Балкани
Конституционният съд на Босна и Херцеговина отмени сепаратистки закони, приети от Република Сръбска

Конституционният съд на Босна и Херцеговина отмени сепаратистки закони, приети от босненската Република Сръбска, съобщи Радио Свободна Европа.
Отменени днес бяха законите за специален регистър и прозрачност на работата на организациите с нестопанска цел на Република Сръбска, за неприлагане на закони и забрана на дейността на извънконституционни институции на Босна и Херцеговина, както и за Висшия съдебен и прокурорски съвет на Република Сръбска.
Съдът отмени и измененията в Наказателния кодекс на федеративната единица, които предвиждаха ново престъпление „неуважение или неизпълнение на решения на институции или органи на Република Сръбска“.
Според съда тези закони противоречат на Конституцията, тъй като дефинициите за „организации с нестопанска цел“, „чуждестранни агенти“ и „политическа дейност“ са прекалено широко формулирани. Това, според съда, ги прави опасни, тъй като позволяват на държавните органи да квалифицират всяка гражданска активност като забранена и да налагат санкции, включително и забрана за работа.
Конституционният съд посочи, че тези разпоредби биха довели до произвол и застрашават върховенството на закона и правата на гражданите.
В решението на съда се подчертава още, че подобни закони биха могли да се използват за намеса в суверенитета на държавата Босна и Херцеговина чрез изземането на правомощия от централните институции и прехвърлянето им към местни такива. Това, според съда, нарушава конституционния ред и принципите на държавност.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (Мюсюлманско-хърватската федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.
Парламентът на Република Сръбска прие спорните закони след първоинстанционна присъда срещу президента на РС Милорад Додик и още двама негови приближени, припомня РСЕ. През февруари Додик беше признат за виновен за неподчинение на решенията на върховния представител Кристиан Шмит и подписване на указ за обнародване на закони, които Шмит преди това беше отменил. Додик беше осъден на една година затвор и шест години лишаване от право на участие в политическия живот. След като не се яви в съда за прочитане на присъдата, срещу него беше издадена заповед за арест. Въпреки това Додик и приближението му нееднократно напускаха и се връщаха в страната.
Адвокатът на Додик и Прокуратурата на Босна и Херцеговина обжалваха присъдата, а Апелативният състав насрочи началото на процеса за 12 юни, след което ще бъде известна окончателната присъда.
Източник: БТА
Балкани
Президентът на Румъния пристигна в село Бъчел в окръг Ковасна, което е силно засегнато от наводнения

Президентът на Румъния Никушор Дан пристигна днес в село Бъчел в окръг Ковасна, което е силно засегнато от наводненията през последните дни, предаде агенция Аджерпрес.
По-рано днес държавният глава посети наводнената солна мина Прайд в съседния окръг Харгита, където участва в работна среща на институциите, които участват в усилията за отстраняване на последиците от наводненията.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Президентът на Румъния Никушор Дан посети наводнената солна мина Прайд

