Фокусът ни е върху мерки, които осигуряват избор и гъвкавост за работещите родители, каза зам.-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова – Великова по време на обществена дискусия в Националния пресклуб на БТА в София. 

Обществената дискусия на тема „Бъдеще за семейството: политики в подкрепа на младите родители“ се проведе в рамките на пресконференцията на политическо движение (ПД) „Социалдемократи“ по повод 25 – годишнината от учредяването на движението. 

Сред темите на дискусията бяха политики за младите семейства, подкрепа за младите семейства – финансова, социална и институционална; защита на майчинството и насърчаване на бащинството; ранно детско развитие и достъп до услуги и др.

Проблемите на семейството се проектират като проблеми на обществото, от което произтичат много негативни тенденции, каза по време на обществената дискусия председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която  бе сред участниците. 

Стимулът гъвкавост създава баланс между личния избор на всяка майка, всяко семейство и професионалната реализация на младите професионалисти, които са решили да станат родители, смята зам.-министър Гергана Великова. По думите ѝ това намалява натиска върху социалната система и повишава икономическата активност.

Една от инициативите ни е увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато майката реши да се върне на работа. В момента тя е 50% от обезщетението. Нашата борба е да стане 75%, каза Гергана Великова. 

Според нея така не само ще се стимулира майката да се върне на работа, но и се избягва деквалификацията на жените, които скоро са родили или имат малки деца. 

В министерството желанието на екипа на министъра е обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст да се изравни с размера на минималната работна заплата, както е било преди години, въпреки че не беше записано изрично в закон, каза зам.-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова – Великова.  

Според нея опрощаването на студентски заеми след раждане на второ дете могат да насърчат както включването на младите родители в образователната система така и семейното планиране. 

Национална програма, която да подпомогне младите семейства и да им осигури първо жилище, също е начин младите да изберат да останат в България, каза Гергана Великова. 

Справянето с демографската катастрофа, което минава през задържане на младите хора в България е национална цел, която може и трябва да ни обедини, посочи тя. 

Над 340 000 семейства в България имат проблеми с раждането на дете и са в така наречената сфера на инвитро. Това не е само здравословен проблем, а проблем на цялото общество, посочи зам.-министърът. 

Демографските предизвикателства пред нашата страна изискват дългосрочен, последователен и координиран отговор. Семействата, особено младите родители, се нуждаят от сигурност за доходите си, за заетостта си, за достъпа до жилище, качествени грижи, качествено образование, посочи зам.-министърът. 

Тя отбеляза, че в Министерството на труда и социалната политика се работи за поетапното увеличение на помощите за раждане на дете, както и помощта за майки – редовни студенти, която не е била актуализирана от самото ѝ въвеждане, посочи още Гергана Великова. 

Демографската криза, в която се намира нашата страна, е една от най-сериозните както в икономическо отношение, така и в социално, каза по време на дискусията председателят на ПД „Социалдемократи“ Елена Нонева. 

Според нея първа причина за демографската криза е ниската раждаемост. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2024 г. живородените деца в България са 53 428. Като за последните 35 години населението на България е намаляло с над два милиона и половина, каза Елена Нонева. 

Броят на починалите деца през миналата година е 100 736, като спрямо предходната година броят намалява с 270 или 0,3%. По данни на НСИ смъртността сред мъжете е 16,8% и е по-висока в сравнение с тази на жените, която е 14,6%, каза тя. 

Към края на декември 2024 г. общият коефициент на възрастовата зависимост в България е 60,3 %. Като най-ниска е стойността на тази в София – 51,2 %, а най-неблагоприятно е съотношението във Видин, където е 74,9 %, посочи Ненова. 

Като втора причина за демографската криза тя посочи миграцията и отново цитира данни от НСИ. През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, каза Елена Ненова.

И третата причина за демографската криза е застаряването на населението, каза Елена Нонева. Населението в трудоспособна възраст в края на миналата година е 3 милиона 762 000 или 58,5% от населението на страната. От тях по-големият процент е този на мъжете в сравнение с жените, каза тя. 

По думите ѝ последиците от демографската криза на първо място се отразяват на икономиката на страната. Като втора последица Ненова посочи влиянието на демографската криза върху социалната сфера. Застаряващото население създава голямо натоварване върху здравеопазването и социалната система, допълни тя.

Пенсионната система е изправена пред предизвикателството да поддържа все по-голям брой възрастни хора, докато работоспособното население намалява, добави Ненова. 

Според нея демографската криза оказва най-вече влияние на геополитическата роля на България. С намаляването на населението и отслабването на икономическата мощ страната губи част от своето значение и на международната сцена, каза още Ненова. 

Източник: БТА