УНИЦЕФ изчислява, че през 2025 г. над 213 милиона деца в 146 държави и територии ще се нуждаят от хуманитарна помощ. Това каза в интервю за БТА Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. По данни на УНИЦЕФ почти едно на всеки пет деца живее в зони на конфликт, близо 50 милиона са принудително разселени, а почти половината от всички деца в света живеят в държави, изложени на изключително висок риск от въздействията на климатичните промени, коментира тя. Затова от Детския фонд на ООН предупреждават, че намаляването на фондовете за международна хуманитарна помощ може да има сериозни последици за децата.

Прогнозираме най-малко 20% спад във всички източници на финансиране спрямо нивата от 2024 г. за хуманитарните програми и тези за развитие, изпълнявани от УНИЦЕФ през 2026 г.

Според Кристина де Бройн справянето с детската бедност продължава да е предизвикателство и този проблем трябва да се превърне във водещ национален приоритет. През 2023 г. УНИЦЕФ публикува доклад, който анализира ситуацията с детската бедност в 40 държави от ОИСР и ЕС, включително България. Констатациите показват, че детската бедност може да бъде преодоляна чрез целенасочена комбинация от три ключови политики. Една от тях е разширяване на социалната закрила за децата, включително чрез повишаване на ефективността на социалните помощи и детските надбавки, коментира също Кристина де Бройн.

Представителят на УНИЦЕФ в България посочи и друга важна цел – реформа в областта на детското правосъдие, която изисква въвеждане на механизми за отклоняване на децата от наказателното производство, програми за възстановително правосъдие и гарантиране на правата на децата и др. Приветстваме обявения от министъра на правосъдието план за нов Закон за детското правосъдие и ще подкрепим неговото разработване, каза още Кристина де Бройн. Това, което от УНИЦЕФ насърчаваме най-много, е възрастните да бъдат възможно най-близо до децата и да ги подкрепят, подчерта тя.

Следва цялото интервю:

Г-жо Де Бройн, коя е емоцията, която описва днешния празник – Деня на детето?

– Първи юни има специално значение за мен. Това не е просто празникът на детето, но и денят, в който за първи път пристигнах в България през 2021 г. Все още си спомням как вървях по красивите улици на София, как опознавах този очарователен и изпълнен с дух град, обгърната от звуците на играещи деца, семейства на разходка и усещане за щастие във въздуха. Това първо впечатление остана трайно в съзнанието ми. Затова емоциите, които изпитвам на 1 юни, са радост, надежда, любов, невинност. Те отразяват чистотата, потенциала и въображението на детството.

Същевременно обаче 1 юни е и напомняне за нашата споделена отговорност да защитаваме, подкрепяме и отстояваме правото на всяко дете да расте в сигурна, здравословна и изпълнена с надежда среда, независимо къде се намира и откъде идва. Така че това е ден, в който празнуваме децата, а ние, възрастните, се ангажираме още повече да изградим свят, в който всяко дете е обичано и никое няма да е изоставено.

Кои са основните приоритети на УНИЦЕФ в България?

– Като организация с мандат от ООН за защита на правата на децата, УНИЦЕФ се ръководи от Конвенцията на ООН за правата на детето. Този договор обхваща всички аспекти от живота на детето и установява глобални стандарти и норми относно гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните му права. Бих искала да подчертая, че Конвенцията е най-широко ратифицираният международен договор в света, а България е сред първите държави, които я ратифицират още през 1991 г.

За да изпълнява мандата си в България, УНИЦЕФ, заедно с правителствените си партньори – Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването и други заинтересовани страни, е определила стратегически области на ангажираност за настоящия програмен период 2023–2027 г. Те включват: намаляване на детската бедност и социалното изключване, насърчаване на ранното детско развитие и грижа, осигуряване на качествено приобщаващо образование и превенция на насилието над деца. Друга важна област, в която УНИЦЕФ е ангажирана, е психичното благосъстояние на младите хора, включването на деца със специфични нужди и интеграцията на децата бежанци и мигранти чрез подобряване на качеството на услугите, законодателната рамка и държавната политика.

С кои програми УНИЦЕФ допринесе за по-добрия живот на децата в България?

– Пристигнах тук, когато светът беше под безпрецедентното въздействие на Covid 19. Докато бавно излизахме от пандемията, започна войната в Украйна, която предизвика масов приток на бежанци към ЕС и към България. Тези кризи имат особено негативно въздействие върху децата. Като представител на УНИЦЕФ трябваше да премина към нов режим, изпълнявайки едновременно много роли, при които ръководех регулярната работа на нашия офис и координирах дейността в тясно сътрудничество с правителството на България и с останалите ни партньори, за да мобилизираме всички възможни ресурси в подкрепа не само на българските, но и на украинските деца бежанци и техните семейства.