Президентът на Румъния Никушор Дан посети днес наводнената солна мина Прайд в окръг Харгита (Централна Румъния) и поиска установяване на виновните за сериозната ситуация в зоната, която засяга живота и препитанието на хиляди хора, съобщават румънските медии.
Президентът присъства на работна среща на всички институции, които участват във възстановителните работи след наводненията в зоната.
Солната мина Прайд беше наводнена на 29 май поради проливните дъждове в региона. Местната река Корунд излезе от коритото си, а водата навлезе в мината, унищожавайки машини, минно оборудване и запаси от сол. Местните жители твърдят, че за проникванията на вода в мината се знае отдавна, и обвиняват властите в небрежност.
„(Това е) сериозна ситуация, която засяга цяла общност, хиляди хора. Тъй като това е сериозна ситуация, която можеше да бъде предотвратена, ще помоля министър-председателя да изпрати контролния орган, за да установи кои са виновниците“, заяви държавният глава след посещението, информира Аджерпрес.
Президентът бе придружен от лидера на партията на етническите унгарци Келемен Хунор, министъра на развитието Чеке Атила, на финансите Танцош Барна и на икономиката – Богдан Иван, допълва телевизия Диджи 24.
Държавният глава обяви, че ще бъде изготвен доклад, който да покаже дали може да бъде спасена цялата солна мина или само горната част, която се посещава от туристи.
Никушор Дан каза, че има форми за компенсация за близо 130-те служители на солната мина, а правителството ще обмисли мерки за онези, които изкарват прехраната си от туризма в района.
Десетки хора се събраха в централата на солната мина Прайд в очакване на изявленията на официалните представители, които обсъждаха възможните решения за спасяване на мината.
Министърът на икономиката Богдан Иван припомни, че е одобрил още в началото на годината мерки за поддръжка и защита на мястото – 2,2 милиона леи за ремонт на геомембраната, поставена през 2024 г., 10 млн. леи за регулиране и бетониране на 1375 линейни метра от коритото на река Корунд, 1 млн. леи за проучване на отваряне на вторично корито на реката с дължина 270 метра.
Министърът подчерта, че солната мина Прайд означава работни места, туризъм и сигурност за хората в района.
Временният министър-председател Каталин Предою съобщи днес, че е изпратил контролния орган към премиера в солната мина, който „бързо“ и „задълбочено“ да изясни причините и отговорните за ситуацията, създадена от наводненията там, предаде агенция Аджерпрес.
„В пълно съгласие с позицията на президента Никушор Дан, вчера разпоредих на ръководителя на контролния орган към министър-председателя да извърши проверка за бързо и задълбочено изясняване на причините и отговорните за ситуацията, създадена в солниците Прайд“, се казва в изявление на служебния премиер, публикувано на правителствената страница във Фейсбук.
Предою припомни, че също вчера е разпоредил и сформирането на работна група, съставена от държавните секретари на министерствата на икономиката, околната среда, финансите, развитието и вътрешните работи, която да набележи икономически, технически и финансови решения, които да помогнат на местната общност да възстанови основите на социалната и икономическата дейност, както и да отстрани щетите и да възстанови солниците „Прайд“.
Солната мина Прайд е едно от най-големите находища на сол в Европа и стратегически резерв на румънската икономика. Солта оттук се изнася за редица европейски държави. В село Прайд живеят 6,5 хиляди души, а 80 процента от местната икономика зависи от нормалната работа на солната мина. Миналата година пещерата е била посетена от 470 000 пациенти и туристи, отбелязва ТАСС. Вдишването на въздуха в мината се препоръчва при респираторни заболявания (астма, бронхит, алергии).
В Румъния има няколко десетки солни мини. Те представляват подземни халета и галерии с дължина няколко километра. В някои от тях добивът на сол продължава, други се експлоатират за туристически и медицински цели, а в трети, както е солната мина Прайд, се съчетават всички видове дейности.
Унгарското правителство ще окаже помощ за възстановяване на мината, обяви преди два дни унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от румънския сайт Профит. Мината е разположена в окръг Харгита, който е населен предимно с етнически унгарци, а Будапеща постоянно осигурява помощ и инвестиции в зоната.
Източник: БТА
Балкани
АТА: Албания е представена като вдъхновяваща дестинация за световната филмова индустрия

В контекста на инициативата „FamTourAlbania“ Албания показа изключителния си потенциал като нова и вдъхновяваща дестинация за световната филмова индустрия, предава специално за БТА агенция АТА.
Представители на някои от най-големите международни филмови продуцентски компании, като HBO, Warner Bros, Amazon Studios, Disney, Paramount Pictures и NBCUniversal, пътуваха извън столицата Тирана, за да разгледат различни градове на страната.
По време на тази обиколка те имаха възможност да открият природните красоти, културното наследство и автентичността, които Албания предлага като недокосната и разнообразна филмова дестинация.
От великолепното крайбрежие до алпийските върхове, от историческите улички до дивите пейзажи, Албания беше представена като открита сцена за нови международни сюжети.
Тази обиколка беше важна стъпка към включването на Албания в световната карта на страните домакини на филмови продукции, насърчаване на чуждестранните инвестиции и популяризиране на албанската култура и природа по автентичен начин.
(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
/СГ/
Източник: БТА
-
Културапреди 7 дни
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 1 седмица
Турция е привлякла 10,59 милиона чуждестранни туристи в периода януари-април
-
Спортпреди 1 седмица
Индиана Пейсърс записа втори успех над Ню Йорк Никс във финала на Източната конференция на НБА
-
Святпреди 1 седмица
Русия обяви, че е свалила 94 украински дрона тази нощ
-
Спортпреди 1 седмица
Лудогорец пусна в продажба билетите за домакинството си на Арда Кърджали
-
Българияпреди 1 седмица
За повече от 80 процента от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на „Тренд“
-
Спортпреди 1 седмица
Клоп: „Няма да отида в Рома“
-
Спортпреди 1 седмица
Де Лаурентис: „Следващият сезон бих бил много щастлив, ако Конте се покаже с Наполи в Шампионската лига“