Адвокати от Пловдив излязоха на протест с искания за увеличение на хонорарите на служебните защитници. В края на месец май Адвокатски съвет – Пловдив обяви с официално уведомление, че се предприема ефективен протест за защита на адвокатския труд, като спряха на работа със системата на правна помощ от 1 юни. 

В уведомлението е посочено още, че протестът ще продължи до удовлетворяване на исканията на председателите на 21 адвокатски колегии и предприемането на надлежни мерки за тяхната реализация.  

Въпреки че адвокати от цялата страна подкрепят исканията, физически на протест излязоха само колегите им от Пловдив. „Проблемите на адвокатурата са различни, но някои от тях са най-наболели. На първо място това е неактуализираната, неадекватна и бих казал обидна Наредба за възнагражденията на колегите служебни защитници. Същата наредба беше предвидено да се актуализира през 2024 година и да влезе в сила от 1 януари 2025 г., но това не беше направено“, коментира пред журналисти Пламен Бонев, председател на адвокатската колегия в Пловдив.

Той посочи, че това е била причината още през март месец тази година председателите на адвокатските колегии в страната да направят среща с министъра на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. „Беше казано, че в момента средства няма и няма да бъде актуализирана сега наредбата. След което на 7 април председателите на почти всички адвокатски колегии в страната внесохме искане до министъра на правосъдието за незабавна актуализация“, каза още Пламен Бонев. 

Той обясни също, че има огромно забавяне в плащанията, защото бюджета е празен. Като проблем беше посочено орязването на възнагражденията от Националното бюро. „Адвокатските съвети слагаме справедливи възнаграждения, а Националното бюро орязва всички възнаграждения на колегите служебни защитници на половина“, каза председателят на съвета.  

Останалите искания са свързани с адекватни възнаграждения и на особените представители. „От около 2 години магистратите в района на пловдивските съдилища орязват възнагражденията и на договорните защитници. Същото е несправедливо и освен върху защитниците рефлектира и върху техните клиентите, които са спечелили техните дела“, коментира Пламен Бонев. 

Той посочи, че председателите на адвокатските колегии от страната категорично не са съгласни с предложението на министъра за увеличение на възнагражденията за предоставяне на правна помощ и въвеждане на нови видове правна помощ за гражданите под прага на бедност. „Миналата година обещаваха актуализация от 2025 г., сега обещават от 2026 г. Искаме незабавна актуализация, незабавно да се допълни бюджета на Националното бюро, за да може това забавяне от 3-4 месеца, да бъде изчистено“, каза Бонев.

Адвокат Руска Владимирова, която също се включи в протеста, обясни, че за да бъде подадена искова молба и да бъде образувано дело за издръжка или делба например, на защитника биват заплатени между 10 и 30 лв. „Нуждата от правна помощ е осъзната. Ние сме необходими на държавата да окажем съдействие на гражданите, за да може те да имат достъп до правосъдие“, каза адв. Владимирова.   

Адвокат Константин Пехливанов, който отговаря за заверката на отчетите на защитниците и разпределянето и проверката на възнаграждения, потвърди, че има тенденция Националното бюро да орязва определените възнаграждения. „Стигна се до там, че колегите вече отказват да поемат такива ангажименти“, каза адв. Пехливанов. По неговите думи на годишна база над 1000 са делата, които се нуждаят от служебна правна защита в Пловдивско. 

Източник: БТА

Домът за възрастни хора в Сливен се ремонтира по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с над 9 милиона лева. Първоначално около 7 милиона лева са предвидени по Плана, а над 2 милиона лева – от общинския бюджет. Впоследствие проектът изцяло e поет от държавата по ПВУ. Завършването му се очаква през пролетта на 2026 г., каза кметът на Сливен Стефан Радев пред журналисти.

„Най-трудното нещо е преустройството на стари сгради. Проектът е огромно предизвикателство и заради много кратките срокове, в които трябва да се изпълни“, допълни той.

Кметът Стефан Радев обясни, че предприетото преустройство е било наложително, тъй като според Закона за социалните услуги домовете, които не отговарят на новите стандарти, подлежат на закриване. Въпреки че капацитетът на дома остава 120 души, условията се променят изцяло – изградени са нови помещения, зали, стаи за потребителите, както и пространства за персонала и фризьорски салон.

Според Радев това е най-големият проект, реализиран от Общината извън водните цикли през последните години.

Ръководителят на проекта и началник на отдел „Общинско развитие, проекти и програми“ Митка Крълева уточни, че новият корпус включва два етажа с големи зали, съобразени с изискванията на Министерството на труда и социалната политика.

„Ще има и малки гарсониери, каквито досега не е имало, както и четири асансьора, досега е имало само един – за подобряване на достъпната среда. Проектът включва и оборудване. В момента предстои обявяване на процедурата. Тя е готова, преминала е контрол от Агенцията за обществени поръчки и се очаква строителството заедно с оборудването на сградата да приключи през юни 2026 година“, посочи тя.