Удовлетворена съм от постиженията на невероятния екип на УНИЦЕФ в България и на нашите всеотдайни партньори. Благодарение на общите ни усилия над 20 000 украински деца се възползваха от програми, подкрепяни от УНИЦЕФ. Достигнахме до повече от 17 000 деца чрез прилагането на пилотната фаза на „Европейската гаранция за детето“. С програмата ни за превенция и справяне с насилието в училище „Стъпки заедно“ подкрепяме над 5000 деца годишно в образователната система. С програмата за ранно детско развитие „Заедно от началото“ достигаме до над 80 000 семейства с малки деца и бременни жени всяка година. Чрез програмата на УНИЦЕФ за закрила подкрепяме над 15 000 деца всяка година. Това са само няколко примера от нашата работа. Това не са просто цифри, а реален напредък и трайна промяна в живота на децата.

Поглеждайки назад, е удовлетворяващо да се замислим за предизвикателния контекст на нашата работа, като същевременно отбележим тези впечатляващи резултати и напредък, които постигнахме заедно с правителството и много от нашите партньори. Този напредък стана възможен и благодарение на щедростта на донорите, включително на частния сектор. Очевидно е, че трябва да се работи още в много области, за да се осигури благополучие на всяко дете в България.

През 2024 г. Комитетът на ООН по правата на детето отправи препоръки към България. Какъв е напредъкът ни и къде има отчетени слабости?

– Посочените от Комитета области, върху които България трябва да съсредоточи специални усилия, са: закрила на детето от всички форми на насилие; подобряване на положението на децата, лишени от семейни грижи; околна среда: образование; търсене на убежище от деца бежанци и мигранти и правосъдие за непълнолетни. По отношение на недискриминацията Комитетът обърна специално внимание на децата в неравностойно положение, особено на тези с увреждания, както и на ромските деца и такива, живеещи в бедност. Внимание беше обърнато и на децата в резидентни грижи и тези, търсещи убежище.

Според Комитета в България е постигнат напредък в много отношения, например намалената детска смъртност, политиката за деинституционализация и мерките за справяне с детската бедност, но са направени конкретни препоръки относно механизмите за намеса в случаи на насилие. Подчертана беше необходимостта от многосекторни и всеобхватни интервенции и подкрепа за децата, които са или са били жертви на насилие.

Като незадоволителни бяха отчетени качеството на образованието на всички нива, съдържанието на училищната програма, неравенствата в достъпа до учене, образователните резултати, както и ограниченият достъп до качествено ранно образование. Комитетът също така отбеляза липсата на напредък в системата за детско правосъдие и препоръча на България да ускори реформата.

Тенденцията за справяне с бедността може ли да я определим като трайна?

– За съжаление виждаме влошаваща се тенденция. След период на стабилен спад, от 2022 г. делът на децата в България в риск от бедност или социално изключване отново започна да нараства и достигна 35.1% по последните данни на Националния статистически институт. През 2023 г. УНИЦЕФ публикува доклад, който анализира ситуацията с детската бедност в 40 държави от ОИСР и ЕС, включително България. Констатациите показват, че детската бедност може да бъде преодоляна чрез целенасочена комбинация от три ключови политики. Една от тях е разширяване на социалната закрила за децата, включително чрез повишаване на ефективността на социалните помощи и детските надбавки. Другата е гарантиране на достъп до качествени основни услуги като здравеопазване и образование, които са жизненоважни за благосъстоянието на децата. Третата е подкрепа за заетостта на родителите и благоприятни за семейството политики, които им помагат да балансират работата и грижите за децата.

Един от основните инструменти за борба с детската бедност е Европейската гаранция за децата. Тя има за цел да гарантира, че всяко дете в нужда има свободен достъп до основни услуги – образование и грижи в ранна детска възраст, училищни дейности, поне едно здравословно хранене всеки учебен ден, достъп до здравеопазване, здравословно хранене и подходящи жилищна условия. България беше сред първите държави, които приеха Национален план за прилагане на Европейската гаранция за децата, с който до 2030 г. трябва да бъде намален броят на децата в риск от бедност или социално изключване с 196 700. За постигането на тази цел е необходим по-силен ангажимент и активно участие на широк кръг институции и заинтересовани страни, а намаляването на детската бедност трябва да се превърне във водещ национален приоритет.

В кои области смятате, че трябва да има законодателни промени за по-добра закрила и грижа за децата?

– В съответствие с препоръките на Комитета по правата на детето следва да се предприемат спешни мерки за реформа в областта на детското правосъдие чрез въвеждане на механизми за отклоняване на децата от наказателното производство, програми за възстановително правосъдие и гарантиране, че задържането на деца по време на досъдебното и съдебното производство и всички форми на лишаване от свобода са крайна мярка. Работим с Министерството на правосъдието, за да подкрепим укрепването на правната и политическата рамка за децата в контакт и конфликт със закона в страната и капацитета на професионалистите, работещи с деца, като прокурори, съдии и адвокати за предоставяне на навременна и качествена правна помощ и закрила. Приветстваме обявения от министъра на правосъдието план за нов Закон за детското правосъдие и ще подкрепим неговото разработване.

