/ВД/

Източник: БТА

Освен ролята на финансираща институция Националният доверителен екофонд (НДЕФ) е и активен участник във формирането и осъвременяването на политиките в областта на опазването на околната среда. Това осигурява цялостен, холистичен подход към решаването на конкретни екологични проблеми. Това каза в интервю за БТА директорът на Изпълнителното бюро на Фонда Мария Минкова. Тя посочи, че от създаването на Фонда през 1995 г. до момента са реализирани над 500 проекта на територията на над 150 общини. Средният процент на предоставеното до момента финансиране от Фонда възлиза на около 46%, каза Минкова. 

Дейността на НДЕФ е съсредоточена в четири приоритетни области за опазване на околната среда, сред които намаляване замърсяването на въздуха и ограничаване и адаптация към изменението на климата, подпомагане на националната екологична мрежа и опазване на биологичното разнообразие, управлението на водите и ликвидиране на замърсявания и увреждания на околната среда, наследени от миналото. Освен ролята на финансираща институция, НДЕФ е и активен участник във формирането и осъвременяването на политиките в областта на опазването на околната среда, подчерта още Минкова. НДЕФ е единственият източник на безвъзмездно финансиране за изграждане на общинска инфраструктура, даваща възможност за оползотворяване на ресурсите от минерална вода като източник на възобновяема енергия, отбеляза тя. Закриване и рекултивация на стари сметища и проекти за третиране на опасни отпадъци са част от успешните дейности на Фонда. 

На 2 юни със специално събитие в аулата на Софийския университет ще бъде отбелязана 30-годишнината от създаването на НДЕФ, на което се очаква да присъства и управляващият директор на Международния валутен фонд – Кристалина Георгиева. 

Следва цялото интервю:

Г-жо Минкова, какви са приоритетите в работата на НДЕФ?

– НДЕФ е създаден през 1995 г. чрез механизъм за трансформиране на част от външния дълг на България в проекти за опазване на околната среда, т.нар. суап споразумение „Дълг срещу околна среда” между правителствата на Конфедерация Швейцария и Република България. Четири са приоритетните области за опазване на околната среда, върху които е съсредоточена дейността ни. Първата е намаляване замърсяването на въздуха и ограничаване и адаптация към изменението на климата, вкл. подобряване на енергийната ефективност и адаптация на градовете към заплахите от наводнения и ефекта на градския топлинен остров. Втората е подпомагане на националната екологична мрежа и опазване на биологичното разнообразие, третата касае управлението на водите, вкл. оползотворяване на ресурсите от минерални води, а четвъртата – ликвидиране на замърсявания и увреждания на околната среда, наследени от миналото.

Освен ролята на финансираща институция, НДЕФ е и активен участник във формирането и осъвременяването на политиките в областта на опазването на околната среда. Това осигурява цялостен, холистичен подход към решаването на конкретни екологични проблеми. 

Какви проекти финансирате? 

– Усилията са насочени към подкрепа на проекти извън обхвата на останалите финансиращи институции или са специфични, нестандартни, иновативни. През изминалите 30 години Фондът често прави неща за първи път, тествайки нови подходи и решения на конкретни екологични проблеми. Промените в климата са акцент в последните две десетилетия, затова и основната част от усилията на Фонда през последните години са съсредоточени в подкрепата на проекти, пряко и непряко допринасящи за ограничаване емисиите на парникови газове и адаптация към климатичните промени.

НДЕФ финансира проекти за енергийна ефективност на обществени обекти. Те допринасят за намаляване използването на енергия за отопление през зимата, охлаждане през лятото, осветление и др. Освен това са подпомагани и публичните институции за преминаване към ползването на електрически превозни средства, което е още един начин за директен принос към намаляване замърсяването на въздуха и противодействие на промените в климата. Днес електрическите превозни средства са вече широко разпространени и няма необходимост от специална мотивация за ползването им, но когато започна тази програма наистина имаше нужда публичните институции да дадат пример.

НДЕФ е единственият източник на безвъзмездно финансиране за изграждане на общинска инфраструктура, даваща възможност за оползотворяване на ресурсите от минерална вода като източник на възобновяема енергия. В годините назад Фондът е финансирал редица проекти за ликвидиране на замърсявания, настъпили в миналото – закриване и рекултивация на стари сметища, третиране на опасни отпадъци.

Сред постигнатите резултати поставяме и тези в областта на опазване на биологичното разнообразие. Финансирани са проекти за изграждане на екопътеки в защитени територии, реинтродукция на изчезнали от обичайните си местообитания животински видове, възстановяване на местообитания на растителни видове и водни екосистеми. През тази година очакваме да бъдем ангажирани с реализирането за първи път на програма за обновяване на хижи на територията на Национален парк „Рила“, финансирана в рамките на Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Финансирани са и редица инфраструктурни проекти за обхващане, отвеждане и третиране на отпадъчни води.

