Животът на 17-годишно момче, транспортирано по въздух, бе спасено в АСК УМБАЛ Токуда. Пациентът е транспортиран със Спартан от Разград в столицата, където с високорискова операция отстраняват тумор от белия му дроб.

В края на миналата година Гюрсел започва да се оплаква от продължителна кашлица и недостиг на въздух. Момчето тренира минимум по 4 дни в седмицата и води активен начин на живот.

„Когато кашляше не ми правеше толкова голямо впечатление, защото се е случвало и преди и може да се каже, че беше системно. Притесних се, когато ми каза, че не му достига въздух и реших, че може да е прекалил с тренировките, защото е изключително отдаден в залата“, споделя майката на Гюрсел.

През януари, със започването на грипната епидемия, момчето се разболява и посещава своята лична лекарка, която му изписва медикаментозно лечение. Въпреки приема му, Гюрсел не се подобрява.

Записахме час за личната лекарка отново и му беше предписан антибиотик, тъй като преди това не се повлия от терапията. Въпреки това кашлицата продължаваше. Правихме опити и с инхалатор, но той не се подобряваше, нямаше ефект от нито едно лечение. В един момент, будейки го за училище, той каза, че продължава да не може да си поеме въздух и вече е много уморен и отпаднал. През цялото време мислех, че не успява да се пребори с грипа, че не се е излекувал напълно и това е причината за състоянието му. След четвъртото посещение на личната лекарка в рамките на месец и всички терапии без резултат, тя каза да направим рентгенова снимка на белия дроб, разказва майката на Гюрсел.

След като лекарката вижда резултатите от изследването изпраща момчето при белодробен специалист, като споделя на майка му, че е изключително спешно.

„Отидохме в Разград, в друга клиника и когато видяха рентгеновата снимка ни казаха, че трябва веднага да го приемат в болница. Казаха ни да отидем в детското отделение, защото той няма навършени 18 г. Предупредиха ни, че не трябва да губим време, защото е много зле, а и истината е, че той се влоши изключително много. Вече му беше много трудно да диша, нямаше сили, беше изтощен“, казва майката.

След като специалистите в отделението разглеждат образа от изследването, питат дали момчето е родено със сърце, изместено в дясно. Майката на Гюрсел казва, че няма подобно нещо и за първи път чува за подобна патология.

Ако беше роден по този начин педиатър щеше да ми го каже, защото е преминал през всички необходими изследвания във всеки етап от растежа си. Въпреки това специалистката в детското отделение каза, че това, което вижда на образа не е нормално. Каза ми, че сърцето е преместено вдясно и че единия бял дроб изобщо не се вижда на изследването, няма сянка. Не знаех какво да очаквам оттам насетне. Сатурацията му падна на 64, искаха да го заведат на скенер, но той не можеше да се премести от леглото в количката, влоши се драстично за кратко време. Лекарите се уплашиха много и му сложиха кислородна маска, обяснява жената.

Предвид сложността на случая, при момчето и неговата майка отива и директорът на болницата в Разград. Той пояснява, че състоянието е много сериозно и е необходимо да се установи дали има механично запушване на белия дроб, дали е погълнат предмет или храна, които да са довели до състоянието му.

Направиха изследване, за да проверят дали нещо е запушило дроба. Лекарят дойде при ме и ми каза, че синът ми има тумор в бронха. Аз не можех да повярвам, да чуеш, че на тази възраст детето ти има тумор… бях в шок, не очаквах такова нещо. Казаха ми, че оттук нататък не могат да направят нищо, но са взели материал за хистологията и ще го изпратят в специализирана лаборатория. Обясниха ми, че е необходимо Гюрсел да бъде изпратен в по-голяма болница при специалисти, които могат да се справят със случая и да помогнат. Първо бяха планирали да го транспортират в болница във Варна, бяхме се подготвили за тръгване на линейката сутринта, тъй като трябваше да стане приспан и с тръба, за да не се затруднява дишането и да остане стабилен, разказва майката на Гюрсел.

В очакване да тръгнат, жената разбира, че болницата във Варна е отказала да поеме случая поради сложността му. Директорът на лечебното заведение в Разград прави опит за координация и с болница в Русе, но получава втори отказ.

„Попитах какво следва оттук нататък. Директорът се беше свързал с много болници, но никой не искаше да се заеме със случая на сина ми. Мъжът ми работи в Швейцария и докато тук течаха преговори, той намери специалисти там, който също се свързаха с лекарите в Разград. Бяха готови да го транспортират със самолет, но казаха, че е твърде рисково и не е сигурно дали ще издържи пътя“, казва жената.