Споменахте, че пандемията и войната в Украйна са затруднили работата ви, кои са другите предизвикателства пред УНИЦЕФ?

– Трудно достигнатите постижения и бъдещият напредък за децата са изложени на риск поради глобалната финансова криза, при която някои донори намаляват финансовата си подкрепа за бюджетите за помощ за развитие и вноските си за международна помощ в по-широк план. Това излага на риск живота на децата в момент, когато те най-много се нуждаят от нашата подкрепа. Намаляването на фондовете за международна хуманитарна помощ предизвиква глобална извънредна ситуация за децата. Безпрецедентният мащаб и скоростта на промените нарушават ключови услуги и застрашават живота и благосъстоянието на милиони деца. Свиване на финансирането е безпрецедентно и създава непосредствена и сериозна заплаха за оцеляването, закрилата и образованието на децата. Прогнозираме най-малко 20% спад във всички източници на финансиране спрямо нивата от 2024 г. за хуманитарните програми и тези за развитие и права на децата, изпълнявани от УНИЦЕФ през 2026 г. Финансирането на УНИЦЕФ за хуманитарна помощ е изложено на риск. Поради тези съкращения деца могат да загубят живота си от напълно предотвратими причини – не само недохранване, но и липса на чиста вода, безопасна канализация и основни здравни услуги. Други ще бъдат лишени от образование и програми, които ги пазят от насилие и злоупотреба. Нуждите са по-големи от всякога: безпрецедентен брой деца (почти едно на всеки пет) живеят в зони на конфликти, близо 50 милиона са принудително разселени и почти половината от всички деца в света живеят в държави, изложени на изключително висок риск от въздействията на климатичните промени. УНИЦЕФ изчислява, че през 2025 г. над 213 милиона деца в 146 държави и територии ще се нуждаят от хуманитарна помощ.

УНИЦЕФ е решен да остане и да работи за децата, но се нуждае от помощ. Без гарантирано и устойчиво финансиране нашата работа за осигуряване на оцеляването и просперитета на децата ще бъде изложена на риск, а цената ще бъде платена с живота и бъдещето на децата.

Няколко пъти споменахте партньорите на УНИЦЕФ. В много от кампаниите си включвате известни за нашата страна личности, защо това е важно?

– Като най-голямата организация за децата, УНИЦЕФ привлича и работи с много звезди по света. Наши посланици са Одри Хепбърн, Анжелик Киджо, Приянка Чопра, Роджър Федерер, Дуа Липа, Лиъм Нийсън, Дейвид Бекъм. Някои от тях срещнах, когато работих в Африка в продължение на 12 години. Прекрасно е, че известни български личности като Елена Петрова, Владимир Ампов – Графа и Поли Генова също са готови да подкрепят кампаниите ни за психичното здраве на децата и младите хора и срещу домашното насилие. С Елена Петрова се срещнахме с български и украински деца във Варна. Друга програма за УНИЦЕФ касае насилието над жени и деца, защото искаме да променим тревожните статистики. Необходими са повече превантивни мерки. Изключително сме благодарни и за партньорството с БТА и всички медии в България. С академичните среди работим също в тясно сътрудничество с Медицински университет – Варна, Софийския университет, Пловдивския университет и др.

Коя е най-актуалната кампания на УНИЦЕФ? 

– Една от последните ни кампании „Бъди до мен“ цели да повиши обществената осведоменост и да провокира дискусия за отношенията между поколенията и да подкрепи най-важния разговор – този между децата, младите хора и техните родители. Част от кампанията беше посветена на психичното здраве на децата. Наскоро представихме документалната поредица „Отвъд историите“, която насърчава преодоляването на стигмата и търсенето на подкрепа. В три документални филмови портрети разказваме за духовните търсения на лекоатлетката и телевизионна водеща Карин Околие, художникът и графити артист – Станислав Трифонов (Nasimo) и каскадьорът и екстремен спортист Илко Илиев.

Онлайн насилието е друга важна тема. Регионалният офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия наскоро публикува доклад „Юношеството в Европа“ за сложната връзка между вредното онлайн съдържание и преживяванията на децата с насилие. Това, което от УНИЦЕФ насърчаваме най-много, е учителите, родителите, всички ние – възрастните да бъдем възможно най-близо до децата и да ги подкрепяме – като разговаряме с тях, даваме им възможност да изразят своето мнение, емоции и мечти. Само така ще разберем какво ги тревожи или защо променят поведението си и ще можем да им помогнем.

Източник: БТА