Управителят на фирмата-изпълнител „Билдинг-ТД“ ЕООД Тодор Дечев обясни, че макар старата сграда да е изглеждала добре отвън, вътрешното ѝ състояние е било сериозно компрометирано и опасно. Заради това се е наложило пълно вътрешно преустройство, при което е запазена само носещата конструкция. Отворите за вратите са били разширени, за да отговарят на изискванията за пожарна безопасност, а към всяка стая са изградени нови електрически табла. По думите му предишните инсталации не са отговаряли на никакви стандарти и е съществувал реален риск от инцидент. Сега обаче сградата ще предложи сигурна и достойна среда за обитаване.

В момента възрастните хора са временно настанени в Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Царица Йоанна“ и в сграда в с. Чинтулово, използвана за хора с подобни потребности.

Източник: БТА

Призоваваме всички демократични и проевропейски граждани на страната, политически сили, движения, сдружения и инициативи да обединим усилията си за сплотяване около единна кандидатура за президентските избори през 2026 г. Това се посочва в призив, изпратен до медиите, със заглавие „Време е за проевропейски демократичен президент на България“, подписан от редица общественици.

Призивът е открит за подкрепа и подписване от всички заинтересовани граждани.

Според подписалите призива, единната кандидатура трябва да бъде издигната след открит, публичен дебат по всички аспекти на този избор, който да позволи възможните междупартийни и междуличностни различия да отстъпят пред общата цел – победа в изборите. Начинът да бъде издигната тази кандидатура е чрез предварителни избори, се посочва в призива.

Отбелязва се още, че успешният кандидат трябва да бъде доказан носител на ценностите на демократичната общност – върховенство на правото, борба с корупцията, категорична евроатлантическа принадлежност и твърда позиция в подкрепа на европейското единство и солидарност. Също така трябва да има ясна позиция в защита на Европа и Украйна от имперския експанзионизъм на Кремъл. Единният кандидат трябва да бъде искрен патриот, както и да бъде силен морален авторитет и да вдъхва доверие сред гражданите с управленски опит.

Като причини за обединяване на демократичната общност и издигането на общ кандидат се посочват агресивното завръщане на олигархията във властта, която атакува демократичното устройство на държавата и овладява институциите; изключително сложната геополитическа среда; интензивната хибридна война, която Русия води срещу България и с помощта на български политици и партии.

„След успеха преди почти 30 години, демократичната общност не е излъчвала свой победител в президентски вот. Време е на тази негативна тенденция да бъде сложен край. Необходима е не просто нова кандидатура, а нов подход – с поуки от допуснатите грешки, мобилизация на целия демократичен потенциал и ангажиране на гражданското общество в процеса на номинация и избор“, се посочва още в призива.

Подписалите призива, според изпратената информация, са: проф. Александър Кьосев; проф. Амелия Личева, Арман Бабикян, Бойко Ноев, Бойко Станкушев, Васил Гарнизов, Веселин Стойнев, Велизар Шаламанов, Велислав Величков, доц. Георги Лозанов, доц. Даниел Смилов, Евгений Кънев, проф. Евгений Дайнов, Илиян Василев, Калин Манолов, проф. Калин Янакиев, проф. Кирил Топалов, проф. Коста Костов, доц. Методи Андреев, Мустафа Кючуков, Надежда Нейнски, Радослав Бимбалов, проф. Светослав Малинов, Юлиана Николова.

Това не е опит ние да изземем инициативата, да диктуваме темпа, по който ще се решават нещата, по скоро е опит да се подпомогне въпросът и да се задвижат процесите навреме, каза за БТА един от подписалите призива – доц. д-р Даниел Смилов. По думите му това не е инициатива, която да застане зад конкретен кандидат или група кандидати. Според него, ако излезе разпокъсана и раздробена демократичната общност, ще има много малки шансове на предстоящите през 2026 г. президентски избори. Даниел Смилов смята, че при такава ситуация шансът да се стигне до балотаж е минимален. Той обясни, че ако няма друг начин за излъчване на убедителен кандидат от партиите, това може да се случи чрез провеждането на предварителни избори, които ще бъдат отворени, а не затворени вътре в партиите.

Даниел Смилов отбеляза, че призивът е отворен и всеки може да се присъедини към него. Идеята не е да се излъчи единен кандидат само и единствено на партиен принцип, а да се излъчи кандидат, който да привлече повече хора, отвъд електората на конкретните партии и членската им маса, добави той.

Смилов посочи, че под демократична общност той разбира партии, които имат ясна геополитическа ориентация, ясно застават зад ценности, които са европейски по своя характер, партии, които смятат, че коруцпионният багаж на България е нещо, което ѝ тежи и с което тя трябва да се раздели.

Източник: БТА