Колко проекта са реализирани от началото на създаването на НДЕФ и в колко общини?

От създаването на Фонда през 1995 г. до момента са реализирани над 500 проекта на територията на над 150 общини. Голяма част от общините имат по няколко проекта, финансирани от НДЕФ през годините по различни програми. Общините са преобладаващата част от бенефициентите, защото основната част от финансираните проекти е свързана с инфраструктура, която е общинска собственост. Сред бенефициенти са и държавни училища, университети, читалища, театри, търговски дружества, институти на БАН, неправителствени организации и др.

НДЕФ финансира безвъзмездно част от инвестицията. Средният процент на предоставеното до момента финансиране от Фонда възлиза на около 46% (мин. 19%, макс. 85%). Ангажирането на бенефициентите с финансово участие допринася за осигуряването на устойчивост – много важен аспект, когато става въпрос за разходване на публичен ресурс. Нещо повече, в много от случаите става дума не просто за собствено участие, а за привличане на корпоративни средства за изпълнение на публични проекти.

Как се одобряват проектите? 

– Проектите се набират чрез покани за кандидатстване с проектни предложения. На база на извършена оценка от комисия по набор от критерии се оформя класиране на отговарящите на условията за финансиране проектни предложения. Решението за одобрение се взема от Управителния съвет на Фонда. За разлика от повечето източници на финансиране при нас няма механизъм за налагане на „финансови корекции“ – тясното сътрудничество с бенефициентите в процеса на изпълнение на проектите гарантира осигуряването на съответствие както с условията за финансиране, така и с българското законодателство. И ръка за ръка с нашите бенефициенти стигаме до успешното завършване на проектите, поради което гледаме на тях като на наши партньори, които ни помагат да изпълняваме пълноценно ролята си на финансираща институция. 

Може ли да дадете пример за успешен проект?

– Една от основните програми е Инвестиционна програма за климата. Част от нея са подпрограмите за енергийна ефективност на обществени обекти. В последната възобновихме работата по финансирането на проекти за енергийна ефективност с ESCO договори, въз основа на успешния опит с проекта за уличното осветление на община Габрово. Това бе първият пилотен проект за цялостна енергийна модернизация на улично осветление. Безвъзмездното финансиране от НДЕФ е 29% от стойността на мерките за енергийна ефективност. Проектът е завършен през април 2022 г. Достигнатите спестявания на СО₂ са в размер на 1 399.22 т/година и са с 2,27 т/година повече от предварително заложените в проекта. През 2025 г. стартират два нови проекта за енергийна ефективност с ESCO договори – в болницата в град Гоце Делчев и уличното осветление на три села в район Панчарево на Столичната община. НДЕФ предоставя безвъзмездно финансиране до 25% от стойността на енергоспестяващите мерки. С пример за успешен проект бих искала да се върна на ролята на НДЕФ като активен участник в разработването на политики в областта на опазване на околната среда.

В периода 2021-2024 г. бе изпълнен проект със заглавие „Прилагане на иновативни мерки за смекчаване и адаптация към изменението на климата в общините в България“. Проектът бе финансиран със средства по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. В партньорство с осем български общини и експертни организации от Норвегия бяха идентифицирани и анализирани заплахите и рисковете за всяко от осемте населени места – Бургас, Варна, Кърджали, Пловдив, Русе, Сливен, София и Стара Загора, въз основа на което бяха избрани и изпълнени инфраструктурни мерки за адаптация към промените в климата. Много от предприетите приложени мерки бяха заимствани от опита на други държави.

Какво смятате, че трябва да се подобри на национално и общинско ниво по отношение на качеството на въздуха, чистотата, управлението на отпадъците? 

– Опазването на околната среда изисква комплексни мерки, но аз бих искала да отбележа нещо базисно – всички трябва да работим за изграждането на отговорно отношение в обществото към заобикалящата ни среда. Едно от направленията в работата по политики на НДЕФ са поведенческите мерки. Те подпомагат осъзнаването на връзката между нашите ежедневни действия и състоянието на околната среда. Когато финансираме проекти за саниране на сграда на училище например, задължаваме училищното ръководство да осигури кореспондиращи образователни дейности за ползвателите на тази сграда – ученици и персонал, и периодично провеждаме обучения за учители на тема енергия и климат. По този начин осигуряваме комплексен подход към пестенето на енергия в обществените сгради.

Споменахте адаптацията към климатичните промени, готови ли са градовете ни за предизвикателствата?

