На стената в кабинета на новия германския канцлер Фридрих Мерц е окачена снимка на плажа Зиким, намиращ се в Югозападен Израел, близо до ивицата Газа, станал обект на две атаки, извършени с лодки от бойци на палестинската групировка „Хамас“ – през 2014 г. и на 7 октомври 2023 г. 

Идиличният кадър на редица плажни къщички, възстановени след атаките на „Хамас“, свидетелства, че консервативният лидер е страстен поддръжник на Израел, в съответствие с дългогодишната политика на солидарност на Германия в знак на изкупление за Холокоста от времето на нацисткия режим. 

Затова и упрекът на Мерц към Израел в понеделник за разширяването на военните му операции в ивицата Газа представляваше забележителен обрат в позицията за мнозина. „Това, което израелската армия прави в ивицата Газа, вече не разбирам каква е целта“, заяви германският канцлер. „Да се нанасят вреди на цивилното население по такъв начин, както все по-често се случва през последните дни, вече не може да бъде оправдано с борбата срещу тероризма“, добави той.  

След това министърът на външните работи на Германия Йохан Вадефул заяви, че може да има неуточнени „последствия“ в поредица от консервативни препратки, съгласувани със коалиционните партньори от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), отбелязвайки реторично отклонение от десетилетията на безусловна германска подкрепа за страната, към която Берлин се чувства ангажиран заради историята. 

Отделно от това председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германски християндемократ, заяви, че смъртта на деца във война в Газа е „ужасяваща“, отразявайки широкия спектър на безпокойство в средите на германския елит. 

Наред с членството в НАТО и Европейския съюз, подкрепата за Израел бе третият стълб в стремежа на Германия за международна реабилитация след Холокоста срещу европейските евреи по време на Втората световна война. 

Макар че някои прояви на антисемитизъм остават – Конред Аденауер, първият канцлер на следвоенна Германия, оправдава репарациите, изплащани на Израел, които полагат основите на германско-израелските отношения, с необходимостта да се успокои „силата на евреите“ – ангажиментът към сигурността на Израел формира поколения германски политици. 

Интензивността обаче на войната на Израел в ивицата Газа, в която са загинали над 53 000 палестинци и която бе предизвикана от трансграничното нападение на бойци на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, допринесе за явна промяна в общественото мнение в Германия. 

Според проучвания на фондация „Бертелсман“ само 36 процента от германците имат положително мнение за Израел, което е с 10 процента по-малко в сравнение с преди четири години. 

Германците на възраст под 40 години смятат, че са по-малко информирани за Израел, отколкото хората над 60-годишна възраст, и също така са по-малко склонни да вярват, че отношенията трябва да се диктуват от спомена за Холокоста. 

Тази промяна постави Мерц пред дилема, тъй като след като спечели националните избори през февруари, той обеща на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, че ще му помогне да пренебрегне заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд, ако посети Германия. 

„Те разбират, че имат две противоположни задължения и трябва да избират между тях“, казва Моше Цимерман, изтъкнат преподавател по история на Германия в Еврейския университет в Йерусалим. „В миналото те биха казали, че нашето задължение към Израел е първостепенно. Сега те трябва да претеглят алтернативите по различен начин“, добави той. 

„Времената се променят“ 

Германия и други европейски страни осъждат Русия за нарушаване на международното право с нахлуването на руските сили в Украйна и наложиха безпрецедентни наказателни санкции на Москва, търсейки подкрепа за изолирането ѝ от страни като Република Южна Африка, Бразилия и Саудитска Арабия. 

Западните сили не са възприели същия подход към Израел на фона на постоянните обвинения от страна на хуманитарни и правозащитни групи за нарушаване на международното право при воденето на войната в ивицата Газа, с многобройни жертви сред палестинското цивилно население, широкоразпространено разрушаване на инфраструктурата и нарастващ риск от глад в условията на израелска блокада. 

„Времената се променят“, казва Цимерман. 

Поводът за промяната в реториката на германските лидери бе изтичането на крайния срок на 25 май, когато Израел не се съобрази с европейския призив за пълна отмяна на блокадата на хуманитарната помощ за ивицата Газа. 

Вадефул заяви, че вече не може да има „солидарност по принуда“ с Израел, а министърът на финансите Ларс Клингбайл, лидер на ГСДП, заяви, че в ивицата Газа се нарушават стандартите на правата на човека. 

С тази промяна Германия се присъединява към основните европейски партньори, които в миналото също бяха несклонни да критикуват многозначително Израел за случващото се в ивицата Газа. Франция и Великобритания, към които се присъедини и Канада, излязоха с подобно послание минала седмица. Италия направи същото в сряда. 

В отговор Нетаняху обвини лидерите на Франция, Великобритания и Канада, че са „от грешната страна на човечеството и сте от грешната страна на историята“. 

В сряда на конференция по въпросите на антисемитизма в Йерусалим израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че Израел е „най-атакуваната и застрашена страна в света“. „Опитът да се отрече правото на Израел да се защитава е ужасяващ“, добави той. 

Израел отрича да нарушава международното право с действията си в Газа, като твърди, че целта му са само бойци на „Хамас“, които обвинява, че използват цивилни сгради за прикритие на оперативната си дейност – твърдение, което „Хамас“ отрича. 

Културни промени в Германия 

Промяната в тона на Германия отразява факта, че страната е много по-разнообразна в етническо и културно отношение в сравнение с предишните десетилетия. Близо една четвърт от 80-милионното население на Германия има мигрантски произход (поне един от родителите е имигрант) и много от тях са от Близкия изток или са мюсюлмани, които често подкрепят палестинците. 

„Ако искате от германец-сириец да се примири с отговорността на Германия за Холокоста, това е наистина странно“, казва Омер Бартов, преподавател по история на Холокоста в университетът „Браун“ в град Провидънс, щата Роуд Айлънд. Последствията за германската политика са неясни, добави той. 

Германия продължава да продава оръжия на Израел, остава най-големият му европейски търговски партньор и застава на негова страна в делото за геноцид, заведено от Република Южна Африка срещу Израел пред Международния съд на ООН в Хага. 

„Това е промяна в реториката и тя може да бъде много важна. Но израелският флот е произведен в Германия и в момента израелския флот изстрелва снаряди срещу Газа“, каза Бартов. „Докато те (Германия) не предприемат някаква (конкретна) стъпка, Нетаняху няма причина да се притеснява в момента“, добави той. (БТА)

(Превод от английски език: Симеон Томов) 

Източник: БТА