостта на икономиките им. 

Клаузата за национална дерогация сега се използва за първи път на фона на нарастващите предизвикателства в областта на сигурността. Целта на тази клауза е да се улесни прехода към по-високи нива на разходи за отбрана, като същевременно се запази фискалната устойчивост, отбелязва ЕК.   

Освен страната ни задействане на клаузата са поискали също така Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения. Същевременно и други страни членки все още могат да подават искания за активиране на клаузата, посочва ЕК, допълвайки, че е твърде рано да се направи окончателна оценка за размера на допълнителните на разходи за отбрана, които ще се реализират в този контекст. 

С оповестения днес пакет документи се прави и първата оценка на напредъка на държавите членки по преработената рамка за икономическо управление и на техните фискално-структурни планове, отбелязва Еврокомисията.  

В тазгодишните доклади по държави, които са част от пакета документи, се прави преглед на изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и програмите по политиката на сближаване. Предвид че действието на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) приключва през 2026 г., бързото и целенасочено изпълнение е от съществено значение, повечето държави членки трябва да ускорят напредъка по плановете си, подчертава ЕК. 

Европейският семестър е ежегоден процес на координиране на икономическите и социалните политики в ЕС, по време на който държавите от ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на европейско равнище. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който започва през есента с представянето на икономическите и социалните приоритети от страна на Европейската комисия и приключва през октомври следващата година, когато държавите от ЕС представят своите проекти на бюджетни планове.  

Източник: БТА

Европейската централна банка (ЕЦБ) дава положителна оценка на България по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. Това се посочва в поискания от страната ни извънреден доклад и прессъобщението на финансовата институция, публикувани днес. България е постигнала добър напредък към икономическо сближаване с еврозоната от 2024 г. досега, се посочва в съобщението на ЕЦБ. 

В анализа на финансовата институция, базирана във Франкфурт, е обобщено, че страната ни „е в референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания“.

„Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя за България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, каза Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитиран в съобщението.

„Искам да поздравя България за огромната й отдаденост да направи необходимите корекции“, допълни той.

След като участва във валутно-курсовия механизъм (ЕРМ 2 – ERM II) и Банковия съюз от 10 юли 2020 г., България направи още една крачка към европейската интеграция при предизвикателни икономически условия. Постигането на благоприятна среда за устойчива конвергенция в България изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи, посочват от Европейската централна банка.

На 25 февруари т.г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев подписаха съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпратиха до председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, както и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Докладът на ЕЦБ е одобрен на 30 май от Генералния съвет на финансовата институция и са използвани статистически данни, налични до 19 май 2025 г.

Освен членството в ЕРМ 2 в продължение на две години страната трябва да отговаря и на още три основни групи изисквания: 

– Средногодишната инфлация да не е по-висока от 1,5 процентни пункта от средноаритметичния темп на динамиката на цените в трите страни с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност.

– Бюджетният дефицит да е под 3 на сто и държавният дълг да е под 60 на сто от БВП.

– Лихвите по дългосрочните дългови инструменти (държавни ценни книжа и облигации на международния пазар – бел. ред). да съответстват на критериите за конвергенция.

Освен това страната трябва да покрива и критерий за правна съвместимост.

Инфлацията

По отношение на критерия за ценова стабилност през април 2025 г. средният 12-месечен темп на инфлацията по хармонизираната европейска методика в България е 2,7 процента, т.е. малко под референтната стойност от 2,8 процента. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри резултати по ценова стабилност, т.е. Ирландия (1,2 процента), Финландия (1,3 процента) и Италия (1,4 процента), като се вземе средната им инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта.

При изготвянето на доклада за България нито една страна в ЕС не е „извадена“ при формирането на критерия за инфлация, за разлика от последното разширяване на еврозоната, когато бе преценено, че данните от Малта и Португалия не трябва да бъдат взети предвид заради значително по-ниската им инфлация от останалите страни в ЕС. Тогава беше определено, че от 2023 г. Хърватия ще е 20-ият член на еврозоната.

За последно Словакия през 2008 г. се присъедини към еврозоната, без да има страни, чиито данни не са отчитани при определянето на инфлационния критерий, сочи справка в съответните конвергентни доклади. Оттогава, освен Хърватия, еврото приеха Естония, Латвия и Литва.

Състояние на публичните финанси и равнище на държавния дълг

По отношение на фискалния критерий ЕЦБ отчита, че България не е била обект на процедура за прекомерен дефицит от 2012 г. Бюджетният дефицит на консолидирания държавен бюджет на страната е 3,0 процента от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3 процента. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП е 24,1 процента, т.е. доста под референтната стойност от 60 процента, и е доста под 60 процента от БВП през последните 20 години.

Лихвени проценти по държавния дълг

Дългосрочните лихвени проценти в България са средно 3,9 процента през референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. и следователно са под референтната стойност от 5,1 процента за критерия за конвергенция на лихвения процент.

Членството в ЕРМ 2

По отношение на валутно-курсовия критерий българският лев участва в ЕРМ 2 през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс от 1,95583 лв. за евро, отчитат от ЕЦБ.

България е изпълнила почти всички поети ангажименти след влизането си в ЕРМ 2 и е поела ангажимент да изпълни оставащите мерки, свързани с реформите в държавните предприятия и рамката за несъстоятелност. Всички отворени въпроси са включени в Плана за възстановяване и устойчивост на страната, се посочва в анализа на ЕЦБ.

От франкфуртската финансова институция допълват, че е необходим по-нататъшен напредък за справяне с оставащите недостатъци в областта на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. В тази връзка от ЕЦБ отчитат, че основните политически ангажименти са реализирани, но е необходимо по-нататъшно напредване за отстраняване на оставащите слабости. По-конкретно България е насърчена да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Групата за финансови действия (FATF), след като страната бе включена в така наречения сив списък на FATF през октомври 2023 г.

Съответствие с правото на ЕС

От финансовата институция, базирана във Франкфурт, отчитат, че „що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското законодателство е съвместимо с Договора за функциониране на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както се изисква по член 131 от ДФЕС“. 

Последната ключова промяна в тази посока беше приемането на изменение в Закона за БНБ, чрез преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет през тази година. С тях се регламентира това, че в случай че управителят или някой от подуправителите на БНБ реши да приеме да бъде служебен министър-председател, то той подава оставка от поста си в централната банка. За промените настояваха от ЕЦБ, за да се запази независимостта на БНБ.

Източник: БТА