– Ако до преди десетилетие говорехме за противодействие на тези промени, сега вече обществата са все по-наясно, че наред с противодействието има нужда от спешни мерки за адаптация към промените в климата, защото те са факт и са видими навсякъде около нас. Работата по мерки за адаптация към климатичните промени е един от фокусите ни за следващите десет години. Всички натрупани знания и опит, създадената професионална общност в процеса на работата ни по тази тема досега са солидна основа за продължаване на дейността ни в тази насока.

Какви добри примери от чужбина бихте искала да видите у нас?

– Бих се зарадвала да видя повече отговорност във всички хора, независимо от възраст, професия или длъжност. В различни държави има забележителни примери за организацията на обикновени ежедневни дейности, разбира се осигурена от местни власти или компании, но и широко припозната от гражданите и служителите на компании. Радостното е, че и в нашата държава откриваме все повече добри примери и практики. Приносът за опазването на околната среда наистина тръгва от малките неща и от всеки от нас.

На 2 юни НДЕФ ще отбележи 30 години от създаването си. Как ще отбележите годишнината? 

– Предвидили сме тържествено събитие в аулата на Софийския университет, на което сме поканили всички, които през годините са помогнали да бъдем това, което сме днес. Ще се радваме на участието на госпожа Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, който е и един от създателите на Фонда. С нас ще бъдат представители на държавите донори на средства през годините. Поканили сме представители на правителството и парламента, на Европейската комисия, членове на Управителния съвет и на екипа на Изпълнителното бюро на НДЕФ през годините, бенефициенти, партньори, експерти, приятели на Фонда. Ще поговорим за историята, настоящето и бъдещето на НДЕФ. Вместо отчетен доклад ще представим тридесетте години в 30-минутен документален видеофилм.

На събитието ще връчим учредената Националната награда за природозащита на името на Мими Праматарова – първият директор на Национален парк „Рила“ и ярък природозащитник.

Източник: БТА

Момчил Пенев ходи по стъпките на Ботев четиридесет години. Той е водач на група Скаути от Ботевград, към които има и два коня. Тази година по време на 77-ото издание на Националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета „Козлодуй – Околчица“ е отбелязал кръглата годишнина от неговото участие и десет години от участието на сина му, който върви редом с него. 

„Започнал съм като ученик, бях осми клас. Четири години докато учех, две години в казармата и след това всяка година участвам в похода. Това е преклонение към делото на Ботев, но и поход на приятелството. Имаме приятели в цялата страна, с които се срещаме всяка година, помагаме си“, разказа за БТА Пенев.  Той показа снимки, на които се вижда, че дори в годината на световната пандемия той е бил част от малцината, преминали по стъпките на Ботев. 

Иван Стаменов е от Враца и преди 37 години за пръв път като ученик на математическата гимназия преминава по стъпките на Ботев. Сега живее в София и е довел сина си – деветгодишния Борис. „Борис се чувства чудесно, тича по цял ден. С нас са и приятели от София, още съученици на Борис и сме една от групите, извън училищните. Чувстваме се чудесно и мисля, че децата оттук насетне ще бъдат тези, които ще ни мотивират да участваме всяка година“, каза Иван Стаменов пред БТА. 

Сдружение „Млад планинар“ – Петрич участва в инициативата за осма година. Водят със себе си деветгодишни деца. „Те се чувстват много добре. Мотивираме ги като им разказваме за Ботев, за нашите революционери, освободители. Казваме им, че имат възможността да извървят този славен път със същата воля и дух, както са го направили те преди повече от сто години. Групата ни е от малки деца, които са членове на клуба и планинарстваме цяла година“ каза за БТА ръководителят Гергана Сандъкчиева. 

Директорът на Средно училище „Никола Войводов“ – Враца Снежанка Каменова води група от училището от 2006-а година. За деветнадесета година имаме ученици, които участват в родолюбивата инициатива. В началото нямахме никакво оборудване и малко по малко успяхме да закупим шалтета, палатки, дъждобрани, ветровки, палатки. Сега сме с 22-ма ученици от шести до дванадесети клас. Нямаме никакви трудности, нито с дисциплината, нито с вървенето“, каза Каменова за БТА. 

Деница Георгиева е девети клас в СУ „Христо Ботев“ – Козлодуй. Тя участва за първа година в похода и се чувства много ентусиазирано. Много ми харесва. Не е изморително ходенето, защото си говорим, смеем се, пеем. Вечер също е забавно, събираме се, играем игри“, разказа тя за БТА. Ръководител на групата от училището е преподавателят по физкултура Анита Ангелова. Тя допълни, че от Козлодуй участват три училища. 

По информация на ръководството на похода в тазгодишното издание са се включили над 1500 участници. Колоната е дълга над километър, информираха от ръководството на похода. Инициативата приключва днес, когато на връх Околчица се провежда всенародно поклонение в памет на Христо Ботев и неговата чета. 

Източник: БТА