Народното събрание прие решение за напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Решението бе подкрепено единодушно със 194 гласа „за“. 

В решението, внесено от Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители, се посочва, че България остава напълно ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и призовава властите в Република Северна Македония също да изпълняват стриктно поетите от тях договорености. Подчертава се, че всякакви опити в рамките на форматите и институциите на ЕС да се предоговорят, заобиколят или пренебрегнат елементи от постигнатите договорености, са неприемливи.

В него се изтъква, че европейският консенсус е договореност между страната кандидат за член на ЕС, от една страна, и Съюза като цяло, от друга, поради което не представлява двустранен въпрос и се припомня, че европейският консенсус се основава на Заключения на Съвета на ЕС от юли 2022 г., преговорната рамка на Република Северна Македония и съвместните протоколи между България и Република Северна Македония по прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г.

Народното събрание призовава институциите на ЕС да продължат усилено с действията си за гарантиране правата на българите в Република Северна Македония, както и тези на останалите общности, включително на правото им да съхраняват и да развиват своето културно-историческо наследство, език, родова памет и идентичност и да възприемат инклузивен подход по отношение на чувствителните въпроси за националната идентичност в многоетническото общество на Република Северна Македония.

В решението се призовават международните организации да съблюдават стриктно за прилагането на най-високите стандарти в сферата на опазването на правата на човека в Република Северна Македония, да реагират и да взимат съответните мерки в случаите на насилие, дискриминация, език на омразата, оказване на институционален натиск или други форми на репресия срещу българите или представителите на други общности в Република Северна Македония.

Посочва се, че Народното събрание очаква, в изпълнение на европейския консенсус от 2022 г., Република Северна Македония да разработи и да представи целенасочен План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, съпътстващ Пътна карта по Върховенството на правото. Този план, чието изпълнение ще се проследява през целия присъединителен процес на Северна Македония към ЕС, следва да съдържа ясни, измерими и ефективни мерки за защита на правата на човека на уязвимите групи в обществото на Република Северна Македония, се посочва в приетото решение. В решението е записано още, че Народното събрание оказва силна и непоколебима подкрепа на всички българи в Република Северна Македония и настоява за недискриминационно отношение спрямо тях и предлага Министерският съвет да предостави решението на Съвета на ЕС, на Европейския парламент, на Европейската комисия, както и на Съвета на Европа.

В мотивите към решението се посочва, че предстои приемане на резолюции на Европейския парламент по докладите на Европейската комисия за напредъка на страните кандидати за членство в ЕС. Първата съществена стъпка в одобрения механизъм във връзка с напредъка на Република Северна Македония е вписване на българите в Конституцията, наравно с останалите народи в страната. Това ще им гарантира юридическа равнопоставеност в мултиетническото общество, което Република Северна Македония последователно твърди, че е изградила успешно. Разписаните в европейския компромис от 2022 г. ангажименти обаче далеч не се изчерпват с конституционните промени. Той съдържа и редица други ключови елементи. Очакваме Република Северна Македония да разработи План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, чието стриктно прилагане да бъде следено от Европейската Комисия. Очакваме ясни, измерими и ефективни мерки за превенция, разследване и наказване на случаи на говор на омраза и престъпления от омраза срещу българи в Република Северна Македония, пише в мотивите на вносителите.

Те отбелязват, че Народното събрание следи с особено внимание съдебните процеси срещу открито отстояващите своята българска идентичност граждани, включително случая с Люпчо Георгиевски. Очакваме независимата съдебна система да продължи да се ръководи единствено от принципите на правото и да запази своята неутралност от опити за инструментализиране на елементи от политическия процес, заявяват вносителите. В мотивите се отчита още, че на политическо ниво ескалира негативната реторика към България и се внушава, че причината за изоставането на страната са претенции на българската държава,

Източник: БТА