Единственият специалист, който решава да се заеме със случая и да даде шанс на 17-годишното момче е доц. Цветан Минчев, началник на Клиника по гръдна хирургия в АСК УМБАЛ Токуда. Състоянието на детето изисква интензивна грижа, поради което в контакт с болницата в Разград влиза проф. Николай Младенов, началник на Клиника по анестезиология и интензивно лечение в АСК УМБАЛ Токуда, който е и национален консултант по анестезиология и главен координатор към съвета по „Анестезиология и интензивно лечение“ в България.

Белият дроб на Гюрсел беше обхванат от туморна формация и момчето не можеше да диша. Въпросът, който стоеше пред нас беше дали ще успеем да го транспортираме. Нямаше как да преминем с тръба през туморната формация, тъй като тя кървеше при всяко докосване. В резултат на това, момчето беше на изключително висок процент кислород, на апаратна вентилация, с много влошени параметри. Това наложи да изчакаме 1-2 дни в постоянен контакт с колегите в Разград, за да коментираме резултатите и стъпка по стъпка пациентът да стане транспортабилен. Постигнахме малко по-добри параметри и дойде време за транспортирането“, разказва проф. Младенов.

Медицинската сестра Теодора Анкова и проф. д-р Николай Младенов от реанимационния екип по време на транспортирането на пациента, снимка: АСК УМБАЛ Токуда 

Поради състоянието на момчето е необходимо то да бъде транспортирано със самолет. По време на полета отново са налични рискове за състоянието на Гюрсел заради девиационни нарушения, които могат да снижат нивото на кислород в кръвта, но екипът успява да избегне риска.

Гюрсел е приет в АСК УМБАЛ Токуда и настанен в реанимация.

Гюрсел беше с голям възпалителен псевдотумор, който е растял поне една година. Така бавно и постепенно дихателните пътища са се запушили. Колегите в Разград са направили бронхоскопия, за да установят проблема, тъй като момчето изобщо не е можело да диша с десния бял дроб, беше почти изцяло запушен. Тъй като правят процедурата под пълна упойка, не успяват да раздишат впоследствие и Гюрсел остава на апаратна вентилация. Анестезиолог-реаниматорите в Разград бяха обезпокоени за състоянието на момчето и това наложи да го транспортираме със самолет, за да сме сигурни, че няма да се влоши драстично по пътя към София. Когато направихме образните изследвания установихме, че десният дроб изобщо го няма на снимката, обяснява доц. Минчев и допълва, че сърцето на Гюрсел е изместено значително, поради обезвъздушаването на белия дроб.

Извършихме органсъхраняваща операция. Отстранихме само бронха, където беше и запушената част. След като направихме резекция (отстраняване), закачихме останалата част от белия дроб за трахеята, за карината. Самият бял дроб имаше немалко последствия, но ние успяхме да ги овладеем. Гюрсел имаше пневмония, имаше задръстени храчки, дробът беше изключително замърсен. Поради тази причина след като се възстанови от операцията беше настанен и в Клиниката ни по пневмология за последващо лечение, тъй като още в Разград той е развил сериозна инфекция. Когато момчето пристигна състоянието му беше критично, операцията беше сложна, но за нас не стоеше въпросът дали ще се заемем със случая, защото имаме опит с подобна диагноза и трябваше да дадем шанс на Гюрсел, обясни доц. Минчев.

Така специалистите спасяват не само живота на Гюрсел, но и позволяват белият му дроб да се възстанови напълно. След операцията момчето остава в реанимация под наблюдение няколко дни. Там посреща и своето пълнолетие.

Когато става въпрос за детето ти всичко става много по-стряскащо. Никой не подозира, че подобно нещо може да се случи именно на неговия син. Той беше в критично състояние, а ние можехме да рискуваме живота му само с една грешна стъпка. Изключително силно впечатление ми направиха проф. Младенов и доц. Минчев. Те бяха толкова уверени в себе си. Това малко или много ти вдъхва сила и увереност. Беше от огромна помощ за нас. Огромен късмет е, че именно доц. Минчев не отказа, че се зае, за можем да попаднем тук и да спасят живота на детето ни. Да попаднеш на точното място при правилните хора. Това е. Щастлива съм, защото той е добре, а всичко останало е зад гърба ни! Аз съм безкрайно благодарна на тези хора. Те направиха невъзможното възможно, така го възприемам след всички тези откази, които получихме. Доц. Минчев направи чудо, наистина, той го спаси“, казва щастливата майка на Гюрсел.

Източник: Offnews.bg