България ще се стреми да използва механизмите на ЕС за разкриване на по-голяма фискална свобода по отношение на разходите за отбрана, като същевременно се придържа към консервативна финансова политика, предвид очакваното присъединяване към еврозоната. Това заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов, който взе участие в срещата на държавните и правителствени ръководители във формат Б-9 (Букурещ-9), във Вилнюс, Литва, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Б-9 е многостранен формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността, в който участват девет страни-членки от Източния фланг на НАТО – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Форматът е платформа за обсъждане и координиране на общи подходи и позиции, които да бъдат отстоявани в рамките на работните процеси в НАТО, добавят от МО. За първи път в този формат бяха поканени да участват Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция.

Министър Запрянов подчерта, че на предстоящата Среща на върха на НАТО в Хага, Алиансът следва да препотвърди ролята си на основен гарант за колективната сигурност в евроатлантическото пространство. Той наблегна на значението на трансатлантическата връзка за гарантиране на адекватни на съвременните предизвикателства възпиране и отбрана и противодействие на тероризма. 

По отношение на разходите за отбрана, той постави акцент върху важността не само да се заделят повече средства, но и тези ресурси да бъдат използвани по-ефективно, с отчитане на приоритетите в областта на сигурността и отбраната. 

„Виждаме потенциал в новите отбранителни инициативи на ЕС, които допълват усилията от страна на Алианса и оценяваме значимостта на индустриалното сътрудничество със САЩ, Великобритания, Канада, Украйна и партньорите от Индийско-тихоокеанския регион“, каза още министърът.

Срещата във Вилнюс се провежда в навечерието на Срещата на върха на НАТО в Хага (24 – 25 юни), с оглед предстоящите важни решения за по-нататъшна трансформация на Алианса. Във фокуса на дискусиите бяха разходите за отбрана, възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, индустриалния капацитет и трансатлантическото сътрудничество. Отделна сесия с участието на президента на Украйна Володимир Зеленски бе посветена на дългосрочната подкрепа за Украйна. На Срещата на върха в Хага следва да бъдат взети решения, надграждащи тези от срещите в Мадрид, Вилнюс и Вашингтон, които да допринесат за изграждане още по-силен и по-подготвен Алианс. Увеличаване на разходите за отбрана ще допринесе за осигуряване на новите отбранителни планове и необходимите способности за възпиране и колективна отбрана. Повишаването на националната и съюзната готовност изискват общоправителствен подход във всички области, информират от Министерството на отбраната (МО).

На предстоящата среща на върха на НАТО през юни е изключително важно да се потвърди, че Алиансът остава силен и че Европа няма да изостави собствената си сигурност, заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на встъпителните си думи на срещата на върха на лидерите на страните от източния и северния фланг на НАТО във Вилнюс, съобщи Укринформ по-рано днес. 

Източник: БТА

/БИ/

Източник: БТА

Част от новата 10-годишна стратегия на Софийския зоопарк е отглеждането на евроазиатски рис и брадат лешояд за връщане в дивата природа, съобщиха от Столична община.

Новата 10-годишна стратегия за развитие (2025-2035 г.) на общинското предприятие „Зоологическа градина – София“ поставя акцент не само върху подобряване на условията за обитаване на животните и преживяването на посетителите, но и върху активната роля на зоопарка в опазването на застрашени видове и връщането им в природата. Фокус е поставен върху реинтродуцирането в дивата природа на два много ценни вида от нашата фауна – евроазиатски рис и брадат лешояд, информираха от общинската администрация. 

„Софийският зоопарк вече няма да бъде само атракция, която се стремим да подобряваме, но ще има своята важна роля в опазването на биоразнообразието на България. Софиянци заслужават да се гордеят с града си, както и със своята зоологическа градина, която се превръща в пионер на национално ниво в усилията за възстановяване на изчезнали и застрашени видове в естествената им среда“, посочи кметът на София Васил Терзиев. 

Изграждането на специална размножителна волиера (покрита зона за птици) за отглеждане на брадати лешояди – вид, изчезнал от българската природа, е един от основните приоритети в новата стратегия на зоопарка. Предвижда се софийският зоопарк да си сътрудничи с други зоопаркове и неправителствени организации за координирано връщане на поколенията им обратно в дивата природа на България. От Столична община смятат, че това ще отвори нова страница в българската природозащита, възстановявайки присъствието на този емблематичен вид, който освен това е и символ на българската природозащита.

Друг приоритет на новата 10-годишна стратегия е разширяването на съществуващия комплекс за рисове и изграждане на нова сграда с вътрешни помещения, за да осигури оптимални условия за отглеждане и размножаване на Евроазиатски рис. Амбицията е Софийският зоопарк да се специализира в отглеждането на този вид, като съвместно с EAZA (Европейска асоциация на зоопарковете и аквариумите) и НПО ще бъде създадена програма за неговата реинтродукция в природата на България.

Стратегията предвижда и покриване на част от „Голямото езеро“ с професионална мрежа, оформяйки волиера за водолюбиви и водоплаващи птици, позволяваща разлитане на птиците, които ще я обитават. Ще се обособят и „газещи зони“, което ще позволи настаняването и рехабилитацията на конфискувани или спасени местни видове като червеногуша гъска, къдроглав пеликан, различни видове чапли и щъркели. Центърът ще служи и като специализирана образователна експозиция, насочена към екологичните проблеми и заплахите за птиците, обясниха от Столична община. 

От общинската администрация съобщиха още, че предстои и изграждане на Изследователска лаборатория към Екологичния научно-образователен център, за да развие своята научно-изследователска дейност. Зоопаркът ще оборудва модерна изследователска лаборатория, където ще се провеждат екологични и други изследвания в сферата на консервационната биология, фокусирани върху значими видове дребни бозайници като например европейския лалугер. Тази лаборатория ще укрепи научния капацитет на зоопарка и ще допринесе за придобиване на задълбочени познания, важни за опазването на биологичното разнообразие, посочиха от Столична община. 

Стратегията е разработена като част от проект за Техническа помощ за инвестиции в зоологическите градини по Програма „Околна среда“ (ПОС).

Като най-големият зоопарк на Балканския полуостров, Софийският зоопарк е ключов бенефициент на тази програма, като заложените инвестиции възлизат на 3 541 500 лв., за които ще се кандидатства за безвъзмездно финансиране през третото тримесечие на 2025 г.

БТА припомня, че през май бебе от критично застрашения вид антилопа „адакс“ се роди в Софийския зоопарк. 

Източник: БТА